Решение № 3561 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3561 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110131496 по описа за 2025 година Производството е образувано по предявен от А. В. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **************** срещу ****************, ЕИК: *************, с адрес:

****************************************, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. В. И. не дължи на **************** сумите по изпълнителен лист, издаден на 05.06.2010г. по гр.д. № 821/2010 г. на Районен съд - П., както следва: сумата от 6 594,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит от 27.11.2008г., сключен с ****************, сумата от 843,46 лв. – договорна лихва, сумата от 46,20 лв., представляваща наказателна лихва, сумата от 587,16 лв. - разноски по гражданското дело, които вземания са прехвърлени на **************** с Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013г., поради изтекла 1 погасителна давност.

Ищецът навежда твърдения, че по силата на изпълнителен лист, издаден на 05.06.2010г. по гр. д. № 821/2010г. по описа на Районен съд – П., е осъден да заплати в полза на **************** посочените в исковата молба суми. Излага, че за удовлетворяване паричното притезание на кредитната институция и въз основа на така издадения изпълнителен титул било образувано изп. д. № 2010***0400408 по описа на ЧСИ М.В., рег. № ***, с район на действие, районна на ОС-Б.. Сочи, че впоследствие между взискателя **************** и **************** бил сключен договор за цесия, по силата на който ответникът придобил процесните парични притезания. Поддържа, че образуваното изпълнително производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 17.10.2018г., както и че в неговите предели не били извършвани изпълнителни действия от поне 17.10.2016г.

Допълва, че в края на 2024г. изпълнителното дело било унищожено от съдебния изпълнител. Счита, че паричното притезание на ответника е погасено поради изтичането на 5-годишна погасителна давност, поради което моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на предявения иск. Ответникът не оспорва, че по силата на Договор за цесия от 06.12.2013г. с **************** е 2 придобил процесното вземане. Признава иска с доводи, че правото на принудително изпълнение за процесните суми е погасено по давност. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищец, тъй като не е дал повод за завеждането на настоящото дело. В условията на евентуалност възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение с аргументи, че е прекомерно.

В съдебно заседание ищецът А. В. И., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат М., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът ****************, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на 3 факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на решението /изпълнителното основание/, постановено по ч.гр.д. № 821/2010г. по описа на РС - П., 35-ти състав.

Отделно съдът обстойно с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК е обяснил защо счита иска за допустим независимо от прекратяване на изпълнителното производство, с оглед възможността на ищеца да осуети образуване на ново такова от ответника въз основа на издадения изпълнителен лист /в тази връзка е и Определение № 477 от 07.11.2019г. по ч.гр.д. № 3407/2019г. на ВКС, IV ГО, Определение № 410/20.09.2018г. по ч.гр.д. № 3172/2018г. по описа на ВКС IV ГО и др./. По изложеното съдът намира исковата претенция за допустима.

По същество ответникът, чрез процесуалния си представител е признал така предявения иск. Признанието е направено от легитимна страна по спора, чрез представител, който видно от приложеното към отговора на исковата молба пълномощно има изричен мандат за извършване на действия по разпореждане с предмета на спора. Ищецът обаче не е сезирал съда с искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, поради което съдът се произнася с решение по общия ред.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен 4 състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г., приложимо в случая, давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудителното изпълнение и предвид характера на материалното правоотношение /по договор за кредит/, че давността е петгодишна, съгласно чл. 110 от ЗЗД.

С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства, релевантни за спора: че въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2010г. по гр. д. № 821/2010г. по описа на Районен съд – П. е образувано изп. д. № 2010***0400408 по описа на ЧСИ М.В. срещу ищеца, че в хода на производството - след 17.10.2018г. не са извършвани изпълнителни действия, че изпълнителното дело е прекратено на 17.10.2018г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че на 06.12.2013г.

5 между първоначалния кредитор **************** и ответника е сключен Договор за цесия, по силата на който на последния са прехвърлени вземанията, удостоверени в изпълнителния лист. Признава се и основния релевантен за спора факт, че вземането е погасено по давност, тоест, че от 17.10.2016г. е било извършено последното по делото същинско изпълнително действие, което обосновава извод, че до 17.10.2021г. давността за вземането е изтекла.

Следователно иска като основателен следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски по принцип се поражда в полза на ищеца. Ответникът обаче е направил възражение да се приложат последиците на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, доколкото са налице кумулативно дадените предпоставки – признава иска и не е дал повод за образуване на производството. С оглед така направеното възражение съдът се съобразява с постановените от ВКС Определение № 95/22.02.2018г. на ВКС, IV ГО, постановено по ч.гр.д. № 510/2018г. и Определение № 66/12.02.2018г. на ВКС, III ГО, постановено по ч.гр.д. № 4770/2017г., според които извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече 6 отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.

Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Според ВКС ответникът в случая не следва да е дал повод за предявяването на иска с поканата до длъжницата да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране, тъй като тези действия нито са неправомерни, нито са изправили ищеца пред необходимостта да се защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Отделно, след като именно бездействието на ответника обуславя правния интерес от предявяване на иска, то за решаване на въпроса по отговорността за разноски не може да не се отчете поведението на ответника в хода на изпълнителния процес и след това /защо е прекратено изпълнителното дело/, образувано ли е след прекратяването ново дело и въобще следва да се изследват 7 тези въпроси за решаване дали ответникът е дал повод за образуване на делото. Съдът установи, че делото е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на дата 17.10.2018г., което обосновава извод, че поне две години преди това ответникът не е сезирал ЧСИ с искания за извършване на същински изпълнителни действия по изпълнителното производство. Няма данни да е образувал и ново изпълнително производство, или да е сезирал ЧСИ с искане за извършване на други същински изпълнителни действия след дата 17.10.2018г., поради което съдът намира действително че ответникът не е дал повод за образуване на настоящото дело. По изложеното налице са кумулативно дадените предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК и реализираните от ищеца разноски, следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от А. В. И., ЕГН ********** срещу ****************, ЕИК *************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че А.

8

В. И. не дължи на **************** сумите по изпълнителен лист, издаден на 05.06.2010г. по гр.д. № 821/2010 г. на Районен съд - П., както следва: сумата от 6 594,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит от 27.11.2008г., сключен с ****************, сумата от 843,46 лв. – договорна лихва, сумата от 46,20 лв., представляваща наказателна лихва, сумата от 587,16 лв. разноски по гражданското дело, които вземания са прехвърлени на **************** с Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013г., поради изтекла погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 9