Решение № 1244 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330114306 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът В. Л. Б., ЕГН **********, е предявил против „Ботев Трейд“ ЕООД, ЕИК 203589207, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, и чл.

221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:

3 764, 95 лв. - трудово възнаграждение за периода от м. май 2025 г. до м. юли 2025 г., сумата от 1 491, 21 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни през 2024 г. и от 10 дни през 2025 г. и сумата от 2 319, 65 лв. – обезщетение, поради прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законна мораторна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Размерът на предявените искове е изменен чрез увеличение на техния размер на основание чл. 214 ГПК с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2026 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „***“, което е прекратено по заявление на работника със Заповед № *** г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неплащане/забавяне на плащането на трудово възнаграждение. В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ищеца е останало незаплатено част от дължимото трудово възнаграждение за периода м. май 2025 г. до м. юли 2025 г., като за м. май и м. юни претендира сумата от по 1 800 лв., а за м. юли сумата от 156, 53 лв. Сочи, че с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение следва да получи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ 1 в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 2 087, 70 лв. Претендира и заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни през 2024 г. и от 10 дни през 2025 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ботев Трейд“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор от 21.05.2024 г., на основание на който ищецът е назначен на длъжността „***“. Сочи, че основните функции на работника, назначен на посочената длъжност, са да превозва футболисти, треньори или административен персонал в рамките на страната, да извършва командировки до И., Н. или други близки дестинации и др. Твърди, че през периода от м. май 2025 г. до м. юли 2025 г. ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения, като не се е грижел за предоставеното му превозно средство, което към настоящия момент е паркирано на базата на дружеството в кв. К..

По тези съображения счита, че на ищеца не се дължи трудово възнаграждение.

Оспорва размера на претендираното трудово възнаграждение, доколкото според ответникът не е ясно как последният е формиран, като поддържа, че се дължи единствено уговореното в договора трудово възнаграждение – без добавки и други начисления. Възразява по отношение основателността и размера на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като сочи, че това обезщетение следва да се формира от размера на брутната работна заплата без допълнителни трудови възнаграждения. Оспорва исковата претенция за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че към датата на неговото назначаване ищецът не е имал трудов стаж, поради което на основание чл. 155 КТ правото на отпуск се е породило в негова полза на 22.09.2024 г. Поддържа, че за времето в което е бил на работа ищецът е използвал целият пропорционално полагащ му се платен годишен отпуск. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, и чл.

221, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен трудов договор от 21.05.2024 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжността „***“, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ със Заповед № *** г.

От представения по делото Трудов договор от 21.05.2024 г. се 2 установява, че ищецът В. Л. Б. е назначен на длъжността „***“ при ответното дружество „Ботев Трейд“ ЕООД - с място на изпълнение на работата – гр. П.

Установено е 8-часово работно време – от 09:00 ч. до 18:00 ч. Договорът е сключен за неопределено време, като с разпоредбата на чл. 3.5 от договора е установено основно трудово възнаграждение от 1 800 лв., както и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж от 0, 6 % от основното трудово възнаграждение. В чл. 4.1 от договора е установено, че трудовото възнаграждение се изплаща до 20-то число на следващия месец по посочена от работника банкова сметка.

В разпоредбата на чл. 1.2 от Договора е посочено, че описанието на длъжностните задължения на работника се съдържа в длъжностната характеристика. Такава не е представена по делото.

Установява се, че със Заповед № *** г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизплащане/забавяне на изплащане на трудовото възнаграждения на основание подадено от служителя заявление вх. № 01-07/03.07.2025 г. Посочено е, че заповедта е връчена на служителя на 08.07.2025 г.

По делото е представена молба от ищеца от 03.07.2025 г., с която последният уведомява своя работодател, че прекратява трудовото си правоотношение, поради неизплащане на работната заплата за м. май 2025 г. и м. юни 2025 г.

Тъй като по своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.

Основно задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова сила. Следователно, ищецът трябва да установи в процеса на доказване, че е предоставил реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а фактът, че уговореното брутно трудово възнаграждение е заплатено – от работодателя.

Т.е. работникът има право на трудово възнаграждение за времето, през което реално, действително е предоставял на разположение своята трудова сила.

Основният правен спор в производството по делото се съсредоточава относно обстоятелството дали ищецът е престирал своята работна сила в процесния период от м. май 2025 г. до м. юли 2025 г.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля на ищеца – Р. Т. С., който свидетелства, че познава ищеца, тъй като до 16.06.2025 г. е работил в ПФК „Ботев“ на длъжност „*****“. Свидетелства, че ищецът е бил назначен на длъжност „***“ в „Ботев Трейд“ ЕООД – дъщерно дружество на ПФК „Ботев“. Излага пред съда, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено в началото на юли, като през целия м. май и м. юни е бил на работа и е работил. Знае, че задълженията на ищеца са били да обслужва основно 3 спортно-техническия щаб и футболистите и някой други фигури – като изпълнителния директор. Свидетелства, че не е бил ежедневно с него, за да наблюдава работата му, но когато имало нужда да се върши някаква работа с кола – ищецът вършел тази работа със служебна кола – сива Киа, или друга кола, тъй като служебната се разваляла често. Сочи, че ищецът бил момче за всичко, като например на футболни срещи карал кетъринга от кухнята до стадиона. Последно знае, че в средата или края на юни е карал А. Б. от спортно-техническия щаб до летището и го е взимал от там. Свидетелства, че ищецът е бил на пряко подчинение на А. К., но и на други лица, като в whatsapp група се пишело какво трябва да направи ищеца. Сочи, че дейността на „Ботев Трейд“ е свързана с работната дейност на магазина и кафето на базата, като вероятно ищецът е вършил дейност, свързани и с това дружество, тъй като бил момче за всичко.

Снети са показанията на свидетелката на ответника – Д. Г. Л., която свидетелства, че до м. юли 2025 г. е полагала труд при ответника на длъжност „счетоводител“, а до този период ищецът е бил назначен на длъжността „***“.

Сочи, че ищецът е бил *** на треньорите и футболистите на футболния клуб „Ботев“, като футболният клуб и „Ботев Трейд“ са отделни дружества, но са свързани. Знае, че от футболния клуб са възлагали на ищеца да кара треньори и футболисти и мисли, че в периода, в който е имало футболисти да се карат ищецът ги е карал. Твърди, че няма конкретен спомен за периода от м. май до м. юни, тъй като свидетелката работи в офис, а ищецът не е на едно място, защото е ***. Знае, че са се обаждали на ищеца и той е ходил до Т. и където му е възлагано, като е ходил при свидетелката да отчита фактури за гориво и други разходи, но няма конкретен спомен дали преди да напусне е отчитал фактури. Сочи, че „Ботев Трейд“ продава стоки на стадиона, като знае, че ищецът като *** е бил обвързан само с клуба, затова не знае дали е превозвал стоки за магазина на „Ботев Трейд“. Свидетелства, че е карал сива Киа.

Макар тази свидетелка да е била служител при ответното дружество, нейните показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са достоверни, последователни и житейски логични, тъй като възпроизведените пред съда субективни възприятия се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства.

В производството по делото се установява, че ищецът е бил назначен при ответника „Ботев Трейд“ ЕООД на длъжност „***“, като от представения по делото трудов договор не се установява какви са били конкретните му задължения. Трудовият договор препраща към длъжностна характеристика, която не е представена по делото. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че основните функции на работника, назначен на посочената длъжност, са да превозва футболисти, треньори или административен персонал в рамките на страната, да извършва командировки до И., Н. или други близки дестинации и др.

Работодателят е длъжен да осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата (средствата и условията за 4 осъществяване на трудовите функции) и здравословни и безопасни условия за труд, като за предоставения труд да осъществи насрещната парична престация – да заплати уговореното месечно брутно трудово възнаграждение.

Съгласно императивната правна норма, регламентирана в чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. А работната сила представлява съвкупността от психо-физичните качества на човека, който чрез своята деятелност, чрез използване на натрупаните знания, умения и практически опит създава определени материални или неимуществени блага.

В производството по делото се установява, че ищецът е престирал своята работна сила, като в изпълнение на трудовите си задължения е извършвал превоз на футболисти и други лица от Професионален футболен клуб „Ботев“.

Действително се установява, че ищецът не е назначен по трудов договор с ПФК „Ботев“, който представлява самостоятелно юридическо лице. От гласните доказателствени средства обаче се установява, че двете дружества са свързани, като ищецът е изпълнявал това, което му е било възложено, дори тази дейност да е била насочена към друго дружество. В производството по делото не се установява възложението на поставените задачи да е идвало от ПФК „Ботев“, поради което следва да се приеме, че ищецът по възложение на своя работодател, съотв. упълномощено от него длъжностно лице, е осъществявал посочената дейност по превоз. Същевременно в отговора на исковата молба ответникът излага твърдения, че основните задължения на ищеца са били свързани с превозване на футболисти, треньори или административен персонал в рамките на страната. Изпълнение на посочените задължения се установява в процеса, в който смисъл са безпротиворечивите показания на двамата изслушани в производството по делото свидетели.