Решение № 54 от 05.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА в присъствието на прокурора Таня Недкова И.а (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Наказателно дело за възобновяване № 20204000600344 по описа за 2020 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК по искане на осъдения З. М. И. чрез неговият упълномощен защитник адвокат С.Л. от АК Русе за възобновяване на производството по НОХД № 1332/2019 г. на РС Русе и на ВНОХД № 385/2020 г. на Окръжен съд Русе.

В искането са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Твърди се, че Русенският окръжен съд, в решението си от 27.07.2020 год. по ВНОХД № 385/2020 г. не е оценил доказателствените материали по делото в съответствие с изискванията на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина, поради което в действителност не е упражнил контролната си функция върху процесуалната законосъобразност на съдебните действия на първоинстанционния съд по установяване на релевантните факти, събирането 1 и проверката на гласните и писмените доказателства и тяхната оценка, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК, като тези пропуски били повлияли негативно върху правилността на формирането на вътрешното убеждение на съда. Въззивният съд не констатирал, че описаната в обвинителния акт фактология не се доказвала при разглеждането на делото в Русенския районен съд. Изводите в мотивите на първоинстанионния съд, въпреки тяхната необоснованост, не били подложени на обстоен анализ съобразно чл. 107, ал.

3 от НПК. Изводите на районния съд били приети безкритично. Възприетата във въззивното решение фактическа обстановка не била вярна и не съответствала на действителността. Това се отнасяло най-вече за твърдението, че подс. З.И. съзнателно подбудил Ю. Д., С. С. и С. У. да потвърдят пред нотариуса неверни обстоятелства, макар за това да нямало нито преки, нито косвени доказателства. Съдът не обяснявал по кое време, при какви обстоятелства и с какви точно действия, думи, покани или по друг начин било извършено престъпното деяние. Не били подложени на оценка и анализ съобщените още по време на полицейската проверка факти, че имотът е бил закупен от един от наследниците, че И. е бил посъветван от свид. адв.

А., че е възможно да се снабди с документ за собственост чрез обстоятелствена проверка, че по времена нотариалното производство И. представил официални документи от Община гр. Ветово, че имотът се водел на неговата имотна партида, и че са заплащани данъци именно от И., и че не са налице никакви индикации някой друг да претендира да е собственик или да владее имота, нито пък друг субект да притежава документи за собственост върху имота. Решението на РОС било постановено при повторно обжалване на осъдителната присъда на РРС по НОХД № 1332/2019 год. При обжалването на първоначалната осъдителна присъда на РРС по НОХД № 136/2019 год. същата била отменена с Решение от 25.06.2019 год. на друг състав на РОС. В предходното решение на въззивния съд не се правела разлика между гражданския спор за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността и престъплението лъжесвидетелстване. При повторното разглеждане на делото не били събрани никакви нови доказателства. Не били извършени по-различни процесуални действия по отношение на съобщените от свидетелите сведения или от писмените доказателства по различни данни.

Липсвала различна оценка на същата фактическа обстановка. Указанията на въззивния съд при първото връщане на делото не били изпълнени. Това 2 представлявало нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Деянието било несъставомерно и подсъдимите били наказани несправедливо, независимо от вида и размера на наказанието. Обективното, всестранно и пълно изследване на доказателствата, съгласно чл. 14 от НПК, задължавало районният и окръжният съд, като втора първа инстанция, да изследват всички доказателства и факти, визирани в обвинителният акт.

Оценката на доказателствения материал изисквала разглеждането на различните по вид доказателства в тяхната логична последователност, както обвинителните, така и останалите. Следвало да се има пред вид, че спорът за собственост на процесния недвижим имот възникнал през 2014 год. След като И. се снабдил с нотариален акт, подсъдимият З.И. завел ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу претендиращият собствеността на имота свид. Ал. К., за което е било образувано в Гр.д. № 6059/2017 год. на РРС. Делото приключило със съдебно Решение № 29/11.01.2018 год., с което И. бил признат за собственик на терена. По това гражданско дело от ответната страна посочили свидетели, които изразили позиции в полза на отв. К..

Същите свидетели били разпитвани и по досъдебното производство, както и в основното производство пред РРС по наказателното дело. Посочило ги обвинението. Сведенията, които свидетелите на обвинението съобщавали били свързани с предмета на гражданското дело, а именно - налице ли е или не давностно владение от страна на И.. Нито един свидетел не съобщавал факти, свързани с предмета на наказателното дело, т.е. кога, при какви обстоятелства, с какви думи или действия, подс. З.И. склонил останалите подсъдими и свидетели по нотариалното дело да лъжесвидетелстват. В тази връзка въззивният съд пропуснал да констатира, че мотивите в присъдата на районния съд за престъпната дейност на И. били напълно произволни, абстрактни и не се подкрепяли от нито едно доказателство по делото.

Гласните доказателства не били годни да обосноват съставомерност на деянието, тъй като същите не се отнасяли към предмета на наказателното дело. Следвало да се има предвид утвърденото разбиране в българското право, че доказателствата представляват конкретни факти от обективната действителност, но такива се явявали не всички факти, а само онези, които били относими към фактическия състав на престъплението. Свидетелите по гражданското дело, посочени от ответника К., и явяващи се свидетели на обвинението, били силно пристрастни в полза на ответника. Техните сведения 3 се ограничавали до твърдението, че имотът е на К., и че не били виждали И. да обработва мястото. Те нямали обективна възможност непрекъснато да наблюдават имота, а от там и владеенето на подсъдимия да бъде изключено като факт. Свидетелите не били способни да опровергаят изявленията на свидетелите по нотариалното дело Ю. Д., С. С. и А. У. и твърденията на подсъдимите по наказателното дело. Тези свидетели били от гр. Ветово, живели в покрайнините на селището и имали визуална представа от процесния имот. Познавали се с И. и били ангажирани от него в различни случаи в прибирането на реколтата. Техните изявления в ДП и в съдебното производство не били опровергани, а напротив. Проведените следствени експерименти по време на разследването доказвали по безспорен начин, че те познават очертанията на имота, както и насажденията, които се намират в този имот и културите, с които бил засят, и живеят в този район. По тази причина имали обективна възможност по-добре от останалите разпитани лица да установят присъствието на И. или на други лица в имота. Същите твърдели, че З.И. е обработвал имота. Никакви други доказателства не опровергали това тяхно твърдение. Показанията на останалите свидетели, че не са виждали И. да обработва имота, а това правели наследниците на П. П. свид. К. или синът му, нямали правно значение и не били относими към предмета на делото. Тези свидетели съобщавали, че когато са минавали покрай имота, не били виждали И. да го обработва. Техните представи касаели само времето, когато понякога минавали в близост до имота.

Поземлените имоти не се обработвали ежедневно или целодневно, а в зависимост от посевите и насажденията, само няколко пъти в годината.

Единствено свид. К. твърдяла, че имала денонощно наблюдение върху имота, но не давала отговор на въпроса как е възможно това, след като била на трудов договор към Община гр. Ветово и била на работа през светлата част на деня, т.е. през времето, което има отношение инкриминирания период.

Показания на свидетелите на прокуратурата не били подложени на анализ за тяхната достоверност. Съдът ги приел безкритично. Подсъдимите, които били свидетели пред нотариуса, потвърдили наблюденията си. Техните изявления не били опровергани от останалите доказателства по делото. Нито един от свидетелите на обвинението не бил попитан, известно ли му е по някаква причина и дали подс. З.И. е склонил останалите подсъдими да лъжесвидетелстват пред нотариуса. Изложените в решението на въззивния 4 съд мотиви на последната страница сочели, че съдът не познавал изяло фактите по делото. Като доказателство за вината на подсъдимите, в края на решението РОС посочил, че Ю. Д. и С. С., в „стремежа си да подпомогнат каузата на съпроцесника си заявили, че имотът е закупен от него". Съдът не съобразил, че З.И. се е договорил с един от наследниците /Б./ и заплатил първоначална цена от 600 лева с уговорката впоследствие да се реализира изповядване на сделката пред нотариус. Съществували така наречените продажби на недвижими имоти с „частен договор”, т.е без нотариално прехвърляне, което било масова практика по отношение на селските имоти.

Неясно било защо въззивният съд възприел за доказано обстоятелство, че имотът бил реституиран, след което бил обработван от П. П.. Такива доказателства по делото нямало. Имота бил в чертите на стопанския двор на ТКЗС, представлявал овощна градина, и след ликвидацията на ТКЗС останал безстопанствен. Никой не направил искане за възстановяване на собствеността на имота. Такова решение на поземлена комисия не съществувало. Необосновани били съображенията в решението, че И. решил да убеди останалите подсъдими да свидетелстват пред нотариус. Кога и при какви обстоятелства, с какви думи или действия от решението не ставало ясно. Не били събирани и доказателства в тази насока. Не се подлагали на анализ доказателствата, че И. е заплатил определена цена, като по този начин бил сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба. На това основание същият имал правно основание да владее имота. Владеенето можело да бъде реализирано и без правно основание. Не били анализирани фактите, станали основание за образуване на досъдебното производство, а именно писмените и устни оплаквания на И. до общината, МВР и Прокуратурата за самоуправно нарушаване на владението, прекратяването на преписката от страна на прокуратурата, незаконосъобразното разпореждане впоследствие полицейската проверка да продължи, но само по отношение на жалбата на П. П., без да бъде И. уведомен за прекратяване на неговата жалба, като по този начин бил лишен от възможността за инстанционен надзор. Не било обсъдено представеното от И. доказателство – видео заснемане на следи от посегателство върху имота, изразяващо се в изкореняване на дръвчета, по възрастта на които можело да се установи кога са посадени и да се направи извод за времето на владеене на имота. Съдилищата не обсъдили факта, че през 2015 год., една година след като И. се снабдил с нотариален акт по 5 обстоятелствена проверка през 2014 год., при същия нотариус, за същия имот бил съставен друг нотариален акт за собственост, с разпитани трима свидетели, като по това второ нотариално производство бил представен документ от Община гр. Ветово, че имотът се води на З.И., който заплащал и съответните данъци. Този факт нямал пряко отношение към предмета на наказателното дело, но бил от съществено значение за обективността и безпристрастността на доказателствата по делото, посочени от обвинението.

Изброените пропуски на въззивната инстанция представлявали съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила и довели до опорочаване на атакуваните съдебни актове и несправедливо осъждане на подсъдимия. Всеки оспорващ собствеността имал право да поиска обезсилване на нотариалния акт по реда на гражданското съдопроизводството. Оспорващите не се възползвали от това си право.