Решение № 3400 от 20.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3400 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100500386 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Уиз Еър Унгария“ Лтд, чрез процесуален представител адв. К. И. срещу решение 20330/10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1240112 401/2025 г. по описа на СРС, 71-и състав, с което е признато за установено, че „Уиз Еър Унгария“ ЦРт, чрез клона си „Уиз Еър Унгария ЦРт – клон България“ КЧТ дължи на М. Д. Т. на основание чл.

422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 7 §1 б.“б“ от Регламент ЕО 261/2004 г. сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздуше превоз поради закъснение на полет 5W 4432 от 16.01.2024 г. по дестинация Абу Даби – София, за която сума е издадена заповед за изпълнине по ч.гр.д. 22709/24 г. по описа на СРС, 71 състав.

Заявени във въззивната жалба са твърдения за неправилен извод на СРС, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за изплащане на обезщетение в размер на 600 евро, тъй като процесният полет е бил изпълнен от трето лице, а именно – Уиз Еър Аби Даби Л.Л.С, което дружество е различно от ответника и само това дружество би могло да извърши 1 признание на процесното вземане в резултат на неточно изпълнение по сключен договор между Уиз Еър Аби Даби Л.Л.С. и пътника. Изложени са съображения за липса на сключен договор между ответното дружество и ищеца като липсвали доказателства ищцовото дружество да е встъпило като задължено лице по договора за превоз.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение като бъде постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден и отговор на въззивната жалба от ищеца М. Д. Т., чрез адв. А. И., в който са изложени подробни съображения относно правилността на постановеното първоинстанционно решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Страните не са формирали спор, че ищцата е имала закупен билет за полет София – Абу Даби на 11.01.2024 г. и полет Абу Даби - София на 16.01.2024 г.

Не е формиран спор и относно обстоятелството, че полет № 5 W4432, предвиден за изпълнение по разписание на 16.01.2024 г. е изпълнен с над 3 часа закъснение.

Спорът между страните с оглед възраженията, заявени във въззивната жалба е концентриран с оглед твърдението, че договорът за превоз не бил сключен с въззивника, а с дружество Уиз Еър Аби Даби Л.Л.С.

2

При ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав не може да сподели така наведените съображения.

Видно от ангажираните доказателства по делото, билетът е закупен през резервационната система на сайта на wizzair.com. Билетът удостоверява, че пътникът е приел условията на превозвача и е заплатил съответната цена т.е. налице е сключен договор за превоз при приложими общи условия.

Съобразно ОУ на ответното дружество, приложими към датата на процесния полет, в т.3.1.2 на същите е посочено, че те ще се прилагат за всеки полет, посочен в маршрута като изпълняван от Wizz Air като превозвач (независимо кой е опериращият въздушен превозвач) и за всеки полет, изпълняван по друг начин от Wizz Air, поради което настоящият съдебен състав приема, че договорът за превоз е сключен между ищцата и ответното дружество – въззивник.

В т. 18.3.1. на същите ОУ е посочено, че пътниците трябва да подават искове директно до Wizz Air чрез уебсайта като се дадат 30 дни (или време, изисквано от Приложимото право, ако е по-малко). Идентично разрешение е дадено и в приложимите ОУ на Уиз Еър Аби Даби Л.Л.С в т.18.3.2 от същите.

При съвкупно тълкуване на тези разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че въззивникът е поел изпълнението на задълженията на оперативния въздушен превозвач, касателно полета, извършен от същия в това число и задълженията по изплащане на обезщетения при закъснял/отменен полет, изпълняван от Wizz Air като превозвач (независимо кой е опериращият въздушен превозвач). Аргумент в тази насока е и представеният платежен документ, изходящ от въззивника, установяващ заплащане на сумата от 600 евро – обезщетение за закъснял полет, процесния по делото, оспорен от въззиваемата страна като ненадлежно извършено.

Съгласно чл. 3, пар. 5 от Регламент ЕО 261/2004 г., регламента се прилага „за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.“ Съобразно т. 63 от Решение на СЕС, Трети състав от 07.03.2018 г. по съединени дела C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, този превозвач следва да се счита за изпълнител на 3 доброволно поети задължения по отношение на страната, с която засегнатите пътници имат договор. Тези задължения произтичат от договора за въздушен превоз и като е приел задължението на оперативния въздушен превозвач, съобразно общите условия към договора ответното дружество дължи изпълнение на тях.

Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, същият намира решението на СРС за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 204, 52 евро за адвокатско възнаграждение, предвид доказателствата за неговото реално заплащане.

Водим от гореизложеното съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 20330/10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1240112 401/2025 г. по описа на СРС, 71-и състав .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ Уиз Еър Унгария Црт.“ Чрез клона си „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, да заплати на М. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 204, 52 евро – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4