Решение № 2844 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20241100505003 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. С. Л. и Е. И. Т. за отмяна на Разпореждане от 29.03.2024г. на ЧСИ М.Ц., постановено по изп.дело №20248400400301.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ М.Ц. да намали приетия размер на адвокатско възнаграждение по делото, претендирано от взискателя, като определи дължим такъв от общо 200лв. Изложени са обаче и доводи за неправилно начисляване на такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като заявяват и, че възразяват срещу размера на таксите и разноските.

Видно обаче от изп.дело №20248400400301, по същото са постановени две Разпореждания от 29.03.2024г. на ЧСИ М.Ц. – едно с което е отказано да бъде намалено възнаграждението по отношение на Е. И. Т. и друго, с което е направен същия отказ, но по отношение на В. С. Л.. В двете разпореждания изобщо не е обсъждан размер на такси и разноски по изпълнението. С оглед изричното позоваване в жалбата, че се иска отмяна на Разпореждане от 29.03.2024г., независимо че в нея са изложени и доводи за неправилно изчисляване на такси и разноски и начисляване без основание на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, настоящия състав намира, че следва да извърши контрол само на Разпореждане от 29.03.2024г. Това е така и поради обстоятелството, че по жалба на В. С. Л. и Е. И. Т. по отношение на размера на таксите и разноските е постановено Разпореждане от 09.04.2024г., с което молба на длъжниците от 08.04.2024г. е оставена без разглеждане. Няма данни това разпореждане да е съобщено на В. С. Л. и Е. И. Т., поради което е на лице акт, който е атакуем самостоятелно и който прегражда пътя за произнасяне по въпроса за размер на такси и разноски.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата, като моли да бъде оставена 1 без уважение. Излага доводи, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело № 20248400400301 ЧСИ М.Ц. депозира подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Проследява в хронологичен ред предприетите в изпълнителния процес действия от участниците, вкл. и от негова страна. Посочва, че в дейността си, по определяне размера на разноските, свързани с провежданото принудително изпълнение, изцяло се е ръководила от правилата, установени в ГПК, ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.02.2024г. състав на Районен съд-Елин Пелин е издал изпълнителен лист срещу В. С. Л. и Е. И. Т., като видно от съдържанието му посочените лица са осъдени да заплатят в полза на Г. Н.Л. 2255лв. разноски.

На 11.03.2024г. по молба на взискателя Г. Н.Л., чрез пълномощника му - адв.

З.Р.-К. е образувано изп. дело с № 20248400400301 срещу В. С. Л. и Е. И. Т. въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист. Посочени са изп.действия и е поискано събиране на разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат З.Р.-К. и от договор за правна защита и съдействие, с отбелязано плащане на възнаграждение в размер на 200лв. за образуване на изп.производство и 450лв. за процесуално представителство или общо 650лв.

Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 14.03.2024г. на длъжниците – В. С. Л. и Е. И. Т. е предоставен 2-семдичен срок за доброволно изпълнение на задълженията им, индивидуализирани в поканата. ПДИ са получени на 20.03.2024 г., от В. С. Л. лично, а от Е. И. Т. чрез работодател.

На 26.03.2024г. чрез две преводни нареждания В. С. Л. е наредила по сметка на ЧСИ М.Ц. сума в общ размер на 2846,94лв. Подадено е от длъжниците възражение срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение, като е поискано намаляване до размер от 200лв.

Със свои разпореждания от 29.03.2024г., ЧСИ е отказала да отмени приетите за събиране разноски по изп.дело.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен 2 на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Независимо от изложеното доколкото В. С. Л. и Е. И. Т. са поискали изрично приложение на НМРАВ и са поискали намаляване на възнаграждението до 200лв, Съдът е обвързан от параметрите на жалбата и не може да намали възнаграждението под посочения от жалбоподателите размер.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл.

10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като от изп. дело не се установява извършване на изп.действия, които да са довели до събиране на задължението. На лице е плащане на длъжниците в срока за доброволно изпълнение, т.е. събирането на сумата не е резултат от изп.действия. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на взискателя, че му се дължи хонорар както за образуване, така и за водене на изпълнително дело.

Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР № 3 по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – запор на банкова сметка, но няма данни от налагането му да 3 е събрана сума по делото. Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото.

Други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с направено в нея искане за налагане на запор по банкови сметки на длъжника, не са извършвани. Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, повисок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева. В случая се касае за двама взискатели, но е подадена обща молба, поради което и се дължи едно възнаграждение за подаването й.

Следва да се има предвид, че разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното делото, който е материален, и самостоятелен като предмет на адвокатска защита. В „процеса относно разноските” не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните. За този процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната в него друга практики на ВКС/. Ето защо разноски в полза на жалбоподателите не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д. № 20248400400301 по описа на ЧСИ М.Ц., направен с Разпореждане от 29.03.2024г., да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 200 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4