Определение № 101 от 16.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Ловеч, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500021 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба № 353/11.01.2024 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Галина Стилиянова СтойчеваКръстева, срещу Разпореждане № 2637/29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1981/2023 г. на Районен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. В.

П. за вземания за главница в размер на 300.00 лева (или за разликата от присъдена сума в размер на 1 462.09 лева до претендираната в размер на 1 762.09 лева) и за договорно възнаграждение в размер на 637.78 лева, дължимо за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г. - дата на предсрочната изискуемост.

Посочва, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. Оспорва изводите 1 на заповедния съд за отхвърляне на вземането за договорно възнаграждение.

Счита, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език, като Кредитополучателят е бил уведомен за тях. Излага доводи, че в договор за кредит ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите и в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В него ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника. Твърди, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока.

На следващо място изтъква, че за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Определя като неправилно заключението на съда, че длъжникът по договора не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение, тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено възнаграждението за закупени допълнителни услуги. В тази насока посочва, че жалбоподателят в качеството на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договора за потребителски кредит да закупи пакет допълнителни услуги, като се позовава на разпоредбата на чл.10а от ЗПК.

На последно място излага, че съдът неправилно и незаконосъобразно е направил прихващане на всичко платено от отпуснатата главница, тъй като съгласно чл.26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното Разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.

В. П., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно главница в размер на 300.00 лева и за договорно възнаграждение в размер на 637.78 лева, дължимо за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г. дата на предсрочната изискуемост, като му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, 2 събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 1981/2023 г. по описа на РС е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. В. П., ЕГН ********** за следните суми: главница 1 762.09 лв., неплатено договорно възнаграждение 637.78 лв. за периода 11.10.2022 г. до 05.10.2023 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 583.35 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 916.65 лв., непогасени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 30.00 лв., начислени на 25.08.2022 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500.00 лв., начислени на 09.01.2023 г., лихва за забава от 11.08.2022 г. до 05.10.2023 г. в размер на 262.80 лв., законна лихва 109.41 лв. за периода 05.10.2023 г. – датата на предсрочната изискуемост до 21.12.2023 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, разноски за ДТ в размер на 96.04 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лв.

Заявителят твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40009077843/19.04.2022 г. за срок от 30 месеца с месечни вноски в размер на 165.96 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Позовава се на Общите условия, според които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума 637.79 лева за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г.

Посочва, че клиентът по Договор за потребителски кредит № 40009077843 е закупил и пакет от допълнителни услуги, възнаграждението за които е уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване.

Неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 583.35 лв., а неизплатеното възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ – 916.65 лв. Посочва, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи кредит България“ ЕООД на 05.10.2023 г., за което длъжникът е уведомен с нарочно писмо.

С Разпореждане № 2637/29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1981/2023 г., ЛРС е уважил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, срещу длъжника П. В. П., ЕГН ********** и издал заповед за изпълнение за следните суми: неплатена главница в размер на 1 462.09 лева; 193.69 лева лихва за забава от 11.08.2022 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.10.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 42.09 лева, дължима от 05.10.2023 г.- датата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането и направените разноски в размер на 62.24 лева, а заявлението за останалите видове претенции и суми до 3 пълният им претендиран размер отхвърлил.

В мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неясно регламентирани и техният характер не е съобразен с нормата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, което води до неоснователно обогатяване на кредитора. Посочено е, че съобразени като стойност, надхвърлят въведения в чл.19, ал.4 от ЗПК лимит, което води до неравноправност на тази клауза, тъй като е нарушено въведеното в чл.143, т.5 от ЗЗП изискване за равновесие между правата и задълженията на страните.

За да отхвърли претенцията за такси, районният съд е изложил доводи, че противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Стигайки до тези изводи и като е отчел обстоятелството, че длъжникът е заплатил 5 бр. погасителни вноски, районният съд е приел, че от дължимата главница следва да приспадне сумата 300.00 лв. за платени допълнителни услуги, основаваща се на неравноправни клаузи и преизчислил дължимата лихва за забава върху главницата от 1462.09 лв. в размер на 193.69 лв. и законната лихва в размер на 42.09 лв., като е уважил частично тези претенции, както и разноски от 62.24 лв. съобразно уважения размер.

В издадената от ЛРС Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1054 от 29.12.2023 г. срещу длъжника П. В. П. са посочени други суми, различни от приетите в разпореждане № 2637/29.12.2023 г.

Констатираното противоречие не може да бъде отстранено в настоящето производство, поради което заповедният съд следва служебно или по искане на заинтересованата страна да поправи тази очевидна фактическа грешка.

Настоящият състав намира за правилен извода на районния съд за нищожност на клаузите на договора, от които се претендира вземането за възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Безспорно с оглед съдържанието на договора спрямо него следва да намери приложение ЗПК. В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия.

Констатираните в случая неравноправни

4 клаузи, касаещи възнаграждение за закупените допълнителни услуги, включването им в размера на претендираните вземания и некоректното определяне на размера на ГПР, който ще надхвърли установения законов минимум от 50% води до извод, че договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона и добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК , всяка клауза в договор за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Неравноправността на тези клаузи и липсата на уточнения от страна на заявителя на размера на отделните вземания води до невъзможност в това производство, което е едностранно и формално, съдът да определи техния размер. Единственото в хипотезата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва и други разходи за кредита. В този смисъл районният съд е съобразил размера на дължимата главница с вече платените 5 бр. погасителни вноски и приспаднал сумата от 300.00 лв. за закупения пакет допълнителни услуги и определил нов размер на договорното възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗКП, при договорите за потребителски кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Заявителят се позовава на уговорка, според която подписването на споразумението за допълнителни услуги е опционална и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителския кредит, поради което не следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Посочено е, че предоставената информация не накърнява способността на потребителя да вземе търговско решение относно характеристиките на кредитните продукти. Съдържанието на допълнителните услуги обосновава извод, че те са свързани с управлението на кредита (приоритетно становище на искането за потребителски кредит, едностранна промяна на погасителния план и др.), което е забранено от закона. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквото и да било наименование, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поради изложените съображения въззивният състав намира за неоснователни изложените в частната жалба оплаквания, основани на договорната свобода за сключване на договора от длъжника, предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възпроизведени в съдържанието на ДПК. Тези твърдения не освобождават обаче съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал.