Решение № 6825 от 12.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6825 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100509258 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Т. М., чрез упълномощения адв. Ал. И. Л., срещу съдебно решение № 10499 от 03.06.2024г., постановено по гр. дело № 34273/2023г. по описа на СРС, 139 състав.

С уточнителна молба от 25.09.2024г., упълномощеният представител на въззивника конкретизира петитума на жалбата, като поддържа, че предмета на обжалване е решението на първата инстанция, в частта, с която е увеличена месечната издръжка за непълнолетните деца Б. Р. М. и А. Р. М.. Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част над 300 лв. до 500 лв. и 550 лв.

В жалбата не се сочат конкретни пороци на съдебното решение в обжалваните части. Искането е да се отмени решението, като се отхвърлят предявените от ищците искове. Претендира разноски и за двете инстанции.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез упълномощения представител поддържа въззивната жалба и не сочи нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите непълнолетните Б. Р. М. и А. Р. М..

В открито съдебно заседание, чрез упълномощената адв. И.-З., въззиваемите са 1 оспорили въззивната жалба, като неоснователна. Пледират за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за нововъзникнали обстоятелства след изтичане срока за подаването отговор на жалбата, които са от значение за делото - за доходите на родителя на непълнолетните въззиваеми.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 10499 от 03.06.2024г., постановено по гр. дело № 34273/2023г. на СРС, 139 състав, съдът е изменил, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК размера на месечната издръжка дължима от Р. Т. М., определена с решение № III-84158/03.06.2014 г., постановено по гр. дело № 8389/2013 г. по описа на СРС, 84 състав, влязло в сила на 03.06.2014 г., в полза на Б. Р. М., действащ чрез своята майка и законен представител Р. О. К., в размер на 85.00 лева, като е осъдил Р. Т. М. да заплаща на Б. Р. М. месечна издръжка в размер на 300,00 (триста) лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от 20.06.2023г. до настъпване на законна причина, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване и е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 300.00 лв. до пълния предявен такъв от 500.00 лв., като неоснователен.

С решението си съдът е изменил, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК и размера на месечната издръжка дължима от Р. Т. М., определена с решение № III-84158/03.06.2014 г., постановено по гр. дело № 8389/2013 г. по описа на СРС, 84 състав, влязло в сила на 03.06.2014 г., в полза на А. Р. М., действаща чрез своята майка и законен представител Р. О. К., в размер на 85.00 лева, като е осъдил Р. Т. М. да заплаща на А. Р. М. месечна издръжка в размер на 300,00 (триста) лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от 20.06.2023г. до настъпване на законна причина, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване и е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 300.00 лв. до пълния предявен такъв от 550.00 лв., като неоснователен.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение решението в частта за присъдените издръжки.

В отхвърлителните части първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса е внесена изцяло. Съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен 2 състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Настоящият въззивен състав съобрази и влязлото в сила определение № 10855/04.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1417/2025 г. на СГС, ЧЖ, І-М състав, с което е потвърдено протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.09.2023 г. по гр. дело № 34273/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 139-ти състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на ответника Р. Т. М. за международна некомпетентност на българския съд (неправилно посочено от районния съд като “местна неподсъдност“) на предявените от Б. Р. М., действащ лично и със съгласието на неговата майка Р. О. К. и А. Р. М., действаща лично и със съгласието на нейната майка Р. О. К., по исковете по чл. 150 от СК срещу Р. Т. М..

По изложените съображения въззивният съд дължи разглеждане по същество на въззивната жалба.

Въззивната жалба е неоснователна.

Наведените твърдения за неправилност на решението са неоснователни.

Въззивният съдебен състав приема, че във въззивната жалба на ответника няма наведени доводи за неправилност на обжалваното решение в обжалваните части относно размерите на увеличените от първоинстанционния съд месечни издръжки за децата Б. Р. М. и А. Р. М.. Жалбата е бланкетна, тъй като не са посочени конкретни нарушения от първостепенния съд относно размерите на увеличените издръжки за всяко от двете деца на ответника.

Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). Приетите във въззивното производство писмени доказателства не променят правните изводи на съда, тъй като липсва въззивна жалба от ищците, поради което и не следва да бъдат обсъждани поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя (арг. от чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК).

При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени императивни материалноправни норми, а от събраните в съдебното производство доказателства не се установи ответникът да е заплащал, или предоставял в натура, месечна издръжка за ищците след образуване на исковото производство, по което е постановено обжалваното решение.

Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваните части. Решението на първостепенния съд, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По разноските съдът приема следното:

При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.

Въззиваемите претендират разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като представят списък по чл. 80 от ГПК (лист 117 от делото). В договора, обективиран в т. 3 на пълномощното (лист 76 от делото) е 3 вписано, че сумата е получена от упълномощения адвокат. Това вписване, за направеното плащане, е достатъчно и има характера на разписка (съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Процесуалният представител на въззивника не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна. По изложените съображения съдът осъжда Р. Т.

М. да заплати на Б. Р. М. и А. Р. М. сумата от 800 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 10499 от 03.06.2024г., постановено по гр. дело № 34273/2023г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав, в обжалваните части.

ОСЪЖДА Р. Т. М., ЕГН **********, да заплати на Б. Р. М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка Р. О. К., ЕГН ********** и на А. Р. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Р. О. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 9258/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4