Решение № 1 от 16.01.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 272/2023
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- Павел Неделчев, Пламен Попов, Велемира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 5а · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 5а · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 102, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Габрово, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Пламен Попов
Велемира Димитрова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Т. Л. П. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно административно наказателно дело № 20234200600272 по описа за 2023 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по протест на Районна прокуратура Габрово, ТО Севлиево против Решение № 71 от 14.06.2023 година, постановено по АНД № 44/2023 г. на Районен съд Севлиево.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗ.Л обвиняемия К. Т. Ц. от с. Б., община Севлиево, роден на *** година в гр. ***, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 24.09.2020 година в с. Б., Община Севлиево, в двор на къща, находяща се на ул. „***“ № 8, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с дървен кол по тялото на непълнолетния
Г.Г.Т., му причинил травматични увреждания, представляващи: болезнен оток в лявата челна окосмена област на главата, кръвонасядане по ръба на задна повърхност на ляво рамо в областта на лявата плешка, масивно кръвонасядане и болезнен оток на меките тъкани външно странично на дясно и ляво бедро, масивно кръвонасядане и болезнен оток на меките тъкани на лява седалищна област, довели до временно разстройство на 1 здравето, неопасно за живота /извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, а л . 1 от НК, придружена с продължителни болки и страдания, като телесните увреждания са причинени по начин, особено мъчителен за пострадалия Т., поради което съдът го е ОПРАВДАЛ по така предявеното му обвинение по чл. 131, ал. 1, т.
5 и т. 5а във връЗ. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът е постановил, направените по делото разноски да останат в тежест на държавата.
Протестът е подаден от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната му допустимост.
В протеста се твърди, че решението е неправилно и не се основава на събраните по делото доказателства. За да приЗ.е обв. Ц. за невинен по повдигнатото му обвинение, съдът следвало да не е кредитирал с доверие показанията на пострадалото лице - непълнолетният Г.Г.Т., показанията на свидетелите, от които се установявало физическото състояние на пострадалия след извършване на инкриминираното деяние, заключението на съдебномедицинската експертиза, заключението на комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза и приобщените в хода на съдебното следствие писмени документи от Дирекция „Социално подпомагане", Център за обществена подкрепа, както и от РУО - Габрово. От показанията на свид.
Г.Г.Т. се установявала фактическата обстановка, при която било извършено инкриминираното деяние, а именно, на 24.09.2020 г. обв. К. Т. Ц. нанесъл по особено мъчителен начин поне 15 удара с дървен кол по тялото на свид. Т., съсредоточени предимно по гърба, по външната страна на бедрата и седалището. Деянието било извършено при условията на домашно насилие, което се установявало от приложените писмени доказателства за предишни случаи на проявено насилие /физическо и психическо/ по отношение на непълнолетния пострадал от страна на обв. Ц.. Показанията на пострадалия били ясни, последователни и непротиворечиви. Непълнолетният пострадал бил разпитван два пъти в хода на досъдебното производство, единия път пред съдия и веднъж в хода на съдебното следствие. Правело впечатление, че във всички разпити той възпроизвеждал една и съща фактическа обстановка, при която било извършено деянието от обв. Ц.. Показанията на пострадалия се подкрепяли от показанията на свидетелите М.Б. - инспектор Детска педагогическа стая при РУ - Севлиево, Д.Х. - разуЗ.вач в Криминална полиция при ОД на МВР град Габрово, полицейски инспектор Р.Х. от РУ Севлиево и М.З. - социален работник в отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" град Севлиево, както и косвено от показанията на свид. Н.С. /Г.а/ - психолог в Център за обществена подкрепа.
В показанията си свид. Б., Х. и З. твърдели, че незабавно след получаване на сигнала за упражнено насилие над детето Г.Г.Т. са установили, че същият се 2 крие в края на село Б. и е много уплашен. И тримата свидетели твърдели, че ги помолил да не го връщат повече в дома на чичо му - обв. Ц., тъй като той му нанесъл жесток побой и им показал следите от удари по тялото си.
Показанията на пострадалия досежно времето и начина на извършване на инкриминираното деяние се подкрепяли и от заключението на извършената съдебномедицинска експертиза, според която уврежданията отговаряли да са причинени от удари с дървен кол, както твърдял пострадалия. От заключението на извършената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установявало, че Г.Г.Т. е психично здрав и може да дава достоверни обяснения относно фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото. В съдебно заседание вещите лица поддържали даденото заключение, като заявили, че при извършеното изследване на Г.Г.Т. не са установили противоречия в заявените от него факти, които да им дават основания да считат, че е възможно той да има склонност да си измисля или да „украсява" събитията, за които свидетелства. От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на бившия класен ръководител на Г.Г.Т. - свид. П. се установявало, че непълнолетният и друг път се оплаквал от упражнено спрямо него психическо и физическо насилие от страна на обв.
Ц., в чието семейство бил настанен. Посоченият сигнал бил препратен по компетентност на Дирекция „Социално подпомагане" град Севлиево. В показанията си социален работник З. потвърждавала, че по време на работа с детето Г.Г.Т. е имала съмнения за упражнявано спрямо него насилие, за което то се страхувало да съобщи. В същата посока били и показанията на психолога Н.С. /Г.а/. Поради изложеното прокурорът намира, че от съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства обвинението, повдигнато против К. Т. Ц., се докаЗ. по несъмнен начин. Счита, че съдът не следвало да кредитира с доверие показанията на свид. И.Т., тъй като живее на семейни начала с обвиняемия, от когото има дъщеря, по делото били налице твърдения, че самата тя била обект на упражнявано домашно насилие от страна на обвиняемия. В показанията й имало вътрешни противоречия - различни твърдения досежно един и същи факт - как се е обръщал спрямо нея свид. Т. и като цяло, показанията й били изолирани от всички останали, събрани по делото доказателства и се намирали в явно противоречие с тях. Свид. М.Д. и Т.Т. не свидетелствали за обстоятелства, свързани с фактическата обстановка, при която било извършено инкриминираното деяние. В показанията им се съдържали техни собствени съждения и впечатления от характера на свид. Т., поради което също не неследвало да бъдат кредитирани. От съвкупната преценка на доказателствата, обвинението за извършено от обв. К. Т. Ц. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 5а във вр. чл. 130, ал. 1 от НК се докаЗ.ло по несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна.
Претендира се въззивният съд да отмени Решение № 71 от 14.06.2023 г. по АНД № 44/2023 г. по описа на PC Севлиево и да постанови ново решение, 3 с което да приЗ.е обв. К. Т. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл.
78а от НК да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание - глоба.
От протеста е видно, че се поддържа твърдение за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с неправилна оценка на събраните доказателства и правните изводи на съда. Не се описват процесуални нарушения. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание обвиняемият К. Ц. и договореният му защитник адв. Т. Г. от САК оспорват протеста и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочат нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово поддържа протеста на районния прокурор. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено по съображенията и с последиците, изложени в протеста.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят Г.Г.Т. е роден на *** г. от майка А.Д.А. и баща Г.Т.Ц..
Майката на свид. Т. от години живеела в чужбина, а бащата е починал. С Решение № 220/30.08.2019 г. по Гр. дело № 897/2019 г. по описа на Районен съд град Севлиево Г.Г.Т. бил настанен в семейството на чичо си - обв. К. Т.
Ц., с постоянен и настоящ адрес - село Б., общ. Севлиево, *** за срок до навършване на пълнолетие или настъпване на промяна в обстоятелствата, водещи до промяна на мярката за закрила.
Обв. Ц. живеел на семейни начала със свид. И.М.Т., от която имал една дъщеря. Семейството обитавало недвижим имот, находящ се в село Б., общ.
Севлиево, ул. „***" № **. Обв. К. Т. Ц. се занимавал с отглеждането на животни - крави и коне. След като бил настанен в семейството на чичо си, свид. Г.Г.Т. започнал да му помага в отглеждането на животните.
През учебната 2019 г. – 2020 г. свид. Т. бил ученик в осми клас в *****, общ. С., като редовно посещавал учебните занятия. На 22.11.2019 г. свид. Г.Т.
4 споделил с класния си ръководител - Й.П. и със зам. директора на ПГТМ *** С., че обв. К. Ц. го обиждал и ругал по незначителен повод. Споделил, че се страхува да не последва и физическа саморазправа с него. За случая бил подаден сигнал от г-жа П. до Дирекция „Социално подпомагане“ град С..
След извършена проверка по случая, по предложение на социалния работник, на семейството на обв. Ц. била предоставена социална услуга в Комплекс за социални услуги за деца и семейства град С. по програма „Работа с деца с поведенчески проблеми". По време на работата си с Г.Г.Т., психологът - Н.С.
/сега Г./ установила, че детето изяв. негативно отношение към семейството на обв. Ц.. Т. споделил, че обв. Ц. се отнасял много грубо с него и го заплашвал, че ще го изпрати в „затвора в Бойчиновци", което породило у детето постоянен страх. Видно от приложените социални доклади, изготвени от психолога Н.С., обв. Ц. не спаз. редовно задължението си за посещаване на Центъра за обществена подкрепа, поради което работата по програмата била преустановена, без да бъдат постигнати в пълнота заложените цели.
В отговор на подадения сигнал от зам. директора на училището, където учел Г., обв. К. Ц. подал сигнал за извършени блудствени действия от страна на класния ръководител на детето - свид. Й.П. към Г.Т.. Сигналът бил препратен към РП - Габрово, ТО - Севлиево /тогава РП - Севлиево/, където била образувана преписка вх. № 1036/2019 година. При проверката Г.Г.Т. дал обяснения, в които е посочил, че се страхувал „да не му се случат неприятни неща" поради това, че се е оплакал на класния си ръководител, че обв. Ц. му бил ударил няколко шамара, тъй като разбрал, че пуши цигари, в резултат на което тя подала сигнал до отдел „Закрила на детето", и затова излъгал, че „класната го била опипвала и го карала да й купува цигари и кафета, както и, че е пушила заедно с него". Проверката приключила с постановление на прокурор за отказ от образуване на наказателно производство от 02.03.2020 година, тъй като не се събрали данни за извършено престъпление от страна на класния ръководител на Г. спрямо него.
На 25.09.2020 г. свид. Г.Т., след като се върнал от учебни занятия, отишъл до дома на свидетелите М.Л. и И.Л., намиращ се недалеко от къщата на обв. Ц. в село Б., общ. С. и поискал телефона на свид. Л., за да се обади от него. Същият не обяснил на кого ще звъни. Свидетелят Л. му дал телефона си, след което Г.се обадил на някого и върнал телефона. От събраните по делото доказателства се установява, че Г. се е свързал по телефона със свид. Д.Х. 5 на длъжност „разуз." в Криминална полиция при ОД на МВР град Габрово, на когото споделил, че е бил пребит от роднините, при които живее и го е страх да се върне в дома им, като помолил за защита. Свидетелят Х. веднага се обадил на инспектор М.Б. от ДПС при РУ - МВР, който малко по -късно през деня, придружен от мл. полицейски инспектор Р.Х. и социален работник М.З. от отдел „Закрила на детето" при ДСП - Севлиево, потеглили към село Б., общ. С. В една отбивка от пътя в края на селото ги чакал свид. Г.Г.Т.. Той бил много уплашен и ги помолил да не го връщат в дома на чичо му - обв. Ц..