Решение № 9 от 08.02.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Перник , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно наказателно дело от частен характер № 20201700600265 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 39 от 11.08.2020 г. по н.ч.х.д. № 647/2020 г., Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Р. Р. А. за виновен в това, че на *** г. до 01.30 часа във фургон на 3 км от ***, чрез нанасяне на удари с ръце в главата и в областта на лицето, причинил на Ю. А.

Н. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в дясна слепоочна окосмена област на главата, кръвонасядане и лек оток по клепачите на дясно око, охлузване и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на устата вляво, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го е оправдал по обвинението да е причинил на пострадалия и кръвонасядане по дясна мишница.

Със същата присъда Пернишкият районен съд е осъдил подсъдимия Р. Р. А. да заплати на гражданския ищец Ю. А. Н., сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал.

1 НК/обида, срам, унизяване на мъжкото и човешкото достойнство, физически болки и страдания/, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден и да заплати на частния тъжител и граждански ищец Ю. А. Н. сумата от 12 /дванадесет/ лева, 1 представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник- сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Р. Р. А., подадена чрез защитника адв. С. Д., с която се иска отмяна на присъдата изцяло като неправилна и оправдаване на подсъдимия, както и отхвърляне на гражданския иск. Претендира се и осъждане на частния тъжител да заплати разноските по делото. В жалбата не са изложени подробни съображения.

По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната жалба от частния тъжител и граждански ищец Ю. А. Н..

В съдебните прения повереникът на частния тъжител и граждански ищец- адв. Л. С., поддържа, че подадената от защитника на подсъдимия жалба е неоснователна, а първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Счита, че първоинстанционният съд е събрал всички релевантни доказателства, като обосновано е кредитирал някои от тях и не е дал вяра на други. По отношение на размера на наложеното наказание счита, че същото е правилно определено съобразно смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Намира за справедлив и размер на присъденото на частния тъжител обезщетение по гражданския иск.

Претендира разноски, за които представя списък.

Частният тъжител добавя, че той лично е написал частната тъжба, по която е образувано наказателното производство, и моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия- адв. С. Д., пледира за отмяна на присъдата и отхвърляне на гражданския иск. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Твърди, че показанията на св. С. противоречат на показанията на св. А. и Х., като същевременно тази свидетелка е била пияна по време на събирането на страните на инкриминираната дата, поради което счита, че нейните показания не следва да се кредитират. Позовавайки се на обясненията на подсъдимия, защитникът поддържа, че с цел да предпази частния тъжител подзащитният му е нанесъл шамари, а не удари с юмрук.

Затова защитникът счита, че при тези доказателства подсъдимият следва да бъде оправдан.

Подсъдимият Р. А. поддържа казаното от защитника му. Твърди, че е застанал пред частния тъжител, за да му попречи да излезе, като от адреналина и замахването на частния тъжител към него се е стигнало до шамара.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за справедливо решение.

Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства от първата инстанция, намери за установено следното:

Всички доказателствени източници са били подложени на задълбочен и внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание, каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни 2 доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Там, където съдът е констатирал наличието на противоречия в някои от доказателствените източници, те са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне с останалата доказателствена маса, като контролираната инстанция е изложила подробни и убедителни аргументи на кои от доказателствата дава вяра и по каква причина и кои игнорира като недостоверни или счита за недостатъчно информативни от гледна точка на предмета на делото.

Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници, събрани от първата инстанция и във въззивното производство- гласни- обясненията на подсъдимия Р. Р. А. (частично), показанията на свидетелите Д. А. Ни., З. И. Н., С. А. С., В. В. Х., В. Г.

С., В. И. Г. и А. Д. А.; писмени доказателства- съдебномедицинско удостоверение № *** г., лист за преглед на пациент *** г., писмо с рег. № *** г. от РП-Перник, писмо с рег. № *** г. от Началник сектор „Пробация“ при ГДИН, удостоверение *** г. от ОС „ИН“-П., справка и бюлетин за съдимост на подсъдимия, настоящата инстанция намери за установена следната фактическа обстановка, която не се отличава съществено от възприетата от ПРС, но е детайлизирана, за да бъде отговорено на релевираните от жалбоподателя оплаквания:

Подсъдимият Р. Р. А. е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин, неженен, с *** специално образование, неосъждан- реабилитиран по право, работи като *** в ***, с постоянен адрес: ***, ЕГН **********.

Подсъдимият А. се познавал с цялото семейство на частния тъжител Ю. А. Н., тъй като преди години е имал връзка със сестра му- свидетелката Д. А. Н.. Вечерта на *** г. по покана на подсъдимия частният тъжител взел бутилка ракия и се присъединил към компанията, която се била събрала във фургон на 3 км от *** и се състояла от подсъдимия А. и свидетелите С. А. С., В. В. Х., В. Г. С., В. И. Г. и А. Д. А.. Всички се забавлявали, като консумирали алкохол и били под негово влияние. Малко след полунощ на *** г. частният тъжител Н. и свидетелката Г. танцували заедно, след което излезли извън фургона и седнали на скамейка в близост до него да си говорят заедно със свидетелката С.. Свидетелят С.фактически съжител на свидетелката Г., решил също да излезе, за да поговори с тримата извън фургона. Виждайки това, подсъдимият А. също излязъл извън фургона, тъй като се притеснил, че ще възникне конфликт между частния тъжител и свидетеля С. поради ревност от страна на последния. Свидетелят С. и свидетелката Г. разменили няколко реплики, в резултат на което Г. решила да си прибира и тръгнала сама към селото, а малко след това свидетелят С. я последвал.

След тръгването на тези свидетели частният тъжител Н. влязъл във фургона и счупил стъклото на прозореца му в яда си, че му развалят хубавата вечер. По това време вътре във фургона били свидетелите В. В. Х., А. Д. А. и С. А. С.. С. видяла, че от ръката на частния тъжител тече кръв и започнала да я почиства, при което до тях двамата се приближил подсъдимият А., който чул счупването на стъклото и потърсил обяснение от частния тъжител. След разменени между тях реплики, подсъдимият нанесъл няколко удара с юмрук в главата и областта на лицето на частния тъжител. В резултат на ударите частният тъжител залитнал назад към масата. Намесата на С. в боя позволила на частния тъжител Н. да излезе извън фургона. Подсъдимият го последвал и му нанесъл още няколко удара в главата.

Частният тъжител отново се измъкнал с помощта на С., върнал се във фургона, за да си вземе чантичката, след което тръгнал с колелото си към селото. От ударите усещал силна болка в главата. След известно време във фургона се върнали и свидетелите Г. и С. и били уведомени от останалите от компанията- свидетелите С., Х. и А., че частният тъжител и подсъдимият са се сбили.

Частният тъжител Н. се прибрал вкъщи около 1 часа и 30 минути на *** г. и събудил майка си- свидетелката З. И. Н., която възприела вида му- по лицето му имало отоци, от устата му течала кръв и бил целият мръсен. Притеснена, свидетелката З. Н. извикала дъщеря 3 си- свидетелката Д. А. Н., като последната също забелязала нараняванията по лицето на брат си. Частният тъжител разказал на майка си и сестра си какво се е случило по време на събирането във фургона, но не пожелал веднага да отиде в болница и двете жени му промили раните. На следващия ден свидетелката Д. А. Н. придружила брат си до Спешното отделение при МБАЛ „Р. А.“ АД- гр. П., където прегледали частния тъжител, който съобщил за нанесен побой от познато лице преди 12 часа с контакт в главата и лицето. В издадения лист за преглед на пациент- *** г. било отразено обективното състояние на Н., а именно, че е контактен, адекватен, без гадене и повръщане, имал е спомен за станалото и с леко насиняване в дясна очна орбита.

От приетото по делото като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение № *** г. се установява, че в резултат на нанесените на инкриминираната дата удари в лицето и главата частният тъжител Н. е получил кръвонасядане в дясна слепоочна окосмена област на главата, кръвонасядане и лек оток по клепачите на дясно око, охлузване и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на устата вляво. Установява се също така, че описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледният, а именно с юмруци в областта на лицето и главата. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че описаното в удостоверението кръвонасядане по дясна мишница не е получено от нанесените от подсъдимия А. удари, доколкото нито частният тъжител твърди, че е удрян в тази част от тялото си, нито от свидетелските показания се установява ударите да са нанасяни другаде освен по главата и лицето на частния тъжител.

Възприетата от този състав фактическа обстановка, основана на съвкупно обсъждане на цитираните доказателствени източници, не се отличава съществено от установените от първата инстанция факти.

Фактическите констатации относно деня, мястото и причиненото на пострадалия телесно увреждане се извеждат по несъмнен начин от всички налични по делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият материал е непротиворечив.

Съществено разминаване съдът констатира по отношение механизма на причиняване на уврежданията, за което по делото са събрани две групи противоречиви твърдения.

Подсъдимият Р. А. признава, че на инкриминираната дата е нанесъл удари в областта на лицето на частния тъжител Ю. Н., но твърди, че ударите са били два-три шамара и то с цел да попречи на тъжителя да излезе и да се сбие със свидетеля С., като поддържа, че не е излизал след Н. и не го е удрял извън фургона. Сходна теза, макар и с редица нюанси и разминавания, се съдържа в показанията на свидетелите В. В. Х. и А. Д. А.. Свидетелят Х. е втори братовчед на подсъдимия А. и тази сравнително близка степен на родство налага внимателен анализ на изявленията му, предвид заинтересоваността от благоприятен за дееца изход на делото. На такъв задълбочен анализ следва да бъдат подложени и обясненията на самия подсъдим, на които законът придава двояка процесуална роля – на средство на защита и на доказателствено средство, източник на сведения за фактите, интересуващи процеса.