Решение № 1367 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502043 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. П. С. с адрес: гр. В., бул. Х. С. № ** – Затвора гр. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2851/25.07.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110106126 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което са отхвърлени предявените от въззивника А.

В. срещу Министерството на правосъдието на РБългария обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати следните суми:

1 ) сумата 130 ле в а , представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в периода 11.09.2023 г. – 20.05.2024 г. – принудително събрани от ДСИ от СИС при РС-Варна суми от трудовото му възнаграждение в резултат на запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 г. по изп. дело № 4078/2022 г. по описа на СИС при РС -Варна, съставляващи несеквестируем доход;

2 ) сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода 11.09.2023 г. – 20.05.2024 г., изразяващи се в притеснение, емоционално напрежение, безпокойство, страх, чувство на безпомощност, създадено неудобство и затруднение в резултат на това, че е лишен от правото си да разполага с несеквестируемите си парични 1 средства и да се разпорежда с тях, претърпени в резултат от незаконосъобразното действие на ДСИ от СИС при РС-Варна, изразяващо се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху личната финансова партида на ищеца в Затвора – В. със запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 г. по изп. дело № 4078/2022 г. по описа на СИС при РС Варна, ведно със законната лихва върху всяк а от претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон.

Неправилно е прието, че в случая по отношение на ищеца, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, разпоредбата на чл. 446 ГПК е неприложима, съответно неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.

78, ал. 3 ЗИНЗС, като не е съобразена нормата на чл. 57, ал. 1 от Правилника за приложението на ЗИНЗС, която препраща към чл. 446 ГПК и по този начин е отречена гарантираната от закона несесквестируемост на дохода на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, вкл. и на ищеца, който търпи накзание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. В.. Навежда, че независимо от източника на дохода от труд, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници, включително и за тези, които изтърпяват наказанието „лишаване от свобода“. Счита, че във всички случаи при налагане на запор върху трудовото възнаграждение на въззивника, са нарушени разпоредбите на чл. 446 и чл. 507, ал. 2 ГПК. Счита, че от анализа на разпоредбите на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 57, ал. 1 от ПП на ЗИНЗС следва извода, че възнаграждението на лишените от свобода е обвързано с размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, съобразно чл. 446 ГПК и от преценката на съдебния изпълнител зависи каква точно сума следва да се удържа, след като се прецени доходът на длъжника. В случая това не е сторено и съдебният изпълнител в нарушение на закона е провел принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника. – т. е., налице е неправомерно вредоносно деяние. В тази връзка от първоинстанционния съд не са обсъдени и всички доказателства по делото, а именно – не е отчетено, че незаконосъобразността на действията на държавния съдебен изпълнител по налагането на запор върху несеквестируем доход на длъжника – ищец и настоящ въззивник се потвърждава и от обстоятелството, че самият държавен съдебен изпълнител е изявил желание да върне незаконно удържаната сума, което не е сторил и до настоящия момент. Счита, че с действията си държавният съдебен изпълнител сам признава, че удържаните в резултат на запора суми са несеквестируеми и действията му са незаконни.

Наведени са и оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл.

52 ЗЗД относно размера на претендираното от ищеца, настоящ въззивник, обезщетение за причинените от незаконните действия на държавния съдебен изпълнител неимуществени вреди.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени в цялост.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът, настоящ въззиваем – Министерството на правосъдието на РБългария – не е подал писмен отговор на жалбата.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, третото лицепомагач на страната на ответника и ответник по предявения от ответника по първоначалните искове обратен регресен иск за сумата от 6130 лева – В. К. Г. – държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

В съдебно заседание въззивникът А. П. С., чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител; третото лице помагач на страната на ответника не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

При служебната проверка на допустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че същото е процеуално недопустимо, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 6126/2024 год. по описа на РС-Варна е образувано по подадена по пощата на дата 17.05.2024 год. искова молба от А.

П. С., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. В., *-ра група, № ***, с която срещу Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска” № 1 са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 6000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода 11.09.2023 год. до датата на подаването на исковата молба - 17.05.2024 год., причинени от незаконосъобразно принудително събиране на сумата от 130 лева, вследствие наложен върху трудовото възнаграждение на ищеца запор със запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 год. от ДСИ при СИС на ВРС по изп. дело № 20223110404078, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от 17.05.2024 год. до окончателното й изплащане;

2) сумата от 130 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително събиране на сумата от 130 лева, вследствие наложен върху трудовото възнаграждение на ищеца запор със запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 год. от ДСИ при СИС на ВРС по изп. дело № 20223110404078, в периода 11.09.2023 год. до подаването на исковата молба - 17.05.2024 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от 11.09.2023 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. В., където полага труд и получава трудово възнаграждение от 330 лв., от което, въпреки нормативно установения несеквестируемия минимум, в периода 11.09.2023 год. – 20.05.2024 год. е удържана сумата от 130 лв., вследствие наложен върху възнаграждението му запор със запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 год. по изп. дело № 20223110404078 по описа на ДСИ при СИС на ВРС. С оглед публичния характер на задължението му, 3 ищецът счита, че е нарушен чл. 213 от ДОПК. Аргумент за противоправност на поведението на ДСИ извлича и от чл. 431, ал. 3 от ГПК, доколкото счита, че ДСИ не е упражнил правомощията си, респ. не е изпълнил задължението си да установи размера на дохода му. Излага, че вследствие запора и събирането на сумата, се почувствал ограбен, изпитал е отрицателни емоции, вкл. поради невъзможността да закупува необходими му санитарно-хигиенни консумативи и фонокарти, посредством които да контактува с негови близки. Пояснява, че е обжалвал по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК насочването на изпълнение върху несеквестируемото му имущество, въз основа на което е било образувано гр. д. № 20233100501833 по описа на ВОС.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът Министерство на правосъдието на РБългария оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Излага, че изп. дело е образувано от взискателя ГД „Изпълнение на наказанията” въз основа на изп. лист, издаден по влязло в сила Решение № 264/01.03.2021 год. по адм. дело № 2669/2019 год. на Варненски административен съд за сумата от 80 лв. – съдебни разноски. За събирането на сумата, по образуваното изпълнително дело ДСИ от СИС при РС-Варна е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като му изпратил запорно съобщение. Ответникът счита, че не е налице противоправност на действието по налагане на запора, доколкото възнаграждението на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода може да бъде запорирано, за което извежда аргументи от разпоредбите на чл. 446 от ГПК, чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС и чл. 84, ал. 1 от ЗИНЗС. Поддържа, че макар удържаните суми да не са били с произход от преведено му възнаграждение, удръжките са били законосъобразно правени. Твърди, че удържаната сума не представлява несеквестируем доход и че чл. 446 от ГПК е неприложима по отношение на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Ответникът счита и че ДСИ не е действал виновно, тъй като е изпълнявал служебните си задължения в съответствие с нормативни правила за това. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното според ищеца действие и твърдените вреди. Оспорва ищецът изобщо да е претърпял вреди. В евентуалност, в случай че исковете бъдат приети за основателни, оспорва исковете и по размер. Настоява за отхвърлянето им.

С молба, подадена в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът е отправил искане за привличане на В. К. Г. от гр. В. – държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна – като трето лице помагач и същата е конституирана в процеса в това й качество. Със същата молба, в условията на евентуално съединяване, ответникът по първоначалните искове Министерството на правосъдието на РБ е предявил обратен регресен иск срещу помагача В. К. Г. за заплащане на сумата от 6130 лева.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата по обратния иск В. К. Г., държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, оспорва иска. Оспорва първоначалните искове, като неоснователни, счита, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Поддържа, че предвид начина на организация на изтърпяване 4 на наказанието „лишаване от свобода“ в материално-битов план, за лицата, изтърпяващи този тип наказание не съществува законова гаранция за получаване на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Твърди, че липсва нормативна забрана средствата по личната им партида да бъдат запорирани, като те нямат и качеството несеквестируемост.

Излага, че с оглед неоснователността на първоначалните искове, неподлежи на разглеждане и предявения против нея обратен иск. В условията на евентуалност, в случай, че бъде ангажирана отговорността на ответника по първоначалните искове за вреди, оспорва обратния като неоснователен.

Навежда, че предвид трудовоправните отношения между държавните съдебни изпълнители и Министерство на правосъдието, отговорност спрямо увреденото лице носи възложителят на работата, а вътрешните отношения между работодателя и служителя се регулират от разпоредбите на чл. 203-206 от КТ, като няма основание да бъде ангажирана пълната й имуществена отговорност, тъй като дори и на ищеца по първоначалните искове да са причинени вреди, те не са причинени нито умишлено, нито в резултат на престъпление, нито не по повод изпълнение на трудови задължения, което изключва възможността за ангажиране на пълната й имуществена отговорност. В допълнителна молба от 04.02.2025 год. излага, че с оглед оспорване на законосъобразността на действията й, никаква част от получените вследстие запора суми не са преведени в полза на взискателя ГД „Изпълнение на наказанията”. Твърди, че според писмо на взискателя с вх. № 6049/26.02.2024 год. пълният размер на сумите е удържан от личната партида на ищеца, тъй като не работи, а според друго негово писмо с рег. № 468/17.04.2024 год. е уточнено, че от длъжника са удържани суми в размер до 2 / 3 от трудовото му възнаграждение. Излага, че на ищеца са останали на разположение суми, покриващи екзистенциалния му минимум.