Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2625 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 986/2025
Вид
Определение № 2625
Подписан
05.06.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Галина Чавдарова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2625 гр. Варна, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500986 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274,ал.1 ГПК

Образувано е по въззивна частна жалба № 38872/30.04.2025г.подадена от "Енерго -Про Продажби" АД ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Радослав Йорданов Иванов, Иван Атанасов Иванов чрез адв. Х. И. - ВАК, срещу Определение №4947/13.04.2025г., постановено по гр. дело №20243110115712/2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 30 състав.В жалбата се навеждат доводи неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на критикуваното определение. Сочи се, че многократно депозирани уточнителни молби пред първоинстанционният съд е конкретизиран размера на задължението по процесните фактури, разделен по абонатни номера, дължими услуги, ДДС и лихви. Отправя се искане за отмяна на атакуваното Определение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Варненски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима , подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, като е изпълнена процедурата по чл. 276 от ГПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Пред Районен съд – Варна е депозирано от "Енерго-Про Продажби" АД заявления за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Р. С. за парично вземане в размер на 195.27 лева главница за неплатени мрежови услуги по издадени фактури за период 05.04.2024г. до 15.07.2024г. за абонатен номер ***************** с адрес- ********* и абонатен номер ******************** с адрес – *************. Въз онова на така подаденото заявление е издадена от Районен съд- Варна, Заповед № 1

4711 за изпълнение на парично задължение в полза на кредитора "Енерго Про Продажби" АД ЕИК 103533691 за сумите от 175.48 лв- представляваща главница за консумиране и неизплатена електрическа енергия за периода от 01.03.2024г. до 20.06.2024г., сумата от 19.79 лв. , представляваща лихва просрочие и сумата от 6.53 лева – мораторна лихва за забава върху горните суми, считано от падежа на всяко вземане до 13.08.2024г. С разпореждане № 48119/22.11.2024г. на заявителя Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691 са дадени указания за предявяване на иск, с оглед условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК.

Пред първоинстанционният съд е образувано производство по реда на чл. 422 ГПК по искова молба вх.№100451/11.12.2024 г. от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691 срещу Р. А. С., ЕГН ********** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 195,27 лв. - главница за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури за периода от 15.04.2024 г. до 15.07.2024 г. и за сумата от 6,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една от фактурите до 13.08.2024 г. за обект с клиентски № *********** и абонатен № **********, с адрес: ************* и абонатен № **************, с адрес: ************** и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4711/23.08.2024 г. по ч.гр.д. №10288/2024 г.

Първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си съгласно чл.129 ГПК, е оставил без движение подадената искова молба, като е дал указания на ищцовата страна да уточни правния си интерес от предявяване на иск за приемане за дължими на сумите над присъдените със заповедта за изпълнение главници в общ размер на 175,48 лв. до предявените с исковата молба 195,27 лв., които не са предмет на издадената заповед за изпълнение с посоченото основание в исковата молба, кои суми се претендират като дължими по обект с абонатен №************** и кои по аб. №********** и за какъв период, както и какъв е размерът на мораторната лихва за забава върху всяка от тези суми и за какъв период е дължима върху всяка от главниците. Ищеца е следвало да уточни и точният адрес на потребление по всеки от абонатните номера.

С уточнителна молба ищцовото дружество е заявил следния петутум: да се установи със силата на присъдено нещо, че ответникът Р. А. С., с ЕГН **********, дължи на „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, сумата от 175,48 лв. (сто седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща главница за незаплатена мрежова услуга по фактури издадени за периода от 01.03.2024г. до 20.06.2024г., за обект с клиентски № *********** и абонатен № **********, с адрес: ************* и абонатен № **************, с адрес: **************, за които са издадени фактура № ************ г. с падеж 23.04.2024 г., на стойност 1.78 лева, неплатен остатък 1.78 лева; фактура № ************** г. с падеж 23.04.2024 г. на стойност 66.38 лева, неплатен остатък 66.38 лева, фактура № ********* г. на стойност 66.38 лева, неплатен остатък 66.38 лева; фактура № ********** г. на стойност 13.80 лева, неплатен остатък 13.80 лева; фактура № ************** г. на стойност 13.34 лева, неплатен остатък 13.34 лева и 2 фактура № ********** г. с падеж 23.07.2024 г. на стойност 13.80 лева, неплатен остатък 13.80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 19.79 лв. /деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща „лихва просрочие" (мораторна лихва в размер на законната лихва по повод забавени плащания) по фактури ЛП № ***********г. ; № ********** ; № ************* ; № ******** ; № ********** ; № ********** ; № ********** ; № ********** ; №

************ ; № *********** ; № *********** ; № *********** ; №

********* ; № ********* ; ЛП № **********г. ; ЛП № *********г., сумата от 6,53 лв. /шест лева и петдесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава върху дължимите суми по горепосочените фактури, считано от падежа на всяко вземане до 13.08.2024г.

С многобройни уточнителни молби, ищовото дружество е описал начина на образуване на претендираната сума в размер на от 175,48 лв., представляваща главница за незаплатена мрежова услуга, като е посочено номерата на фактурите, дължимата главница, периода за който се претендира, мораторната лихва , както и размера на дължим данък добавена стойност.

След извършена проверка за редовност съдът отново е оставил исковата молба без движение , като е предоставил на ищеца последна възможност да уточни точните адреси на потребление на за абонатен номер *********** и абонатен номер **************. С писмена молба Вх.№ 7762/27.01.2025 г. ищецът е посочил, че административен адрес за обект на потребление с абонатен номер ************** е гр. *************, изградени северно от ********** който е посочен в Справка №***********г. от Агенция по вписванията, като пореден номер на справката №4. Административен адрес за обект на потребление с абонатен номер ********** - ***********.

С последващо определение № 4947/13.04.2025г., първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, въпреки дадените от съда указания, като е упражнил правомощията си по чл. 129, ал. 3 ГПК .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, т.е. да индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича. В обстоятелствена част на исковата молба, изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани. На следващо място, ищецът следва да посочи в какво се състои искането му към съда в “петитум” на исковата молба. В него ищецът сочи търсената защита на спорното материално правно. При всички случаи обаче, петитумът на исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Въз основа на наведените фактическите твърдения и на заявения петитум съда следва да определи вид и правната квалификация на иска, броя на исковете и тяхното съединяване. В конкретния случай ищецът е навел твърдения относно наличието на облигационно правоотношение с ответниците, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на дружество и на потребителя, дължимата от 3 клиента цена за мрежова услуга съгласно ПТЕЕ, нейните компоненти, размера на обезщетението за забава, периодите, за които се претендират вземанията, както и недвижим имот, до който твърди да е доставена ел.енергия – с описание на адрес и на абонатния номер, фабричен номер на електромерите, както и това, че електромерите е ползват за стопански нужди.

От друга страна наведените фактически твърдения са ясни, пълни, конкретни и напълно съответстващи на заявения петитум без вътрешни противоречия.

Изложеното налага извод, за основателност на частната жалба, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят "Енерго-Про Продажби" АД е поискал присъждане на направените разноски в настоящото производство. Въззивният съдебен състав намира това искане обаче за неоснователно. Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на спора.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а ответникът - при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 2, ал. 4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК , съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Приключването на делото по смисъла на чл. 81 от ГПК е несъвместимо с последваща висящност на исковия процес. Въззивен съд е отменил определението на първоинстанционния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като с постановяване на неговия акт разглеждането на делото не приключва, а продължава пред първоинстанционния съд, поради което разноски не се присъждат Водим от изложено съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4947/13.04.2025г., постановено по гр. дело № 15712/2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 30 състав.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4