Решение № 732 от 01.02.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 01.02.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А” въззивен състав, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.

ЧЛЕНОВЕ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

НЕДЕЛИНА СИМОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Симова гр. дело № 2958 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19540 от 25.11.2016 г., постановено по гр. дело № 36329/2013 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, IІ-ро ГО, 53-ти състав, са уважени изцяло предявените от „И.К.“ ЕАД срещу Р.Ж.Б. кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р.Б. дължи на „И.К.“ ЕАД сумата от 12350,20 евро, представляваща непогасена главница по Договор за К. № 0020625/02.02.2010 г., ведно със законната лихва от 19.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 180,45 евро, представляваща лихва за забава при изплащане на главницата, дължима за периода от 07.11.2012 г. до 13.12.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 08.05.2013 г. по ч. гр. д. № 61002/2012 г. по описа на СРС, ГО, 60-ти състав.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Р.Ж.Б., в която са изложени твърдения за неправилност на атакуваното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Сочи се, че районният съд не е обсъдил релевираните с отговора на исковата молба възражения за недоказаност на твърденията на ищеца за усвояването на суми по сключения между страните договор за К. и за настъпила предсрочна изискуемост на така отпуснатия К.. Жалбоподателят сочи, че част от клаузите по процесния договор са нищожни, като излага подробни доводи в този смисъл. Отправено е искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца в първоинстанционното производство „И.К.“ ЕАД. С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Твърди се, че районният съд не е допуснал сочените от жалбоподателя нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззиваемата страна не е заявила доказателствени искания с подадения от нея отговор.

Въззиваемото дружество „И.К.“ ЕАД е подало и частна жалба срещу Определение от 23.02.2017 г., постановено по първоинстанционното дело по реда на чл. 248 ГПК, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1119,72 лева, сторени по ч. гр. д. № 61002/2012 г. по описа на СРС, ГО, 60-ти състав. Твърди се, че в тази си част определението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено, а така претендираните разноски да бъдат присъдени в полза на „И.К.“ ЕАД.

По подадената частна жалба е постъпил отговор в срок от въззивника-ответник Р.Б., с който е направено искане за оставането на същата без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно релевираните в подадената жалба доводи за незаконосъобразност, въззивният съд намира следното:

От фактическа страна:

От представения по делото Договор за К. № 0020625/02.02.2010 г. се установява, че ищецът-въззиваем „И.К.“ ЕАД (със сегашно наименование А.К.“ ЕАД) в качеството си на К.одател е предоставил на ответника-въззивник Р.Ж. Х., в качеството му на К.ополучател, револвиращ К. с общ К.ен лимит от 10 000 евро, от които 5000 евро лимит за транзакции, и 5000 евро – лимит за разсрочване. Договорено е К.ът да се усвоява чрез международна К.на карта iCard Mastercard Gold, която е била предоставена на ответника въз основа на Договор за издаване и ползване на международна К.на карта iCard Mastercard Gold № 0020625 от 02.02.2010 г. В чл. 5 от Договора за К. страните са се съгласили всички задължения по К.а, включително главници, лихви, неустойки и такси да се изчисляват в евро към момента на възникването им. В чл. 8.2 от Договора е предвидена лихва в размер на 16 % годишно върху усвоените суми по лимит за транзакции, като до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване, страните са се договорили да не се дължи лихва, а такава да се дължи от 16-то число на същия месец. В чл. 9.2 е предвидено задължението на К.ополучателя да погасява ежемесечно до 15-то число на месеца минималната погасителна вноска в размер на 4 % от усвоения К. от лимита за транзакции, в това число начислените лихви, неустойки и такси, плюс пълния размер на надвишения К.ен лимит, ако има такъв.

Съгласно чл. 6.3 К.ополучателят няма право да надвишава К.ния лимит, като в такъв случай му се начислява такса от 10 % върху стойността на превишението, но не по-малко от 5 евро, която се отразява като усвояване на К.а.

В чл. 16 от Договора е предвидено, че в случай на неплащане на трета поредна МПВ до последно число на месеца, в който се дължи третата поредна МПВ, посочена в Месечното извлечение, целият усвоен от К.ополучателя К., включително и разсрочените задължения ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разноски (ако има такива) стават незабавно предсрочно изискуеми и дължими, без да се прекратява договорът, и без необходимост от уведомление от К.одателя, считано от 1-во число на следващия месец. С месечно извлечение от 30.04.2010 г. Договорът за К. е едностранно изменен от К.одателя на основание чл. 21 от Общите условия, като е предвидено, че К.ът става автоматично предсрочно изискуем с неплащането на шест поредни МПВ, считано от първо число на следващия месец или ако този ден е неработен – от следващия работен ден.

На 02.02.2010 г. е сключено също така и тристранно споразумение между Р.Ж.Б., „И.Ф.“ АД и „И.К.“ ЕАД (със сегашно наименование А.К.“ ЕАД), съгласно което К.ополучателят Р.Б. погасява остатък от стар дълг по Договор за К.на карта от 23.02.2009 г. към „И.Ф.“ АД в размер на 1662,17 евро чрез транзакция, извършена в полза на дружеството К.ор от страна на „И.К.“ ЕАД, като по този начин Р.Б. усвоява горепосочената сума.

Дружеството ищец и въззиваем в настоящото производство е изпратило до ответника покана за изпълнение с изх. № 20625/1 от 28.06.2012 г., с която е претендирало от ответника плащането на сумата от 364,75 евро, представляваща равностойността на две неплатени месечни погасителни вноски. В поканата е посочено, че усвоеният К.ен лимит може да стане предсрочно изискуем, както и че при непогасяване предстои предприемане на действия по принудително събиране на пълния усвоен размер от К.а. Видно от обратната разписка към поканата, изпратена до адрес гр. София, ж.к. „*******, върху последната няма отбелязване за получаване, респективно няма данни ответникът да е узнал за нея.

По делото е представено удостоверение № BGR00004, издадено от БНБ, видно от което „И.К.“ ЕАД, с ЕИК *******е вписано като финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ. Приложени са още заповеди на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ № РД22-1319/27.07.2009 г. и № БНБ-20183/18.02.2015 г. относно списване на „И.К.“ ЕАД в регистъра на финансовите институции, решение № 60 от 03.07.2010 г. на управителния съвет на БНБ относно издаване на лиценз на „И.Ф.“ АД, удостоверение за издаден лиценз за извършване на дейност като платежна институция в полза на „И.Ф.“ АД. От съвкупната преценка на представените доказателства се установява, че ищецът „И.К.“ ЕАД и дружеството „И.Ф.“ АД притежават лиценз за извършваната от тях дейност.

За изясняване на обстоятелства във връзка с усвояване на суми по договора за К. и размера на същите е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът К.ира като обосновано, компетентно и пълно. От същото се установява, че в счетоводството на ответника са отразени транзакции по партидата на Р.Б. чрез издадената му К.на карта iCard Mastercard

Gold, общо в размер на 12 391,02 евро, които вещото лице подробно е описало в констативно-съобразителната част. Размерът на усвоения К., съобразно изчисленията на експерта, включващ начислените такси, лихви, комисионни и др. разходи е общо в размер на 15 913,84 евро, от които 1662,17 евро прехвърлено задължение по тристранно споразумение, 2216,65 лв. тегления от АТМ устройство и от каса в офиса на ищеца, плюс такса 82,49 евро, 3069,72 евро за извършени плащания за покупки и/или услуги, 2399,67 евро лихва за периода 28.02.2010 г. – 07.11.2012 г., 120 евро годишна такса за обслужване, 0,60 евро такса за известяване чрез SMS, 140 евро такса за невнасяне на МПВ, 4188,98 евро такса за обработка на просрочен К. и 2033,56 евро неустойка за предсрочна изискуемост. Вещото лице е констатирало, че ответникът е извършил вноски за погасявания в офис на ищеца в размер на 3522,82 евро. По отношение на третия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че е невъзможно да извърши проверка дали при ответника са отразени транзакции с К.на карта, доколкото той е физическо лице и за него не съществува задължение да води счетоводство. Към датата на прекратяване на договора за К. – 07.11.2012 г. размерът на непогасения остатък възлиза на сумата от 12 391,02 евро, съобразно данни извлечени от счетоводството на ищеца по партида на ответника.

Дължимата лихва за забава за периода от 07.11.2012 г. до 13.12.2012 г. върху посочената главница е в размер на 203,76 евро.

Съобразно заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, след извършена проверка в счетоводството на ищеца и на дружеството „И.Ф.“ АД и от предоставена справка по сметка 4670 „Доверителски разчет – вземания свързани лица“ вещото лице е установило, че са уточнени разчети между двете дружества, като е извършено и отразено плащане от „И.К.“ ЕАД към „И.Ф.“ АД в общ размер на 1 807 308,49 лв. от представената счетоводна справка „Движение на картодаръжател“ на ниво клиент 3905 Р.Ж.Б., се установява, че в извършения превод е включено и задължението на Р.Б. в размер на 1662,17 евро. От приложена по делото Справка за К.ополучател Р.Ж.Б., издадена от БНБ – Централен к.ен регистър от 25.06.2013 г. вещото лице е установило, че процесният К. е отразен в размер на 24 234,00 лв., чиято равностойност в евро възлиза на 12 390,71 евро. Тази сума в справката от БНБ отговаря на воденето в счетоводството на „И.К.“ ЕАД за вземане спрямо Р.Б.. При изслушването по време на откритото съдебно заседание вещото лице уточнява, че е работило въз основа на счетоводните сметки на ищеца, като не е изисквало първичните счетоводни документи, но за тегленията направени посредством АТМ устройства, ищецът не може и да представи такива документи, тъй като при теглене с пин код такива не се издават, а тегленията на суми се отразяват само електронно. Същото се отнася и до плащането към „В.П.“, което също е извършено през пос терминал. Само малка част от операциите са извършвани в офиси на ищеца, като в този случай се издава документ. Тези операции са описани в основното заключение на вещото лице.