Решение № 876 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000503126 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3436 от 28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 15018/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Е. Г. Д., ЕГН **********, на основание 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

- деловодни разноски Е. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, в размер на сумата от 1 232 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. Р. П. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 7 050 лева;

1

- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 2 160 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, за разликата над сумата от 50 000 лева до присъдените 80 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, който не съответства на действително претърпените от ищцата. Поддържа, че ищцата с поведението си пряко и непосредствено е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в равна степен със застрахования водач.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и и вместо това да отхвърли прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над сумата от 50 000 до 80 000 лева, както и да се съобразят разноските с промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на иска.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Ищцата Е. Г. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния представител е подала насрещна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над уважения /80 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Жалбоподателката поддържа, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не съответства на действително претърпените болки и страдания.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г.

Мили въззивния съд да възложи в тежест на ответника отговорността за разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който 2 подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът съобрази следното:

Ищцата – Е. Г. Д., ЕГН ********** е предявила против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на неимуществени вреди и присъждане на законната лихва.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 08.07.2019 г. в с. Равно поле, община Елин Пелин, на вътрешния паркинг на Логистичен център „Лидъл“, база „Лидъл“ – Централен склад е настъпило ПТП, при което като пешеходец е била ударена от товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ********, управляван от А. К. Й., ЕГН **********.

Ищцата твърди още, че:

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП.

- образувано е наказателно производство срещу водача на товарния автомобил, който е виновен за настъпване на ПТП;

- вследствие на ПТП е получила контузия в поясния отдел и фрактура на 11-ти и 12ти гръдни прешлени без притискане на гръбначния канал и без увреждане на неврални елементи;

- товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на ПТП;

- на 23.07.2020 г. е предявила писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е изплатено обезщетение;

Ищцата с предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева /след увеличението, допуснато в последното открито съдебно заседание/, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г.

Поискала ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на нейния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 46/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените 3 доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, както и ищецът в пряка причинна връзка с ПТП да е претърпял телесни увреждания.

При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищцата като пешеходец е допуснала нарушение на правилата за движение по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, с което пряко и непосредствено е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.07.2019 г. в с. Равно поле, община Елин Пелин, на вътрешния паркинг на Логистичен център „Лидъл“, база „Лидъл“ – Централен склад е настъпило ПТП, при което като ищцата, работеща в този център, като пешеходец е била ударена от товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ********, управляван от А. К. Й., ЕГН **********.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол за настъпило ПТП.

С решение №140 от 06.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 290/2022 г. от Pайонен съд Елин Пелин, влязло в сила на 22.12.2022 г. /л. 143/, водачът на товарния автомобил „ДАФ“ А. К. Й., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 116 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/ - престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза – л. 191.

Поведението на застрахования при ответника водач на товарен автомобил е единствената причина за настъпване на ПТП.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.

4

Вследствие на ПТП ищцата е получила съставомерните за престъплението по чл. 343, ал. 1 от НК увреди - счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/.

В първата инстанция е прието заключението на комплексна медицинска експертиза /л. 182/, която потвърждава установените от наказателния съд увреди, без притискане на гръбначния канал и без увреждане на неврални елементи.

Ищцата е отказала да постъпи за болнично оперативно лечение в УМБАЛ „Света Анна“.

Оперативното лечение е обещавало да доведе до по - добър резултат и по кратък период на лечение.

Вместо това е проведено продължително домашно амбулаторно лечение с постелен режим, външна имобилизация на гръбначния стълб с лумбостат и медикаментозна терапия.

Интензивните болки са продължили за период до 3 месеца, значителни болки до 6 месеца и умерени такива до 12 месеца след инцидента.

Ищцата е била неработоспособна за срок от 12 месеца.

С експертно решение на ТЕЛК на ищцата е призната ТНР 50 % за срок от три години, считано до 01.01.2025 г.

Ищцата преди настъпване на ПТП е страдала от:

- спондилоартроза, при което заболяване междупрешленните дискове се дехидратират и се намалява тяхната еластичност;

- остеохондроза, при което заболяване с времето височината на дисковете намалява, а натискът върху ставите се увеличава и води до възпаление и износване на хрущялната тъкан на дисковете;

- сколиоза и установена с рентгенологични данни остеопороза.