Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1181 от 29.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5702/2023
Вид
Решение № 1181
Подписан
29.02.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Николай Димов, Хрипсиме Мъгърдичян, ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100505702 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.03.2023 год., постановено по гр.дело №44750/2022 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, Столична община е осъдена да заплати на „Б.С.К.И.“ АД по искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 788 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор№РОК19ДИ05-9-3 от 15.01.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 год. до окончателното й изплащане, сумата от 574.20 лв., представляващи невъзстановена гаранция за добро изпълнение по чл. 15, ал. 1 от договор № РОК19-ДИ05-9-3 от 15.01.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 год. до окончателното й изплащане, сумата от

2 707.81 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за незаплатеното възнаграждение за периода от 08.09.2020 год. до 17.08.2022 год., както и сумата от 110.22 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за невъзстановената гаранция за периода от 24.09.2020 год. до 17.08.2022 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 3 878.08 лв.; отхвърлен е предявения от Столична община срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството иск /обратен/ с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13 788 лв., представляваща платена без основание за сметка на ответника сума, с която последният неоснователно се е обогатил, във връзка с изпълнението на договор № РОК19ДИ05-9-3 от 15.01.2019 год., сумата от 574.20 лв., представляваща платена без основание за 1 сметка на ответника, с която последният неоснователно се е обогатил във връзка с изпълнението за връщане на гаранцията по договор № РОК19-ДИ05-9-3 от 15.01.2019 год., сумата от 2 707.81 лв., представляваща платена без основание мораторна лихва върху незаплатеното възнаграждение за периода от 08.09.2020 год. до 17.08.2022 год., както и сумата от 110.22 лв., представляващи платена без основание мораторна лихва върху главницата за невъзстановената гаранция за периода от 24.09.2020 год. до 17.08.2022 год., като ищецът по обратния иск Столична община е осъден да заплати на ответника по обратния иск Министерство на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта му по първоначалните искове е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от Столична община. Жалбоподателят поддържа, че всички съдебни книжа по делото били адресирани до СО – район „Овча купел“, като едва с процесното решение Столична община била конституирана като ответник по делото. Поради това и следвало да се приеме, че развилият се процес бил недопустим, респ. обжалваното решение било недопустимо.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил реда, условията и начина на реализиране на Националната Програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, ограничавайки се единствено и само до разпоредбите на ЗЗД, които уреждали конкретни обществени отношения, без да вземе предвид предпоставките, които ги обуславят. Правото на безвъзмездна финансова помощ възниквало за Сдружението на собствениците регистрирано при условията и по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ в публичния регистър на съответната община/район и в регистър БУЛСТАТ с подписването на договор за целево финансиране между Кмета на общината, „Българската банка за развитие“ АД и съответния Областен управител. Безвъзмездната финансова помощ се предоставяла чрез директно погасяване съгласно чл. 2, ал. 5 от ПМС №18/02.02.2015 год. от държавния бюджет на задълженията на Сдруженията на собствениците по ползваното финансиране. Сумите от безвъзмездната финансова помощ ставали дължими и се превеждали на „Българската банка за развитие“ АД от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите сключвали с „Българската банка за развитие“ АД споразумение по въпросите, свързани с финансирането на програмата и изплащането на безвъзмездната финансова помощ, което се одобрявала от Министерския съвет. Кметовете на общини предприемали необходимите действия за осигуряване реализацията на програмата на своята територия и провеждали процедурите за възлагане на дейностите съгласно Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и приложимите нормативни актове. Кметът действал само с оглед дадения му мандат от сдружението на собствениците с договора, като договарянето, разплащането и финансирането се извършвали чрез кмета от името и за сметка на сдружението на 2 собствениците, поради което тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразявали по бюджетите на общините и всички операции по програмата /с изключение на разходите на общината само по администриране на процеса/, не засягали нейния бюджет. Верификацията на претендираните от ищеца суми било в правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Те се превеждали на „Българската банка за развитие“ АД от държавния бюджет, но чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, а не от бюджета на ответника. Съгласно чл. 3, ал. 1 от процесния договор, възложителят чрез „Българска банка за развитие“ АД заплащал стойността на възложените работи по банков път, по сметка на изпълнителя. Съгласно Постановление № 18/02.02.2015 год. на МС, Министерството на регионалното развитие и благоустройството било координатор на „Националната Програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ и координирало процеса по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. В резултат на тази му дейност били преустановени всички плащания по договор №РОК 19-ДИ05-9-/2 от 14.01.2019 год., с предмет: „Инженеринг /проектиране и строителство/ за „Сграда с административен адрес: гр.София, ж.к.„****, сключен между общината и „Б.С.К.И.“ АД, аргументите за което били изложени в писмо от 03.12.2020 год. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство. Първоинстанционният съд не бил взел предвид всички събрани по делото доказателства. Налице било извънсъдебно признание, че плащането било преустановено от третото лице-помагач по делото и ответник по обратните искове Министерството на регионалното развитие и благоустройството, т.е. Столична община не била преустановила едностранно плащанията, по своя вина или усмотрение – факт, който обуславял неоснователността на предявените главни искове, респ. основателността на обратните искове. Ответникът не бил признал, че възложената работа била извършена и приета, защото подобно признание щяло да противоречи на аргументите в писмото на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство. Неправилно СРС бил приел, че в случая бил налице друг иск – основан на други отношения между ответника и третото лице-помагач. Последният не бил страна по процесния договор, но верификацията на претендираните от ищеца суми била в правомощията единствено на министерството, съгласно правната уредба на този кръг отношения /законова и подзаконова/. В тази си част първоинстанционното решение било и немотивирано. Следвало да се има предвид, че процесният договор се явявал допълнителен, доколкото основен бил договор № РОК19ДИ05-9/2 от 14.01.2019 год., с предмет: „Инженеринг /проектиране и строителство/ за „Сграда с административен адрес: гр.София, ж.к.****. И двата договора били сключени на основание Решение №РОК18- РД09-274 от 18.09.2018 год. на Кмета на СО-Район „Овча купел“ за класиране на участниците по проведена обществена поръчка. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а първоначалните искове – отхвърлени, евентуално – обратните искове да бъдат уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Б.С.К.И.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в частта му по първоначалните искове. Поддържа, че ответник по 3 първоначалните искове била Столична община /юридическо лице/. Отношенията по посоченото от жалбоподателя Постановление на МС не можело да се отразят на изпълнителя по договора за изработка, който бил изпълнил задълженията си по договора за строителен надзор и работата била приета. Поради това и правилно СРС бил приел, че отношенията се уреждат от ЗЗД. Ответникът не отговарял за неизпълнението на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение. Задълженията на изпълнителя, съгласно чл. 11 от процесния договор, били тези по чл. 166, ал. 1 ЗУТ и започвали от началото на строителството до неговото приключване с разрешение за ползване.

Документите на ответника и третото лице-помагач касаели изцяло техните отношения със строителя в обхата на чл. 163 ЗУТ. Липсвали забележки по изпълнението на процесния договор. А и обстоятелството, че ответникът бил издал удостоверение за въвеждане в експлоатация, съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ, също било потвърждение, че ищецът бил изпълнил договора, както и правилата в ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, договорите имали силата на закон за тези, които ги били сключили. След като възложеното в договора било изпълнено и обектът бил въведен в експлоатация с удостоверение №716 от 28.08.2020 год., то работата се явявала приета и претендираното възнаграждение било дължимо. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Министерство на регионалното развитие и благоустройството счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в частта му по обратните искове.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане първоначални искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя за недопустимост на решението на СРС. Процесуалната правоспособност на общината е вън от съмнение – чл. 14 ЗМСМА.

Общината се представлява пред съдилищата по граждански дела от кмета – чл. 30, ал. 4 ГПК и чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА. В разглеждания случая претенциите са били насочени срещу Столична община, по отношение на който именно ответник е постановено и процесното решение. Ненадлежното представляване на ответника в първоинстанционното производство не влече недопустимост на постановеното решение, а при съответни оплаквания във въззивната жалба /каквито в частност липсват/ е основание за предоставяне на възможност на страната за предприемане на пропуснати не по нейна вина процесуални действия.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща 4 към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на първоначалните искове:

Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 15.01.2019 год. е бил сключен договор №РОК19-ДИ05-9-3 между ответника Столична община, от една страна, като възложител и ищеца „Б.С.К.И.“ АД, от друга страна, като изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да предоставя при условията на договора услуги, свързани с обособена позиция № 5 – изготвяне оценка на съответствие и упражняване на строителен надзор по време на строителството на „Сграда с административен адрес: гр. София, ж.к.**** /по обособена позиция 1“, при спазване на изискванията на ЗУТ и нормативните актове по приложението му, срещу възнаграждение в размер на 13788.40 лв., което възложителят следвало да заплати чрез „Българска банка за развитие“ АД по начина, посочен в чл. 3, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 15, ал. 1 от процесния договор, внесената гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на услугата без ДДС, в размер на 574.50 лв. следвало да се възстанови по номинал от възложителя вн 30-дневен срок след въвеждане на обекта в експлоатация.