Решение № 4804 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4804 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110123085 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ф, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: **, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 029,74 лева, равняваща се на 1037,79 евро, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ** от 09.10.2022г., сключен между М. Б. Х. и Б, вземанията по който са прехвърлени на Ф, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.12.2024г. до окончателното плащане, сумата от 294,06 лева, равняваща се на 150,35 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2023г. до 15.10.2024г., и сумата от 292,14 лева, равняваща се на 149,37 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2023г. до 16.07.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 72456/2024г. по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът Ф твърди, че на 09.10.2022г. между Б и М. Б. Х. бил сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който на ищеца била отпусната заемна сума в размер на 2 589 лева при ГЛП - 17.57% и ГПР – 19.06 %, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне заемната сума на 24 погасителни вноски съобразно погасителен план. Уточнява, че съгласно чл. 1 от процесната сделка сумата по кредита била изплатена пряко на упълномощени от ищеца търговски партньори.

Посочва, че поради неплащане на погасителните вноски задължението било обявено за предсрочно изискуемо на 30.08.2024г., за което обстоятелство длъжникът бил уведомен. Поддържа, че по силата на Договор за цесия от 18.12.2024г. с Ю придобил вземанията, произтичащи от кредитното правоотношение, за което обстоятелство до длъжника била изпратена пощенска пратка. Допълва, че от своя страна с Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023г. Ю е придобило собствеността 1 върху цялото търговско предприятие на Б. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Б.

Х., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение, че не е надлежно уведомена за извършената цесия с доводи, че цесионерът не е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. В условията на евентуалност оспорва валидността на Договор за потребителски кредит № ** поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит № ** от 09.10.2022г., сключен между Б от една страна, в качеството на кредитодател, и М. Б. Х. от друга страна, в качеството на кредитополучател. По силата на договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на кредита от 2589 лева за закупуване на смартфон APPLE на стойност 2789 лева, при първоначална вноски в размер на 200 лева, а последният се задължава да върне заемната сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 129,10 лева, при обща стойност на плащанията 3298,40 лева, ГЛП 17,57% и ГПР 19,06%. В чл. 1 от Условията по договора е предвидено, че кредитополучателят се съгласява предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те) търговски партньор(и).

По делото е представена фактура от 09.10.2022 г. на обща стойност 2789 лева, от които 200 лева, платени в брой, и 2589 лева на лизинг. В счетоводния документ като доставчик е посочено търговското дружество А, като получател М. Б. Х., като наименование на стоката Apple iPhone 13 Pro Max 256GB GRaphite.

От служебно извършена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че на 06.06.2023 г. е вписано обстоятелството, че между Б и Ю е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие. По силата на договора търговското предприятие на Б се придобива от Ю като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

От материалите по делото се установява, че на 18.12.2024г. между Ю и Ф е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера всички вземания, произтичащи от договорите за кредит, като последните са индивидуализирани в Приложение № 1, сред които е и вземането по договор **, сключен с длъжник М. Б. Х..

Приложено е по делото протокол за приключване от 18.12.2024 г., подписан на основание чл. 3.4.2. от договора за цесия, с който страните декларират, че цедентът е получил одобрение за прехвърлянето на вземанията от компетентните органи на групата от дружества, към които принадлежи, че цесионерът е изпълнил изискванията на чл. 3.1, 3.2 и 3.3 от договора за цесия и е платил на продавача договорената цена, че правният ефект на прехвърлянето е настъпил на 18.12.2024г.

Приложено е още пълномощно, с което Ю, в качеството на цедент, е упълномощило цесионера Ф да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията.

Приложено е и уведомление до М. Б. Х. от Ю, чрез пълномощника си Ф, относно прехвърляне на вземанията срещу нея.

2

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорена и приета по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че размерът на усвоеният паричен кредит по договор за потребителски кредит № ** от 09.10.2022г. е 2589 лева. Установява се още наличие на извършени в периода 15.11.2022 г. – 21.04.2023 г. плащания в погасяване на задълженията по кредита в общ размер на сумата от 774,60 лева. Същата е отнесена за погасяване както следва: 559,26 лева за погасяване на главница и 215,34 лева за погасяване на лихва. Според експерта първата неплатена вноска в вноска с № 7 с падеж 15.05.2023 г., като същата и следващите вноски са останали изцяло неплатени.

Установява се, че непогасените задължения по процесния договор се равняват на:

2029,74 лева – главница и 294,06 лева – възнаградителна лихва за периода 15.05.2023 г.

– 15.10.2024 г. Вещото лице е определило размера на лихва за забава за периода 16.05.2023 г. – 16.07.2024 г. на сумата от 294,45 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

СРС, 74-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според, постановките на т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „При настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал.

1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.

226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.“

За основателността на предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит № ** от 09.10.2022г. с твърдяното съдържание, отговарящ на изискванията на ЗПК за неговата действителност; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатият договор за кредит; 3/ уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; 4/ настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; 5/ поставяне на ответника в забава; 6/ прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия; 7/ размера на претендираните суми. При установяване на горните материални предпоставки в 3 тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на правнорелевантното обстоятелство, че на 09.10.2022г. между Б и М. Б. Х. е сключен договор за потребителски кредит № **, с описаното в исковата молба съдържание. Посоченото обстоятелство е отделено на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване с постановено по делото определение от 14.10.2025 г., като се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства.

Процесният договор за кредит попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1. При това положение, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания, опорочаващи сделката.

В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК изчерпателно са изброени задължителните реквизити на договора за кредит, като съобразно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до недействителност на целия договор за кредит. Договорът за банков кредит е сключен в писмена форма, съдържанието му е ясно и разбираемо, каквото е и изискването на закона. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит – размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските. Посочен е ГЛП в размер на 17,57%, и доколкото размерът на лихвата не надвишава трикратния размер на законната лихва, при условие, че договорът за кредит не е обезпечен, то съдът приема клаузата за възнаградителна лихва за действителна. Не се установява и да са прилагани различни лихвени проценти, с оглед посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Посочен е и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При изчисление с помощта на кредитен калкулатор (при съобразяване и на дължимите такси по чл. 6 и чл. 7 от договора, както и че кредитът се погасява на анюитетни вноски) съдът приема, че посоченият в процесния договор ГПР – 19,06% е коректен. Налице е и яснота относно начина на формиране на ГПР, като не е необходимо и използването на допълнителни допускания за неговото изчисляване, а клаузите, уреждащи размера на ГЛП и на ГПР са ясни, не са подвеждащи, нито заблуждаващи потребителя. За 4 длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти. В общите условия се съдържа и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и за правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване – чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.