Определение № 417 от 28.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Перник, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500268 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от Е. Д. М. ч р е з адв. И. Ю. против Определение 12393/15.03.2025г., постановено по гр.д.№ 53672/2023 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, с което връща на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 271271 от 02.10.2023г., подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд и осъжда Е. Д. М. да заплати на Софийски градски съд сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

В жалбата се развиват доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като същественото нарушаване правото на ЕС и причинените от него вреди, са в резултат от определението на СГС, именно защото не е последна инстанция и именно защото неговото определение е отменено като незаконосъобразно от последната инстанция - в случая ВКС. С оглед на това, СГС е именно субектът нарушил същественото правото на ЕС, поради което е и пасивно легитимиран по предявения срещу него иск по чл.

2в ЗОДОВ. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба – Софийски градски съд е подал отговор, в който оспорва частната жалба и за оставянето й без уважение, с искане за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба /уточнена с молба от 17.01.2024г./, подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се ограничаване на достъпа на ищеца до правосъдие при постановяване на Определение № 4217 от 31.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 1776/2023г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-E състав, с което е потвърдено Определение № 1140 от 11.01.2023г., постановено по гр.д. № 50030/2022г. по описа на СРС, 157-ми състав.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. В допълнение следва да се добави и следното:

Константа е съдебната практика на ВКС, съобразена с практиката на Съда на ЕС (СЕС), която приема, че отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ за нарушение на правото на ЕС може да бъде реализирана само срещу орган на съдебната власт, който действа като последна инстанция – определение № 4406/20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС.

В конкретния случай и срещу нарушените с процесното Определение № 4217 от 31.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 1776/2023г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-E състав права на ищеца, последният е разполагал с "ефикасно вътрешноправно средство за защита", а именно: право на частна въззивна и на частна касационна жалба, които права са регламентирани съответно в глава двадесет и първа Обжалване на определенията от ГПК, респ. чл. 274- чл. 279 ГПК. Ищецът е реализирал пълноценно тези свои права, в резултат на което и с Определение № 1343 от 30.05.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 1929/2023г. на III г.о., ГК, процесното Определение 4217 от 31.03.2023г. по в.ч.гр.д. № 1776/2023г. по описа на СГС, Ч Ж , V I - E състав, ведно с потвърденото с него Определение № 1140 от 11.01.2023г., постановено по гр.д. № 50030/2022г. по описа на СРС, 157-ми състав, са отменени изцяло и производството е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия., т. е. ищецът е получил ефективна и пълноценна правна защита на своите права. Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС /решения от 13 юни 2006 г. по дело C-173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15, т. 20 и т. 24/. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато не са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват.

При така осъществения инстанционен контрол от страна на ВКС са отстранени всички нарушения, допуснати с процесното Определение № 4217 от 31.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 1776/2023г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-E състав /включително тези на правото на ЕС/, довели до ограничаване достъпа на ищеца до правосъдие. Ищецът не разполага с право на иск за вреди от нарушения на общностното право, допуснати в невлязъл в сила с процесното Определение № 4217 от 31.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 1776/2023г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-E състав СГС и отменен от ВКС съдебен акт, защото подобен акт не произвежда правно действие и не може да доведе до увреждане правата на ищеца.

В заключение въззивният съд приема, че след като ответният СГС не се е произнесъл по спора с окончателен съдебен акт, предявеният срещу него иск по чл. 2в от ЗОДОВ за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати с процесното Определение № 4217 от 31.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 1776/2023г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-E състав нарушения на националното законодателство при разглеждане на посоченото дело, са недопустими, съответно – подадената от жалбоподателя искова молба 2 подлежи на връщане на основание чл. 130 от ГПК.

Въззивният съд намира също, че преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, от което нарушение ищецът е претъпял вреди, следва да се приеме именно, че е въпрос по допустимостта на иска, а не по същество – Определение № 5223 от 15.11.2024 г. по ч. к. гр. д. № 4249/2024 г. на III Г. О. на ВКС.

С оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, частната жалба е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.

Ответникът по частната жалба претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано без явяване в открито заседание, съдът определя на 40,90 евро, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които му се дължат от жалбоподателя изцяло с оглед неоснователността на частната жалба.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 12393/15.03.2025г., постановено по гр.д.№ 53672/2023 г. по описа на Софийския районен съд.

ОСЪЖДА Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 40,90 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3