Решение № 823 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20241100901732 по описа за 2024 година

Предявен е иск с искова молба от 21.08.24г., с правно основание чл.92 от ЗЗД, от ЕР СОФТ ЕООД ЕИК 204487080 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД ЕИК 121265113 .

ИЩЕЦЪТ твърди, че ответника въз основа на влязло в сила съдебно решение постановено по т.д.1891/2020г. е осъден да му заплати сумата от 26 787.10 лв. неплатено възнаграждение, такси за използване на предоставена от него компютърна програма на ответника по силата на договор от 16.04.18г.,което възнаграждение е за периода 1.05.2019г. до 09.08.2019г..

Претендира неустойка за забава на осн.чл.92 ЗЗД вр.чл.3.4 от договора на плащането на тази сума за периода от 20.11.2022г. и до 12.04.2024г., когато сочи, че дължимите такси,респ.присъденото възнаграждения са заплатени.

Твърди, че претенцията му за неустойка не е погасена по давност, тъй като за предходните периоди за дължимите неустойки са водени две предходни съдебни производства.

Моли ответника да бъде осъден да му заплати неустойка за посочения период в общ размер от 40 984.26 лв., неустойка за забава от 3% на ден за периода 20.11.2022г. до 12.04.2024г.

ОТВЕТНИКА с отговора оспорва изцяло дължимостта на претенцията за неустойка. Намира, че уговорката по чл.3.4 от договора за неустойка има действие само докато договора е в сила. В чл.10.3 от договора е предвидена неустойка във връзка с неговото предсрочно прекратяване. Наред с това намира, че така договорената неустойка по чл.3.4 е нищожна, тъй като излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна 1 функция, ако се тълкува, че се прилага и след прекратяване на договора.

Твърди, че доставчика на услуга е могъл да я преустанови при неплащането й по този начин не търпи вреди, то тълкуването за дължимост на неустойката и след прекратяване на договора води само до неоснователно обогатяване на ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :

Между страните няма спор относно сключения между тях договор от 16.04.2018г.. Не се спори и от представените по делото копия от решение № 261431 от 25.10.2021г. по т.д.1891 от 2020г., 6-17 св., потвърдителното Решение № 752 от 28.11.2022г. на САС по т.д.326 от 2022г. и определението на ВКС за недопускане до касация на въззивното решение № 454 от 27.02.2024г. по т.д.353 от 2023г. се установява, че ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 26 787.10 лева представляващо незаплатено възнаграждение за периода 1.05.2019г. до 09.08.2019г.. Не се оспорва и че тази сума е заплатена от ответника на ищеца на дата 12.04.2024г., както е посочено в исковата молба.

Спори се относно дължимостта на неустойка за исковия период, като не е налице оспорване на нейния размер посочен в справката по чл.366 ГПК.

Претендираната неустойка е такава на основание чл.3.4 от договора от 2018г. сключен между страните, която е уговорена от 0.3 % на ден от месечната такса, при забава изплащане на възнаграждението. Присъденото възнаграждение, което е за периода от три месеца уговорен при предсрочно прекратяване на договора е безспорно, че не е заплатено за исковия период.

Съдът не споделя становището на ответника, че тази неустойка има действие и е приложима само в рамките на изпълнение на договора. Тя е уговорена при забава дължимото възнаграждение. След присъждане на това възнаграждение с влязло в сила съдебно решение става ясно, че е било дължимо за периода през 2019г. и за забава на това плащане се дължи законната лихва, ако страните не са уговорили друго обезщетение във вид на неустойка. В конкретния случай неустойка е уговорена и тя е претендирана в две предходни съдебни производства за което съдът е изискал и влезлите в сила съдебни решения. Законната лихва върху присъдената главница не е претендирана, тъй като обезщетението е следващата се договорна неустойка на осн.чл.92 от ЗЗД.

СГС не споделя становището на ответника, че има уговорена неустойка по чл.10.3 от договора при предсрочно прекратяване на договора и се следва тя след прекратяване на договора

. Двете неустойки имат различни обезщетителни функции. С процесната се обезщетява забавеното плащане и получаване на възнаграждението , а с тази по чл.10.3 се обезщетява период от време, в което ищецът би получил възнаграждение, ако договора не би бил предсрочно прекратен.

2

В конкретния случай следва да се съобразят и двете предходни съдебни производства и влезлите в сила съдебни решения по тях , тъй като те са предходни периоди, за които е установено дължимост на неустойката, исковете по тях следва да се определят като частични относно дължимата неустойка и съдът е обвързан от силата на присъдено нещо на същите касателно приетата действителност на уговорката по чл.3.4 за неустойка за забава. Това са Решение № 1044 от 18.07.24г. постановено по т.д.788 от 22 г.

СГСы 6-15 св. влязло в сила на 21.10.2024г., като с него е присъдена неустойка за периода 1.05.2019 г. до 19.11.2020 г. и Решение № 54 от 10.01.2025г. по т.д.2142 от 2023г., 6-25 състав, като с него е присъдена неустойка за периода 20.11.20 г. до 19.1.2022г. Както е прието във второто решение , доколкото процесния договор от който ищеца черпи правата си е такъв с продължително действие и е прекратен занапред за него не е приложимо даденото от ВКС тълкуване с Решение № 7/13 от 13.11.2014г. за недължимост на мораторна неустойка, тъй като то касае разваляне на договора с обратна сила. В конкретния случай не е налице разваляне на договора, а прекратяването с действие за напред и именно поради това е и присъдено възнаграждение за периода на предизвестието. При така изложените съображения съдът намира искът за основателен за исковия период и размер. Налице е действителна договорена неустойка за забава за процесния период, сумата по главницата не е заплатена в рамките на исковия период и ответника следва да бъде осъден да заплати претендираната искова сума, като обезщетение за забавеното изплащане на присъденото месечно възнаграждение .

По отношение на претенциите за разноски , с оглед изхода на спора на ищеца се следват такива. Доколкото съдът не констатира наличие по делото на банков документ за внесена ДТ то разноски за това на ищеца не се следват.

Ответника следва да се осъди да внесе ДТ направо по сметка на СГС в размер на 1639.37 лева. На ищеца се следват разноски на осн.чл.78 ГПК за адвокатско възнаграждение, а на ответника не се следват такива за юристконсултско възнаграждение предвид, че иска се уважава изцяло. По отношение размера на адв.възнаграждение при така направеното възражение за прекомерност съдът намира същото за основателно. Претендираното възнаграждение от 5 200 лв. е прекомерно с оглед сложността на спора, проведените две предходни производство със сходен предмет – неустойка, само за различен период, липса на доказателствени искания извън представените писмени доказателства и приключване на делото в едно открито съдебно заседание. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба 1 от 2004г. съгласно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С – 438/22 и в конкретния случай намира, че адв.възнаграждение следва да възлиза в размер на 1700 лв. без ДДС или 2040 лв. с ДДС, което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК

121265113, гр.София, ул.Христофор Колумб № 43 да заплати на „ЕР СОФТ „ ЕООД ЕИК 204487080 ,гр.София, жк.Слатина, ул.Коста Лулчев № 58а, съдебен адрес: гр.София, кв.Гео Милев, ул.Разлъка № 6, бл.17, вх.Б, ет.4, ап.16, чрез адв.С. сумата от 40 984.26 лева / четиридесет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ неустойка за периода 20.11.2022г. – 12.04.2024г. за забава в изплащане на дължимо възнаграждение от 26 787.10 лв., дължима на осн.чл.92 от ЗЗД вр.чл.3.4 от Договор от 16.04.2018г. за ползване програмен продукт, както и разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2040 лв. с включен ДДС / две хиляди и четиридесет лева/на осн.чл.78 ГПК.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК

121265113, гр.София, ул.Христофор Колумб № 43 да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , бул.Витоша №2 сумата от 1639.37 лева / хиляда шестстотин тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки / дължима държавна такса по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4