Решение № 900 от 07.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря М.а Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120107355 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. К. В., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет. 2, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет. 2, ап.

40-46, представлявано от П. Б. Д. за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ***/05.04.2024 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 11 ал.1 т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № ***/05.04.2024 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 3ЗД във вр. с чл.

143 ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Иска съда да приеме за установено, че договор за предоставяне на поръчителство № ***/05.04.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл.

19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Ищцата твърди, че е сключила с първия ответник договор за потребителски кредит и с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство. Съгласно договора за паричен заем е получила заемната сума от 2750 лева, като общо дължимата сума с лихва е в размер на 3197,87 лева, 1 при срок на кредита 17 вноски. Във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаван на договора за заем, като уговореното възнаграждение за поръчител е в общ размер на 1698,13 лева. Намира, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не става ясно какво се включва в ГПР. Твърди още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР и ГЛП.

По отношение на втория иск счита, че така сключеният договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Намира, че се касае до накърняване на добрите нрави, тъй като чрез клаузите в договора се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Освен това е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

Ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД е оспорил основателността на предявената искова претенция. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, като сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

2

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е оспорил основателността на предявената искова претенция. Посочено е, че при сключване на договора дружеството е действало добросъвестно. Клаузите в договора за предоставяне на гаранция за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Сочи, че обстоятелството, че дружеството-гарант е дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не превръща „Файненшъл България“ ЕООД в кредитор, в дружеството-кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито пък трансформира договора за предоставяне на гаранция в договор за кредит. Според законодателството „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са различни правни субекти, с различен предмет на дейност. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна. Ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружествогарант. Ищецът е можел да избере дали да сключи договора за кредит при тези условия, или не. Ищецът е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи., като е избрал да сключи договор с „Файненшъл България“ ЕООД.

Моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Между страните по делото не се спори, че са обвързани от облигационно отношение по повод сключен между В. и „Изи асет мениджмънт“ АД на 05.04.2024 г. договор за кредит, както и сключването на договор за поръчителство от 05.04.2024 г. между В. и „Файненшъл България“ ЕООД. Съгласно приложения договор за паричен заем № ***/05.04.2024 г.

„Изи асет мениджмънт“ АД е предоставило на В. заем в размер на 2750 лева, а заемополучателят се е задължил да върне сумата от общо 3197,87 лева, включваща главница и лихва, при лихвен процент от 45 % на 17 двуседмични погасителни вноски съгласно погасителен план, с първа падежна дата 19.04.2024 г. и последна падежна дата 29.11.2024 г. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 56,41 %, изчислен по реда на чл. 2.8 от договора.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателят следва в 3-дневен срок от сключване на договора да 3 предостави обезпечение на кредита – две физически лица – поръчители, които следва да отговарят на определени условия, банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Изи асет мениджмънт“ АД юридическо лице.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцата. По силата на този договор дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД и да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда (чл. 3), че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер на 1698,13 лева, платими на вноски в размер на 99,89 лева, включени в погасителния план към договора за заем с краен срок и падежи, съответстващи на тези по договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство „Изи асет мениджмънт“ АД има право да приема вместо гаранта изпълнение на задължението по договора за поръчителство, т.е. потребителят следва да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Изи асет мениджмънт“ АД, като с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Не се спори между страните относно това, че част от предоставената сума по договора е използвана за погасяване на старо задължение на В. по друг договора за кредит, а останалата част е усвоена изцяло от ищцата.

От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „Изи асет мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала в „Файненшъл България“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени 4 изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. По смисъла на т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит може да се направи извод, че предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство от свързано с кредитодателя юридическо лице е задължително условие или въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14дневен срок от заявлението. По този начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества, съответно на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и свързания с кредитодателя поръчител, в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит.

5

В договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 3197,87 лева, която включва отпуснатия кредит 2750 лева и лихва, при годишен лихвен процент 45 %. Посочено е също така, че ГПР е 56,41 %, но не е ясно същият от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 ЗПК и самостоятелно се явява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 22 ЗПК.