Решение № 296 от 01.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Благоевград, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно административно наказателно дело № 20251200600778 по описа за 2025 година

С решение № 64/23.05.2025 год., постановена по н.а.х.д. № 205/2024 год. на Районен съд – Гоце Делчев, обвиняемата Е. Д. В. е призната за невиновна в това, че на 09.11.2023 год., в обитаваното от нея жилище с административен адрес в град Г.Д., ул. ***, обл. Б., без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, съгласно който производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и т.3, се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник министър, при условия и по ред определен с наредба на министъра на здравеопазването“, е държала високорисково наркотично вещество, определено като такова съгласно същия закон - Приложение №1 към чл.З, ал.2, т.1 от ЗКНВП - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени 1 за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ и съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г., в сила от 10.11.2011 год. - Приложение I към чл.3, т.1 от НРКРВН, а именно - общо 4,25 гр. нето тегло коноп /марихуана/ на обща стойност от 68 /шестдесет и осем/ лЕ., както следва:

- обект № 1 - високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с нето тегло преди анализа от 3,90 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ - 6,9% на стойност 62,40 /шестдесет и два лЕ. и 40 стотинки/ лЕ.;

- обект № 2 - високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с нето тегло преди анализа от 0,35 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ - 10,5% на стойност 5,60 лв. /пет лЕ. и шестдесет стотинки/, определена съгласно ПМС № 23/09.01.1998 г. /обн.

ДВ. бр.15 от 6 февруари 1998 г., изм. ДВ. бр.14 от 18 февруари 2000 г., изм.

ДВ. бр.68 от 8 август 2023 г./ за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като извършеното представлява маловажен случай, предвид количеството и ниската стойност на държаното наркотично вещество, като е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК.

Срещу решението на ГДРС е депозиран протест от страна на Районната прокуратура, с който се оспорва неговата законосъобразност и обоснованост.

Прокурорът оспорва извода на съда относно опорочаването на протокола за претърсване и изземване, с който е иззето наркотичното вещество, предмет на престъплението. Единственият аргумент е свързан с одобрение от страна на първостепенния съд на извършеното процесуално следствено действие в предвидения срок, което означава, че е законосъобразно проведено.

Несъгласие се изразява и относно липсата на доказателства, установяващи държането на марихуаната от страна на обвиняемата, която в този период е в чужбина. Изтъква се, че за упражняване на държане по смисъла на чл.354а от НК не е необходимо веществото физически да се държи от обвиненото лице.

Установено е лицето, което е предало наркотичното вещество на В., видно от показанията на нейния приятел А. П., с който заедно обитавали помещението, където същото е открито. Налице е и процесуално нарушение от страна на съда, който не се е оттеглил на съвещание преди постановяване на присъдата.

2

Изброеното обосновава незаконосъобразността на атакуваното решение като се предлага неговата отмяна и осъждането на обвиняемата по повдигнатото и обвинение с приложението на чл.78а от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа изнесените в протеста възражения, допълвайки, че атакуваното решение страда от още един сериозен порок, свързан с липсата на мотиви. Изтъква се, че няма изложение на приетите от съда факти, а изложеното от първостепенния съд е само относно допуснатите от разследващия орган и прокуратурата пропуски. Не е съобразена и разпоредбата на чл.194, ал.4 от НПК относно възможността полицейски органи да извършат възложени им следствени действия, както и възможността чрез свидетелски показания да се установяват факти, касаещи разследването. В този смисъл не става ясно приема ли се за годно доказателствено средство протокола за претърсване и изземване или не. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РСГД.

Защитникът на обвиняемата оспорва аргументите в протеста като счита, че са голословни и неподкрепени с доказателства. Допълнително се изтъква, че допуснатите при претърсването на помещението нарушения не могат да бъдат заменени с показанията на поемните лица, защото същите де факто не са приссътвали от началото до края на това процесуално действие, а само са подписали протокола, който го материализира. Затова и липсват основания за ревизия на решението, което следва да бъде потвърдено. Обвиняемата В. не се явява лично пред въззивната съдебна инстанция.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изхождайки от задължението си за излагане на фактическа обстановка на база самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал по делото, Окръжният съд намира, че към 2023 година полицията в Гоце Делчев получила по оперативен път сведения, че в дома на св. А. П. в града, ул. *, се съхранява накротични вещество от самия него. За проверка на сигнала полицейските служители А. Ц. и Г. М. отишли на 09.11.2023 година на адреса, където заварили майката на А. П., свидетелката Н. П.. Заявили й, че се налага 3 да извършат проверка в стаята, ползвана от сина й, находяща се на приземния етаж. В нейно присъствие двамата полицаи претърсили стаята и в кутия, находяща се на рафт от шкаф открили суха тревиста зелена растителна маса, която по-късно се тествала с полеви наркотест и реагирала положително на марихуана. В кутията открили и малка мелничка със следи по нея от тревиста маса. Открили и газов пистолет с патрони за него, които заедно с марихуаната по-късно се иззели. Веднага след като намерили посочената кутия полицаите извикали разследващ полицай, който пристигнал на място и изготвил протокол за претърсване и изземване от същата дата, по късно представен и одобрен от първоинстанционния съд в Гоце Делчев. В хода на извършеното процесуално следствено действие се привлекли като поемни лица свидетелите В. Г. и А. П., на които обаче не разяснили правата и задълженията им. Веднага след като им показали кутийката с откритата марихуана св. Г. заявила, че е диабетик и си тръгнала, а малко по-късно си тръгнал и П., въпреки, че действията по претърсване и изземване не били приключени. Изготвеният протокол преди това се подписал и от двамата свидетели. В хода на извършените действия свидетелката Н. П. заявила, че стаята се ползва от сина и А. П. и приятелката му Е. В., с която живели заедно на семейни начала. П. се свързала по телефона със сина си, който обяснил на полицай Ц., че се намира в чужбина. С обвиняемата В. Ц. не разговарял, а и не питал за нея П. в хода на разговора им.

В хода на образуваното досъдебно производство се назначила физикохимична експертиза, от чието заключение се установява, че иззетото вещество е коноп (марихуана) с активно съдържание на тетрахидроканабинол (6.9% за обект 1 – 3.90 гр. и 10.5% за обект 3 – 0.35 гр.). Стойността на цялото количество марихуана възлиза на 68.00 лв. съгласно ПМС № 23/09.01.1998 г.

/обн. ДВ. бр.15 от 6 февруари 1998 г., изм. ДВ. бр.14 от 18 февруари 2000 г., изм. ДВ. бр.68 от 8 август 2023 г./ за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. В хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд вещото лице В. Ц. е потвърдила категорично представеното заключение, прието по надлежния ред.

Възприетата фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите А. Ц., А. П., Н. П., В. Г. и А. П.. Следва да се отбележи, че Ц. добросъвестно е посочил как се е стигнало до извършване на проверката в обитаваната от обвияемата стая, както и че в нито един момент при разговора 4 му с П. не е ставало въпрос, че открития канабис е на неговата приятелка.

Напротив, Ц. е категоричен, че получения оперативен сигнал за държането на наркотични вещества е срещу П., както и че след откриването им в обитаваната от него стая в семейната им къща, майка му Н. П. заявила, че „тези неща са на А.“. На по-късен етап се появява версията на П. и майка му П., че канабиса е на неговата приятелка В., за което тя си признала при разговора в деня на претърсването с П.. Последното обстоятелство обаче не се потвърждава от Ц., който не е посочил, че пред него и след проведения разговор със сина си, П. е посочила В. като притежател на открития канабис.

Затова и въззивната инстанция кредитира напълно само показанията на св. Ц., който в служебното си качество и поради липсата на данни в противна насока не се явява заинтересован от изхода на делото и съответно не кредитира показанията на П. и П. в частта им, в която прехвърлят отговорността върху В., защото са пряко заинтересовани от този факт. Не бива да се игнорира и още едно обстоятелство, че към момента на разпита му пред съда А. П. е вече разделен с приятелката си В. и не живеят заедно, което допълнително поставя под съмнение заявеното от него. В крайна сметка възниква съмнение относно лицето, което е упражнявало фактическа власт върху канабиса, което следва да се тълкува в полза на обвиненото лице.

На следващо място, БлОС се съгласява с извода, че изготвения проткол за претърсване и изземване от 09.11.2023 год. се явява негодно доказателствено средство, защото не отговаря на изискванията на чл.131 от НПК. Според волята на законодателя, изразена в посочената разпоредба, протоколите за съответното процесуално действие са годни доказателствени средства за реда, по който са извършени, за извършените действия и за събраните доказателства, но само при спазване на изискванията на НПК. В случая именно това не е налице, защото от показанията на поемните лица Г. и П. се установява, че същите не са присъствали от началото до края на това следствено действие. Но доколкото показанията им са годни гласни доказателствени средства, от техния разпит се установява, че в помещението, в което са заведени, е открито наркотично вещество. В показанията им обаче не се сочи на кого същото принадлежи. А поради изброените по-горе съмнения относно съпричастността на обвиняемата към владението на канабиса, открит в обитаваната от нея и приятеля и П. стая, правилно е оправдана по повдигнатото й обвинение.

5

Окръжният съд не споделя възражението в протеста за допуснато от първостепенния съд нарушение на чл.300 от НПК. След изслушване на последната дума на подсъдимия, съдът е длъжен да се оттегли на съвещание, преди да обяви присъдата си. Именно това е отразено в протокола от съдебното заседание, поради което и изтъкнатото от държавното обвинение се явява твърдение, неподкрепено с никакви доказателства. А протокола от съдебното заседание разполага с необходимите реквизити и отразеното в него обвързва съдилищата, докато не бъде установено по надлежния ред нещо различно.

Въззивната инстанция не възприема и възражението за липса на мотиви към решението на ГДРС, което обосновава отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Независимо от очевидните пропуски в проверявания съдебен акт и несъблюдаване на стандартите за изговянето му, утвърдени от съдебната практика, не може да се игнорира обстоятелството, че правните изводи са верни и в този смисъл постановеното решение е законосъобразно. Правата на прокуратурата не са нарушени в такава степен, че да се налага повторното разглеждане на делото, защото от съдържанието на мотивите става ясно, че се изхожда именно от фактическата обстановка, описана в постановлението на прокурора, с което делото е внесено за разглеждане от съда.