Решение № 1381 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100504328 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №134157 от 05.06.2019г., постановено по гр.дело №3059/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74-ти състав, са отхвърлени предявените от Н. А. Н., с ЕГН **********, срещу ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК *******, при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.199а от КЗ (отм.) във вр. с чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12916.07 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение като платена сума от Н. А. Н., с ЕГН **********, по договор за банков кредит №100/19.04.2005г. след настъпване на застрахователно събитие – смъртта на Р.А.Б., с ЕГН **********, починал на 14.01.2012г., при действието на групова застраховка „Живот“, сключена от ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК *******, със застраховано лице - Р.А.Б., с ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6510.64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.02.2012г. до 18.01.2017г.. С решението е осъдена Н. А. Н., с ЕГН **********, да заплати на ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 900.00 лв., представляваща общият размер на сторените в производството разноски за депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.

С решението е осъдена Н. А. Н., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите в производство към бюджета на съда разноски за държавна такса и депозит за експертиза в размер на 837.07 лв., ведно със сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, след влизане на решението в сила.

1

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Н. А. Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Я. Я., с която се обжалва изцяло решение №134157 от 05.06.2019г., постановено по гр.дело №3059/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.199а от КЗ (отм.) във вр. с чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че в противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на СРС, че застрахованото лице - Р.А.Б., с ЕГН **********, преди сключването на договора за банков кредит №100/19.04.2005г. с „Булбанк“ АД /впоследствие с ново наименование „Уникредит Булбанк“ АД/ е имал установени клинични симптоми на заболяването „хипертония“ към 31.01.2005г., което има връзка с прогресиралото му заболяване хронична застойна сърдечна недостатъчност - функционален клас III и IV към 2010г., което впоследствие е причинило смъртта му на 14.01.2012г., както и че е премълчал съществени обстоятелства за здравословното си състояние пред застрахователя ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.” към датата на подписване на декларация-съгласие - 15.04.2005г., декларирайки, че е здрав към посочената дата. Поддържа се, че първостепенният съд не е отчел обстоятелството, че данни за наличието на заболяването „хипертония“ към 31.01.2005г. се съдържат единствено в приет по делото личен амбулаторен картон /ЛАК/, на първата страница от който е отбелязано, че е на лицето Р.А.Б., с посочено ЕГН. Сочи се, че в случая своевременно ищцата на основание чл.193 от ГПК е оспорила истинността и съдържанието на приетия като доказателство ЛАК, както и че същият е на застрахованото лице - Р.А.Б., в която хипотеза доколкото се касае за частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила – в случая ответното дружество. Сочи се, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страна на застрахователното дружество относно оспорения по истинност и съдържание ЛАК, с оглед наведените от ищцата твърдения, че същият не е н а Р.А.Б.. Поддържа се още, че неправилно в мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд вменява задължение на ищцата с оглед релевираните от нея оспорвания по съдържание и авторството на ЛАК, ч е е могла да противопостави в условията на насрещно доказване и на основание чл.154 от ГПК доказателства писмени или конкретни гласни доказателствени средства, за обстоятелството, че приетият по делото ЛАК не е на Р.А.Б. . Излага се, че в случая ищцата твърди отрицателен факт, поради което не следва да се доказва от нея, а от другата страна – ответното застрахователно дружество, съгласно нормата на чл.193, ал.3 ГПК, в чиято доказателствена тежест е установяването на факта, че процесният ЛАК е на Р. А. Б..

Поддържа се още, че доколкото по делото няма представени доказателства, че процесният ЛАК е на Р. А. Б., първостепенният съд е следвало да приеме, че в хода на делото е останало недоказано твърдението на застрахователното дружество за наличие на заболяване – „хипертонична болест на сърцето“ на застрахованото лице, датиращо от 31.01.2005г., т.е. от преди датата на която е бил сключен договора за кредит на 19.04.2005г. и съответно е била подадена декларацията - съгласие на 15.04.2005г. за липса на заболявания. В тази връзка се твърди, че неправилно първостепенният съд е кредитирал приетото по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Н. С. в частта в която е посочено, че диагнозата „хипертонична болест на сърцето“, е отбелязана в ЛАК с дата - 31.01.2005г.. На следващо място са изложени аргументи, че от събраните доказателства в хода на съдебното производство не се 2 доказва при условията на пълно и главно доказване наличието на пряка причинноследствена връзка между твърдяното от застрахователното дружество предхождащо заболяване на застрахованото лице - Р.А.Б. – „хипертонична болест на сърцето“ с причината за смъртта му, поради което неправилно първостепенният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че е налице такава причинно-следствена връзка.

По тези съображения се твърди, че неоснователно се явява възражението на ответното застрахователно дружество за наличието на изключващи отговорността му обстоятелства, явяващи се наличието на заболяване на застрахованото лице - Р.А.Б., което е установено от преди сключването на застрахователния договор, и е довело до смъртта му по време на действие на договора и на това основание представлява изключен застрахователен риск. Твърди се, че за ответника - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” е възникнало задължение да заплати на ищцата в качеството й на наследник по закон на починалото застраховано лице - Р.А.Б., обезщетение в размер на остатъчните вноски по договора за кредит, чието изпълнение е обезпечено със застрахователното правоотношение. Сочи се още, че доколкото ищцата е погасила изцяло задълженията, включени в остатъчната стойност на кредита по договора за банков кредит №100 от 19.04.2005г. към датата на смъртта на наследодателя й - Р.А.Б., поради което в нейна полза е възникнало регресно вземане срещу застрахователя - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” в размер на исковата сума. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове като осъди ответното застрахователно дружество да заплати в полза на ищцата исковите суми, както следва: сумата от 12916.07 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, която сума е заплатена от ищцата по договора за банков кредит №100/19.04.2005г. след настъпване на застрахователното събитие смърт на застрахованото лице - Р.А.Б. , при действието на групова застраховка „Живот”, сключена от ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” със застрахован - Р.А.Б., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 6510.64 лв., обезщетение за забава за периода от 08.02.2012г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник - ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.И., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага аргументи в смисъл, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин факта, че застрахованото лице - Р.А.Б., към датата на подписване на декларация-съгласие на 15.04.2005г. , с която декларира, че е съгласен към договора за банков ипотечен кредит №100/19.04.2005г. да действа договор за групова застраховка „Живот“ на получателите на ипотечни кредити между „ЗАД Булстрад ДСК Живот“АД и „Булбанк“ АД /впоследствие с ново наименование „Уникредит Булбанк“ АД/, в същата съзнателно не е обявил или премълчал обстоятелство досежно здравословното си състояние, при знанието на което застрахователят не би сключил договора или би го сключил при различни условия. Твърди се още, че по делото е установено, че настъпилото застрахователно събитие е последица именно от съществувалото преди сключването на застрахователния договор, но премълчано от застрахованото лице - Р.А.Б. , заболяване, от което същият е страдал преди датата на 3 сключването му. В тази връзка се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице правоизключващата хипотеза на чл.189, ал.4, пр.1 от КЗ (отм.), съгласно която когато в случаите по ал.1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието, на каквото именно основание в случая ответникът е отказал да заплати претендираното от ищцата застрахователно обезщетение. По тези аргументи правилно първостепенният съд е приел, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива са отхвърлени.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Предявени са от Н. А. Н., с ЕГН **********, срещу ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК *******, при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.199а от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от анализа на които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: