Решение № 210 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500212 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. М. К., ЕГН ********** от *** против Решение № 246/21.12.2023 г. по гражданско дело № 375/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта му, с която на основание чл. 415, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 1022.58 евро, представляваща главница по договор за заем с код *** от ***, сключен с „Гумиз“ АД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 675/2017 г. по описа на Районен съд – Радомир.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в останалата част, с която са отхвърлени исковете за сумите: от 1357.83 евро – годишен процент на разходите за периода от 01.09.2008 г. до 01.08.2012 г.; от 396.09 лв. – лихва за забава, както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред районния съд до окончателното плащане.

1

Със същото решение съдът е разпределил разноските, направени от страните, съразмерно с уважената, респективно – отхвърлената част от исковете.

С решение № 31/26.02.2024 г., постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 246/21.12.2023 г. по гражданско дело № 375/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир и е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменението му, в частта за разноските.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания срещу съдебния акт в обжалваната му част, които представляват доводи за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост.

Поддържа се, че съдът не е приложил последиците, предвидени в чл. 183, ал. 1 от ГПК, поради което необосновано е приел, че са налице два сключени договора за прехвърляне на вземане и надлежно уведомяване на длъжника за тях.

Сочи се, че съдът не е издал необходимото на вещото лице съдебно удостоверение, за което е направено искане, поради което то не е отговорило на поставените от въззивната жалбаподателка въпроси за установяване на твърдението , че е погасила процесното вземане чрез плащане. По тази причина соченият от нея факт е останал недоказан.

Излага се, че необосновано е прието, че ответникът е титуляр на процесното вземане и че цесията е надлежно съобщена. Твърди се, че договорната клауза, позволяваща на първия кредитор да прехвърля вземането си е неравноправна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, поради което и сделките, с които то е цедирано последователно, също са нищожни. Освен това се сочи, че нито една от тях не му е надлежно съобщена от цедентите, поради което последиците им не могат да му бъдат противопоставени.

Поддържа се и заявеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на главната искова претенция, като се сочи, че давностният срок за всяка погасителна вноска тече от нейния падеж, поради което към момента на предявяване на иска, вземането е изцяло погасено по давност.

Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да 2 постанови друго, с което да отхвърли иска, евентуално да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал писмен отговор, в който е оспорил с подробни аргументи всички направени оплаквания. Изложил е съображения за правилност на решението на Районен съд – Радомир в обжалваната му част. Искането му към въззивния съд е да го потвърди и да присъди направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се е явила. С писмена молба е заявила, че поддържа жалбата. Искането към съда е да отмени решението на Районен съд – Радомир в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е представляван.

С писмена молба е заявил, че поддържа отговора и оспорва въззивната жалба.

Искането към въззивния съд е да потвърди решението в обжалваната му част.

Претендира разноски

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

В обжалваната му част, съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявената претенция. Налице са и специалните изисквания за процесуална допустимост на разгледания иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК. За вземането, което е негов предмет, по заявление, подадено на 28.06.2017 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 587/11.08.2017 г. по ЧГД № 675/2017 г. по описа на Районен съд – Радомир, срещу която е уважено възражение по чл. 423 от ГПК и производството е продължило с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Заявителят е предявил установителния иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

3

Предвид изложеното решението, в частта му, която е предмет на въззивен контрол е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е приета съдебно-икономическа експертиза.

От представения договор за заем на физическо лице код *** от *** се установява, че между въззивната жалбоподателката и „Гумиз“ АД е сключен договор за заем, като съгласно чл. 3 – чл. 5 заемодателят се е съгласил в двудневен срок, считано от подписване на договора да предостави на заемателя, чрез превод по конкретно посочена банкова сметка, левовата равностойност на 1022.58 евро, а заемателят се е задължил да върне тази сума, ведно с допълнителни плащания, уговорени като 50% ГПР, или всичко в общ размер на 2380.41 евро, срок от 48 месеца, на общо 47 броя равни месечни вноски от по 49.60 евро и последна 48 вноска от 49.19 евро, с падеж на всяка от тях на първо число от месеца, считано от 01.09.2008 г. и с краен срок 01.08.2012 г.

Вземанията на заемодателя по договора са били предмет на прехвърлителни сделки, сключени последователно между „Зи-Метрикс“ АД и „Свеа Файненс България“ ЕООД на 08.12.2014 г. и между „Свеа Файненс България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД на 03.10.2016 г.

Прехвърлянията са потвърдени от цедентите, за което са представени потвърждения №*** и от 13.09.2016 г. Изпратено са писмо до длъжника от цесионера – Агенция за събиране на вземания ЕАД за съобщаване за прехвърлянето, за което е упълномощен от цедентите. Видно от приложената разписка писмото не е връчено, тъй като адресатът не е открит.

Уведомителните писма са приложени по делото и връчени на въззивната жалбоподателка заедно с исковата молба.

4

Районният съд е приел съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Я. А., която е отговорила само на част от поставените въпроси, тъй като експертът не е издадено удостоверение за снабдяване с информация за движението по банковите сметки на заемодателя. Заключението на вещото лице е в подкрепа на фактите, установено с писмени доказателства относно сключения между Н. К. и „Гумиз“ АД договор за заем, размера на заетата сума и на общо дължимите плащания по договора, срока за погасяване на задължението на заемополучателя. От него се установява също, че съгласно уговореното в договора, годишният процент на разходите по него е 60.20 %, а годишният лихвен процент – 50%.

Във връзка с наведените в жалба доводи за процесуални нарушения на първостепенния съд при допускане на доказателствата, които настоящият състав е счел за основателни, е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, със задачите, на които вещото лице не е отговорило пред районния съд, като на същото е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с необходимата информация.

От заключението на експерта Я. А., прието от въззивния състав и неоспорено от страните, се установя, че Н. К. е заплатила по банкова сметка на заемодателя „Гумиз“ АД една вноска в размер на 49.60 евро, с равностойност на 97.01 лв. на 12.12.2008 г., с която са погасени – главница в размер на 6.79 евро, с равностойност на 13.28 лв., договорна лихва в размер на 42.61 евро, с равностойност на 83.34 лв., 0.20 евро, с левова равностойност 0.39 лв.

Неплатените задължения към датата на прехвърляне на вземането от заемодателя на цесионера – 15.09.2014 г. са общо 2688.23 евро, с равностойност на 5257.71 лв., от които 1015.76 евро или 1986.65 лв. – главница, 1315.22 евро, или 2572.34 лв. – договорна лихва, 357.25 евро или 698.72 лв. – лихва за забава до 15.09.2024 г. Неплатените задължения към настоящия момент са: 1015.76 евро или 1986.65 лв. – главница, 1315.22 евро, или 2572.34 лв. – договорна лихва, 288.33 евро или 563.92 лв. – лихва за забава.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на въззивен контрол е решението на районния съд по иск с 5 правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗПК/обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / за дължимост на сумата от 1022.58 евро, претендирана като главница по договор за заем, сключен на *** между Н. К. и „Гумиз“ АД на ответника по делото.

Кредиторът по договора е юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Заемателят е физическо лице, което не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно страните имат качеството, съответно на кредитор и на потребител по смисъла на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от приложимия към този момент ЗПК/обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 4 от ЗПК/отменен/ и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК/отм./.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него, а съгласно възприетото в ТР № 1/2020 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – и за нищожността му, ако тя произтича пряко от договора или от събраните доказателства.

В чл. 7 от ЗПК/отменен/ е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл. 14, ал. 1 от ЗПК/отм/ когато не са спазени изискванията на чл. 7, т. 4 - 14 , договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 13 от ЗПК/отм/ е предвидено, че клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат, да са видими и четливи. В чл. 7, т. 6 от ЗПК/отм./ годишният процент на разходите е предвиден като задължително съдържание на договора за кредит. В чл. 21 и чл. 22 от ЗПК/отм./ са посочени разходите, които се вземат предвид и начина, по който се изчислява ГПР. В чл. 7, т. 10 от ЗПК /отм./ е предвидено, че елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, когато точният им размер е известен, трябва да бъдат посочени в договора, а когато той не е известен се посочва начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната 6 стойност.