Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22064 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 483/2026
Вид
Определение № 22064
Подписан
15.06.2026
В сила
24.09.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22064 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110100483 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ищеца ********., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските, като сторените от ищеца разноските бъдат възложени в тежест на ответника, вместо отговорността за разноските да е възложена върху ищеца. Изложени са съображения, че липсата на предприети съдебни действия от страна на кредитора не изключва автоматично неговата отговорност за разноски при признание на иска. Излага, че в конкретния случай ответникът формално е отказал да зачете материалноправните последици на изтеклата давност, което съставлява поддържане на неоснователна правна претенция и в тази връзка счита, че в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложения.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от насрещната страна, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С отговора на исковата молба ответникът е признал иска, поради което съдът при разпределение на разноските с решението е приложил разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК, като е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Съдът не споделя доводите, развити от ищеца в настоящата молба, че отказвайки да отпише едно вземане като погасено по давност кредиторът дава повод за завеждане на иска и въпреки направеното признание отговорността да разноските следва да е негово. Извънсъдебното претендиране на несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. В тази връзка в практиката на ВКС последователно се възприема, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за 1 предявяването на иска.

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между страните. Той може да има значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност. В томи смисъл са Определение №3229/13.11.2025 по дело №2113/2025 г. на ВКС, Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.; Определение №3252 от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., Определение №694/25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.и др./.

В този смисъл отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност, какъвто не е настоящия случай.

Въз основа на всичко изложено, молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца ********. за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ********, постановеното по гр.д. № 483/2026 г. по описа на Софийски районен в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2