Решение № 260426 от 08.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 176 Година 2021, 08.06 Град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ……..………………… На двадесет и първи април …..........................

Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар …………..…….. Жана Кметска

.........................……………..…………….……

Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… гражданско дело номер …….… 1119 …….… по описа за …… 2020 ….… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл.

558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, чл.

45 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на В.Г.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес: град София, ул. „Банат“ №11-13, офис 5 против Гаранционен фонд, Булстат *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от Максим Колев и Стефан Стоилков за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева, настъпили вследствие на претърпяно на 21.09.2018 година пътнотранспортно произшествие, причинено от неустановено моторно превозно средство с неизвестен водач, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на отказа, постановен от ответника - 13.02.2019 година до окончателното и плащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3378 лева, настъпили вследствие на същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на отказа, постановен от ответника - 13.02.2019 година до окончателното и плащане. Претендират се от ищцата и сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 21.09.2018 година, около 17.20 часа, ищцата пресичала правилно кръгово кръстовище с ул. „Хаджи Димитър“ в град Айтос, когато при грубо нарушение на правилата за движение по пътищата неустановено моторно превозно средство /МПС/ с неизвестен водач, причинило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което тя била пострадала. За това бил съставен констативен протокол с пострадали лица № 237р-7647/26.09.2018 година. За инцидента било образувано и досъдебно производство ДП № 237ЗМ-231/2018 година по описа на РУ на МВР - град Айтос срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, което било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2, чл. 245, ал. 1 и чл. 199, ал. 1 от НПК поради неразкриване на извършителя.

Непосредствено след произшествието, ищцата била откарана в Спешния център в град Айтос, откъдето я насочили към „УМБАЛ - Бургас“ АД - град Бургас. При прегледа на ищцата се установило, че в резултат на произшествието била получила травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на дясна бедрена кост. В тази връзка на 21.09.2018 година тя била настанена в отделението по ортопедия и травматология, където било взето решение за оперативно лечение. Операцията била извършена на 22.09.2018 година, при пълна анестезия, като на ищцата била сменена тазобедрената става. След операцията било проведено и медикаментозно лечение както в лечебното заведение, така и след изписването й на 28.09.2018 година, за което й били дадени съответни указания. С оглед на правилното й възстановяване, ищцата следвало да се движи, като използва проходилка, за да натоварва постепенно оперирания крак.

В резултат на получените травматични увреждания се наложило ищцата да проведе курс по рехабилитация, като за целта била настанена в отделение физикална и рехабилитационна медицина към „УМБАЛ - Бургас“ АД за периода от 28.09.2018 година до 05.10.2018 година.

По време на провежданата рехабилитация тя се оплаквала от болки и затруднена походка, с ограничени движения, както и оттоци в областта на увреждането. В резултата на проведените рехабилитационни процедури, ищцата се подобрила и била изписана за продължаване на лечението в домашни условия със съответни препоръки. Процесът по заздравяване на крайника и раздвижването му довели до нови болки и страдания за пострадалата.

Твърди се по-нататък в исковата молба, че в резултат на получените от произшествието травми на ищцата били причинени множество болки, страдания и интензивни негативни преживявания. След инцидента животът й претърпял коренна промяна, тъй като не можела да се обслужва самостоятелно и имала нужда от помощта на близките си за удовлетворяването на елементарни и ежедневни хигиенни и битови потребности, което обстоятелство станало причина да се чувства непълноценна. Инцидентът бил оказал влияние и върху психологическото състояние на ищцата. Тя започнала да изпитва страх и притеснение да се движи по пътищата, както и от моторни превозни средства. Започнала да страда от безсъние и често се будела от кошмарни сънища, свързани с произшествия. Станала затворена и необщителна, на моменти дори нервна и избухлива, което било предизвикано от обстоятелството, че виновното за страданията й лице не направило опит да й се притече на помощ. Били налице и остатъчни последици от полученото травматично увреждане, изразяващи се в наличието на оперативен белег, ограничен обем на движенията, болки при натоварване на увредения крайник, както и болки при резки климатични промени.

Наред с претърпените неимуществени вреди ищцата била претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в разходи за оперативно лечение и болничен предстой на обща стойност от 3 378 лева, включващи заплатени медицински консумативи и заплатени медицински услуги.

С молба вх. №

24-01-845/15.11.2018 година тя предявила доброволна претенция до Гаранционен фонд за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, за което била образувана преписка за щета под № 210425/15.11.2018 година. С писмо изх. № 24-01-845/13.02.2019 година ответникът отказал да изплати обезщетение, поради което за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция, по която ответника се явявал пасивно легитимиран, тъй като произшествието било причинено от неустановено МПС с неизвестен водач.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции, като ги е оспорил изцяло по основание и размер.

Заявява, че липсвали доказателства, от които по безспорен начин да се установяло наличието на предпоставките на чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ - твърдяното произшествие да е причинено от неидентифицирано МПС. Твърди се и липса на доказателства за наличието на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“, тъй като от наличните не се установявало виновно противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало произшествието, а също така не се установявало и какво е било поведението на пострадалата. Акцентира се върху обстоятелството, че в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП констативният протокол нямал качеството на официален свидетелстващ документ.

Според него, липсвали доказателства, че процесното ПТП било настъпило, тъй като лисвали данни за съприкосновение между МПС и ищцата, местопроизшествието не било запазено, липсвали следи, веществени доказателства, свидетели и други, а данните за инцидента били само от ищцата. Поради твърдяна липса на доказателства се оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания. В тази връзка се оспорва твърдението на ищцата, че уврежданията, за които претендира обезщетение били получени от процесното ПТП.

Ответната по делото страна е направила възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищцата била предприела пресичане без да се огледа и съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост. Счита иска за неоснователен и неотносим към процесното ПТП, поради което заявява, че бил недопустим спрямо нея. Твърди, че описаните в исковата молба увреждания не били в резултат на ПТП, а вследствие падане от собствен ръст.

На следващо място претенцията се оспорва по размер, като се излагат съображения, че размерът на обезщетението следвало да репарира вреди, а не да предоставя материални блага, повишаващи стандарта на живот.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания пряко срещу Гаранционния фонд в случаите, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, причинено е от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/. По този иск ищцата следва да установи факта на възникването на пътно-транспортно произшествие с нейно участие; всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние от неустановен извършител, което имплицитно включва изясняване на механизма на настъпване на произшествието и действията на ищцата в рамките на този механизъм, настъпилите за ищцата от същото вреди вследствие на телесни увреждания и техния размер, причинна връзка между деянието и вредата; пътно-транспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

От тези предпоставки по делото е установено само настъпването на неимуществени вреди за ищцата вследствие на телесни увреждания.

По настоящото дело е безспорно установен факта, че образуваното в резултат на сигнала за настъпилото с ищцата ПТП досъдебно производство с № 237 ЗМ-231/2018 година по описа на Районно управление на МВР-Айтос е спряно поради невъзможността да бъде установен другия участник в ПТП. За този факт по делото е приложена цялата преписка по цитираното досъдебно производство. Следователно, налице са предпоставките за насочване на иска именно към ответника по делото. Недоказано остана, обаче от ищцата, чиято е доказателствената тежест, че настъпилите за нея вреди са в резултат на пътно произшествие, което е настъпило по начина, мястото и времето, описано в исковата молба. Органите на МВР нямат преки впечатления от пътното произшествие, тъй като не са били уведомени в момента на настъпването му. Мястото на ПТП е било посетено пет часа след случилото се, видно от съставения протокол за ПТП. Предвид това, констатациите в последния са само в резултат на изложената от ищцата фактическа обстановка и не се ползват с материална доказателствена сила досежно механизма на ПТП /в този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 година на ВКС по търг. дело № 1506/2013 година, I т. о./. Протокол за оглед на местопроизшествието не е бил съставен, тъй като на мястото не са били установени както участниците в него, така и находки по пътното платно, нямало е и свидетели на инцидента.

В заключението си по извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза вещото лице посочва, че от наличните материали по делото не може да се отговори на поставените задачи и да се установи механизма на произшествието. В съдебно заседание експертът пояснява, че материалите по досъдебното производство са му били предоставени от разследващия полицай, който посетил местопроизшествието, но последното не било запазено, нямало и свидетели. На ищцата били предоставени снимки за разпознаване, но тя не могла да определи другия участник в произшествието.

Поддържа становището си, че при тези данни механизмът на произшествието не може да бъде изследван.