Решение № 98 от 03.08.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Девин, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100580 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.79 ЗС по вписана искова молба, дв. вх. № 44, вх. рег. 44, акт № 12, том I, Д № 28/26.01.2026г., предявена от М. Р. У., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. П. № **, чрез пълномощник адв.

И. Г., с адрес: гр. С., ул. Д. П. № ** да се установи по отношение на Р. Р. А., с ЕГН ********** и съпругата му Е. Д. А., двамата с адрес: с. К., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Б. № *, че е собственик на полумасивна сграда на два етажа, със застроена площ от 40 кв.м., разположена в УПИ IV - III, кв. 21 по плана на с. К., общ. Доспат и му се присъдят сторените разноски по делото.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е собственик на УПИ V - 111, кв. 21 по плана на с. К., общ. Доспат, ведно с изградената в него жилищна сграда. Преди повече от 30 години родителите на ищеца, собственици на съседния УПИ IV - 111, кв. 21 по плана на с. К., са дали изричното си съгласие да изгради селскостопанска сграда в техния имот, в непосредствена - близост до жилищната му сграда. Ищецът е изградил процесната селскостопанска сграда изцяло със свои средства и труд, а след построяването на сградата, започнал да е владее, стопанисва и ползва, без каквото и да е противопоставяне от страна на родителите си или други лица.

Декларирал е сградата в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Доспат и за нея през годините редовно е заплащал дължимите местни данъци и такси.

Една през настоящата година, когато искал да заплати дължимите данъци, узнал от служител на Община Доспат, че процесната селскостопанска сграда вече не е заведена на негово име, а е декларирана като собственост на Р. Р. А. - негов брат.

В резултат на това ищецът извършил проверка, при която установил, че през 2021г. неговите родители са се снабдили с Нотариален акт № 155, том I, Д № 114/2021г. на нотариус Ц. П., с който са признати за 1 собственици по давност и извършено строителство на УПИ IV - 111, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и полумасивна сграда на два етажа.

По отношение на парцела и жилищната сграда ищецът няма претенции. Претенциите му са единствено относно полумасивната селскостопанска сграда, която е изградена от него със съгласието на собствениците на земята, което е удостоверено с декларация от 07.01.2022г., подписана от майка му и заверена от кмета на с. К., общ. Доспат.

На 13.04.2021г. с Нотариален акт № 157, том I, Д № 146/2021г. на нотариус Ц. П., ответникът Р. Р. А. е прехвърлил сам на себе си собствеността върху УПИ IV - 111, ведно е построените в него сгради, като е легитимирал представените правомощия от своите родители с пълномощно с изх. № 4/12.04.2021г. Това прехвърляне е станало по време на брака му с втория ответник, поради което имота и сградите се намират в режим на СИО.

Ищецът е разговарял със своята майка, която е заявила категорично, че няма спомен да е подписвала пълномощно, с което да е упълномощавала ответника да извършва разпоредителни сделки с нейното имущество. По този повод е подаден сигнал до компетентните органи и е образувано досъдебно производство за евентуално извършено документно престъпление, което обаче излиза извън предмета на настоящия спор.

Съгласно закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея по приращение, освен ако не се докаже друго. В случая, ищецът е изградил самостоятелен обект на право на собственост, със съгласието на собствениците на земята, който обект е завършен, реално съществуващ и индивидуализиращ се.

След изграждането му ищецът е упражнявал непрекъсната, спокойна и необезпокоявана фактическа власт върху сградата с намерение за своене в продължение на повече от 10 години, поради което е придобил собствеността върху нея по давност.

Ответниците понастоящем се легитимират като собственици на сградата с нотариален акт, поради което за ищеца е налице правен интерес от установяване на правото му на собственост по съдебен ред.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че самото ползване, стопанисване и плащане на местни данъци не доказват владение с намерение за своене, а са израз само на държане и ползване на имота. Ищецът сам признава, че сградата е изградена „със съгласието на собствениците на земята“, удостоверено с декларация от 07.01.2022 г., „подписана от майка му и заверена от кмета на с.

К.“.

Поддържа, че подписването е извършено при наличие на свидетели - кмета и секретарката на кметството, които са присъствали при подписването и могат да потвърдят авторството и обстоятелствата на подписа.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответника не е разполагал с представителна власт за сключване на договор за покупко продажба на имота, поради липса на упълномощаване. Твърди, че е бил надлежно упълномощен да извършва разпоредителни действия с имота, поради което извършените правни действия са валидни. Данните от общинските документи потвърждават, че имотът и сградите са декларирани и отразени на името на 2 ответника Р. А. като собственик, включително удостоверение за данъчна оценка, в което е посочен „Р. Р. А. - собственик“, за имот в с. К., ул. „Б.“ № * и вписани обекти (жилищна къща, селскостопански обекти, земя), както и приложената скица, извадка, в която е отразено вписване по нот. акт № 157/13.04.2021 г. и др.

Процесната „полумасивна селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ 40 кв.м., разположена в УПИ IV - 111, кв. 21 по плана на с.

К.“, не е самостоятелен обект и не може да предмет на придобиване по давност като отделна вещ (напр. идентификатор, обособеност, строителни книжа, приемане или търпимост, точна идентификация в кадастъра, плана, доказателства за реални граници и обем).

Съдът не може да признае собственост по чл. 124 ГПК върху обект, който не е надеждно индивидуализиран и правно обособен.

Ищецът не е упражнявал владение годно да го направи собственик. Когато построяването на сградата е със съгласие на собственика на земята (както самият ищец твърди), типичното правно положение е търпяно ползване, държане, а не владение с намерение за своене - особено при близки отношения/съседство и когато собственикът на терена не е отстъпвал право на строеж по надлежен ред.

Ищецът не може да „прескочи“ правния режим на приращението само с данъчни декларации и свидетелски твърдения - ищецът изтъква, че сградата е декларирана и за нея са плащани данъци. Данъчната регистрация и плащанията не създават вещни права и не доказват придобиване по давност.

Те имат значение само като косвен признак и то при наличие на останалите елементи на давностното владение, каквито тук не са доказани.

Моли съда да отхвърли иска и да присъди в тежест на ищеца сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ив. Г. поддържа иска, по съображения, че сградата е самостоятелен обект, която може да бъде годен обект на правото на собственост и да бъде придобита, чрез способите, посочени в Закона за собствеността. В полза на ищеца е изтекла придобивна давност, което е доказано от събраните гласни и писмени доказателства.

Родителите на страните по делото, са предоставили терен, в който ищецът е изградил самостоятелна сграда, която изцяло да обслужва неговите нужди и да бъде негова собственост.

Ответникът, чрез адв. С. П. оспорва иска. Моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Изслушаната СТЕ установява, реално измерен обект със застроена площ 43,12 кв.м., а не 40 кв.м. Същевременно предметът на иска е формулиран за сграда от 40 кв.м. За процесната стопанска сграда, разположена в УПИ IV-111, не са открити строителни книжа и удостоверение за търпимост. Експертизата констатира разминаване между удостоверението за търпимост и нотариалния акт относно това дали описаната „полумасивна сграда се намира в УПИ III-111 или в УПИ IV-111. В полза на ищеца не е учредявано право на строеж, а ползването на селскостопанската сграда за животни, сено или склад може да бъде държане, търпимо ползване или фактическо стопанисване, но не доказва само по себе си намерение за своене.

Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на 3 постройките върху нея, освен ако е установено друго. Този извод не се променя от декларираните данни по чл. 14 ЗМДТ и квитанции за плащане на данъци.

Съгласието за изграждане или ползване на постройка не е равнозначно на прехвърляне на собственост.

Ответниците оспорват иска с твърдения, че имотът и сградите са декларирани и вписани като тяхна собственост по НА №157/13.04.2021 г.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от Нотариален акт № 155/13.04.2021г., том I, рег. № 1736, Д № 144/2021г., съставен от нотариус Цв. П., с район на действие РС Девин, с № 455, в рег. на НК на Р.България, вписан в СВ дв. вх. рег. 426, вх.р. 430/13.04.2021г. акт №108, том II, дело № 153/2021г. за признаване право на собственост върху недвижими имот, придобити по давностно владение и наследство, признава Р. С. А. и съпругата му З. И. А. за собственици в режим на СИО, на основание строителство и давностно владение, на следните недвижими имота, находящи се в с. К., общ. Доспат, обл. Смолян, a именно: 1. Урегулиран поземлен имот (УПИ) IV – 111, с площ от 780 кв.м., в кв.21 по плана на с. К., одобрен със Заповед № А50/20.02.1992г. и изменен със Заповед № А-98/13.10.1997г., при граници и съседи на УПИ IV - 111: Изток УПИ VI -111; Запад УПИ III – 107; Север улица и УПИ V - 111; Юг - улица, ведно с построените върху имота: 2.

Масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 85 кв.м. и 3.

Полумасивна сграда на два етажа, със застроена площ от 40 кв.м. Данъчната оценка на имотите е 5329,70 лева, съгласно Удостоверение за ДО, с изх. № 7104007168/05.04.2021г. на Служба „МДТ“ при община Доспат.

На 13.04.2021г., с Нотариален акт № 157, том I, рег. № 1739, Д № 146/2021г. по описа на Цв. П., с район на действие Районен съд – Девин, вписан в СВ дв. вх.рег. 428, вх.рег. 432/13.04.2021г., Акт №118, т.II, дело №155/2021г. за покупко - продажба на недвижим имот, Р. С. А. и З. И. А. са продали на Р. Р. А. собствените си недвижими имоти, а именно: 1. Урегулиран поземлен имот УПИ IV – 111, с площ от 780 кв.м., в кв.21 по плана на с. К., одобрен със Заповед № А-50/20.02.1992г. и изменен със Заповед № А98/13.10.1997г., при граници и съседи на УПИ IV - 111: Изток УПИ VI -111;

Запад УПИ III – 107; Север - улица и УПИ V - 111; Юг - улица, ведно с построените върху имота: 1.2. Масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена плот от 85 кв.м.; 1.3. Полумасивна сграда на два етажа, със застроена площ от 40 кв.м.; 1.4. Урегулиран поземлен имот УПИ III - 111, с площ от 840 кв.м., в кв.21 по плана на с. К., одобрен със Заповед № А50/20.02.1992г. и изменен със Заповед № А-98/13.10.1997г., при граници и съседи на УПИ III - 111: Изток УПИ IV -111; Запад УПИ II – 107; Север улица и Юг - улица, ведно с построената върху имота: 1.5. Полумасивна сграда на два етажа, със застроена площ от 40 кв.м.

Представено е Геодезическо заснемане на процесната сграда и на УПИ, изготвено от „Г.К.М.“ ЕООД.

Представена е Декларация с изх. № 003/07.01.2022г., заверена от кмета на с. К., общ. Доспат, с която З. И. А., като съпруга на Р. С. А. и майка на М. Р. У., Р. Р. А. и Е. Р. Е. свидетелства, че тя и съпругът й, както и синовете й с техните семейства живеели в една жилищна сграда, намираща се в парцел IV – 111 от 1971г. до 1996г. През 1992г. – 1993г. била извършена покупко 4 продажба на парцел V – 111 между нея, съпругът й и синът й М. Р. У., вследствие което дали право на тяхна страна със съпруга й да строи жилищна сграда върху този терен. От времето от 1996г. до сега живеят при сина им М.

Р. У. в жилищна сграда, собственост на сина й. На същия син от тяхна страна бил даден терен в парцел IV – 111, в който живеели всички да построи селскостопанска сграда в парцел III – 111, който е в имота на съпруга й да построи гараж. За горепосоченото свидетелства и се подписва, че е достоверно и че синът й М. Р. У. е собственик на тези имоти и редовно си плащал данък върху тях за тези сгради.