Решение № 762 от 07.10.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Добрич, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230103472 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ч*** 124 и с*** от ГПК.

Подадена е искова молба от Дирекция „Социално подпомагане” Добрич, Код по БУЛСТАТ 1210150561237, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бу*** „Добруджа” № 8а срещу В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: с. ***, у*** „**“ № 15, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1598/2025 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 153, 39 евро, дължима на основание заповед № Д_ТХ-ВС14/28.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Добрич, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.05.2025 г. до окончателно плащане на сумата;

2) 12, 99 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 13.08.2024 г. до 28.03.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата е подала пред ищеца заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/3673/12.07.2024 г. за отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година за ученици, записани в осми клас. На молителката е отпусната еднократна финансова помощ за учебната 2024 г./2025 г., в размер на 300, 00 лева (по 150, 00 лева за всяко от двете деца В. Ю. и О. Ю.) – ч*** 10б, а*** 6 от Закона за семейните помощи за деца.

1

Вследствие на извършена проверка е установено, че децата са допуснали неизвинени отсъствия в рамките на един месец – януари 2025 г. (В.

Ю. 17 неизвинени отсъствия, а О. Ю. 15 неизвинени отсъствия).

Информацията е била потвърдена и от училището на детето – СУ „Никола Вапцаров“ – с. К.. Сочи се, че ответницата дължи възстановяване на сумата от 300, 00 лева на основание ч*** 10б, а*** 7, т. 3 от ЗСПД, както и обезщетение за забава.

За вземанията е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 1598/2025 г. по описа на Районен съд Добрич.

След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните искове.

Ищецът се представлява от г*** юриск. Г. А., която поддържа исковете.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок чрез особения представите*** Последният счита исковете за допустими, но неоснователни. В тази връзка сочи, че ищецът не е положил достатъчно усилия да изясни всички обстоятелства около отсъствието на децата. Поконкретно, дали причината за отсъствието им е извинителна. Отделно се излагат възражения, че заповедта на директора на дирекцията не е влязла в сила. На тази основа се извежда, че не се дължи обезщетение за забава, тъй като такова се начислява от момента на влизане в сила на заповедта.

В съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от особения представител – адвокат И. С..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по ч*** 422, а*** 1 от ГПК, във вр. с ч*** 10б, а*** 7, т. 3 от ЗСПД и по ч*** 422, а*** 1 от ГПК, във вр. с ч*** 86 от ЗЗД.

По иска с правно основание по ч*** 422, а*** 1 от ГПК, във вр. с ч*** 10б, а*** 7, т. 3 от ЗСПД е в тежест на ищеца да докаже, че е превел на ответницата сумата от 300, 00 лева, като еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година за ученици, записани в осми клас, за двете деца В. Ю. и О. Ю. – ч*** 10б от Закона за семейните помощи за деца за учебната 2024г./2025 г.; че децата са допуснали неизвинени отсъствия в рамките на един месец през януари 2025 г. (В. Ю. 17 неизвинени отсъствия, а О. Ю. 15 неизвинени отсъствия).

Ищецът е подал заявление по ч*** 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д. № 3472 по описа на Районен съд Добрич за 2025 г.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 853 на 16.06.2025 г. за претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на съда, след връчване на заповедта по реда на ч*** 47 от ГПК.

2

От приложеното по делото заявление-декларация вх. № ЗСПД/ДТХ/3673/12.07.2024 г. на В. Я. се установява, че последната е поискала от Дирекция „Социално подпомагане” – Добрич да бъде отпусната еднократна помощ за двете деца – В. Ю. и О. Ю., които са записани в осми клас за учебната 2024 г./2025 г., на основание ч*** 10б от Закона за семейните помощи за деца (*** 6). Представила е удостоверения от СУ „Никола Вапцаров“, с. К., които потвърждават, че децата са записани в осми клас за учебната 2024г./2025 г. (*** 8 и 9).

На ответницата е отпусната еднократна помощ в размер на 600, 00 лева (по 300 лева за всяко от двете деца), на основание ч*** 10б от Закона за семейните помощи за деца – заповед № ЗСПД/Д-ТХ/3673/30.07.2024 г. (*** *** 10). Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се извежда от банковото извлечение, според което, на 13.08.2024 г., на ответницата е преведена сумата от 450, 00 лева - ч*** 10б, а*** 6 от Закона за семейните помощи за деца (*** 4).

Представена е справка, от която става ясно, че В. Ю. и О. Ю. имат натрупани неизвинени отсъствия за месец януари, през учебната 2024 г./2025 г. – 17 за първата и 15 за втората (*** 15). Този факт е потвърден от Директора на СУ „Никола Вапцаров“, с. К. с писмо от 24.03.2025г. (*** 17).

Така, на основание ч*** 10б, а*** 7, т. 3 от ЗСПД, в полза на ищеца е възникнало притезателното право да иска възстановяване на изплатената на ответницата еднократна помощ за децата В. Ю. и О. Ю.. В изпълнение на правомощията си Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Добрич е издал заповед № ЗСПД/Д-ТХ/3673/28.03.2025 г. за прекратяване на еднократната помощ за всяко от двете деца и заповед № Д_ТХ-ВС14/28.03.2025 г. за възстановяване на получената помощ в размер на 300, 00 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2024 г. до 28.03.2025 г. Заповедите са връчени редовно на ответницата на 19.04.2025 г., на основание ч*** 18а, а*** 9 от АПК. Същите са влезли в законна сила на 03.05.2025 г.

В разпоредбата на ч*** 154, а*** 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника е да докаже възраженията, с които оспорва претендираното право. След като не ангажира доказателства в тази насока, същите се считат за неоснователни.

Ето защо, искът на Дирекция „Социално подпомагане” - Добрич срещу В. В. Я. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 153, 39 евро (300, 00 лева), дължима на основание заповед № Д_ТХВС-14/28.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” 3 Добрич, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.05.2025 г. до окончателно плащане на сумата, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1598/2025 г. по описа на Районен съд Добрич, следва да бъде уважен като основателен.

По иска с правно основание по ч*** 422, а*** 1 от ГПК, във вр. с ч*** 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума – 12, 99 евро.

В Тълкувателно решение № 5 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС е направено ясно разграничение между понятията изискуемост, падеж и забава:

„Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.

Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря.“

Изискуемостта на процесното вземане е възникнала с издаването на заповед № ЗСПД/Д-ТХ/3673/28.03.2025 г. за прекратяване на еднократната помощ за всяко от двете деца и заповед № Д_ТХ-ВС-14/28.03.2025 г. за възстановяване на получената помощ в размер на 300, 00 лева. В този момент в полза на ищеца е възникнало притезателно право за възстановяване на сумата от 153, 39 евро (300 лева).

Ответникът обаче е изпаднал в забава след крайния момент, за който се претендира обезщетение с исковата молба – 28.03.2025 г. Хипотезата е аналогична на тази по ч*** 55, а*** 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на полученото при отпаднало основание, при която задължението на длъжника е безсрочно.

За да изпадне в забава длъжникът е необходимо да бъде поканен да изпълни задължението – ч*** 84, а*** 2 от ЗЗД. В разглеждания случай заповед № Д_ТХ-ВС-14/28.03.2025 г. е с характер на покана за плащане на процесната сума, поради което и съдът счита, че ответницата е изпаднала в забава едва на 20.04.2025 г., след като е получила административния акт.

Оттук се извежда, че предявеният иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 12, 99 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 13.08.2024 г. до 28.03.2025 г., предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1598/2025 г. по описа на Районен съд Добрич, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенцията.

4

Ответникът не претендира разноски.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 38, 35 евро (75, 00 лева, представляващо сбор от юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).

Пред настоящата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 348, 35 евро (държавна такса в размер на 38, 35 евро; депозит за особен представител в размер на 210, 00 евро). В полза на ищцовото дружество се дължи и юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 евро – ч*** 78, а*** 8 във вр. с ч*** 26 от НЗПП.

В съответствие с правилото на ч*** 78, а*** 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното производство – 35, 35 евро и за първоинстанционното производство – 321, 14 евро.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Дирекция

„Социално подпомагане” - Добрич, Код по БУЛСТАТ 1210150561237, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бу*** „Добруджа” № 8а срещу В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: с. ***, у*** „**“ № 15, иск с правно основание по ч*** 422, а*** 1 от ГПК, във вр. с ч*** 10а, а*** 7, т. 3 от ЗСПД , че ответникът дължи на ищеца сумата от 153, 39 евро (300, 00 лева), дължима на основание заповед № Д_ТХ-ВС-14/28.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Добрич, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.05.2025 г. до окончателно плащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1598/2025 г. по описа на Районен съд Добрич.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Дирекция „Социално подпомагане” Добрич, Код по БУЛСТАТ 1210150561237, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бу*** „Добруджа” № 8а срещу В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: с. ***, у*** „**“ № 15, иск с правно основание по ч*** 422, а*** 1 от ГПК, във вр. с ч*** 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12, 99 евро (25, 40 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 13.08.2024 г. до 28.03.2025 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1598/2025 г. по описа на Районен съд Добрич.