Решение № 415 от 22.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000502469 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение от 14.04.2020г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено по гр.д. № 10709/18г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от 40 000 лв.

Жалбоподателят поддържа, че съгласно ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които търпят продължителни болки и страдания. Ищецът като брат на починалия не е изключен от кръга на лицата, които имат право да бъде обезщетен при доказана особено близка връзка с него. Безспорно отношенията между братя са близки и между тях има емоционална връзка. Безспорно е че смъртта на единия ще доведе до страдания за другия. По делото не се установява, че отношенията между Д.Х. и неговия брат излизат извън общоприетата близост между братя, поради което не е доказано, че те са изградили близка и емоционална връзка. Не е доказано, че те са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа, 1 надхвърляща обема на обичайното за такъв тип връзка. В хода на процеса ищецът не е доказал наличието на всички елементи от непозволеното увреждане. Жалбоподателят счита, че присъдено обезщетение излиза извън функциите и характера на репариране на реално причинените вреди и ще се стигне до неоснователно обогатяване.

Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

В депозиран писмен отговор Д.Х. оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/за обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Д. Х. твърди, че на 31.05.2015г. около 19.30 ч. на пътя с. Сестримо и ВЕЦ „Белмекен“ е реализирано тежко ПТП с лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.

№ ***, управляван от Н. Х. Л.. На място са загинали водачът и седящият на предна дясна седалка И. В. Х.. Причина на инцидента е неправомерното поведение на Н. Л., който поради движение с превишена скорост по помощен път към с. Сестримо в района на ПАВЕЦ Чаира на участък от пътя преди ляв завой и при наклон за спускане към с. Сестримо, не е успял да овладее МПС и не е могъл да вземе левия завой, вследствие на което е напуснал пътното платно, ударил се е в парапета на моста и след като го е изкъртил е продължил движението си към водния канал, след което лекият автомобил се е преобърнал и по таван се е установил в пълния с вода канал. И двамата, пътуващи в автомобила са загинали като причина за смъртта на И. Х. е удавяне. Образувано е досъдебно производство, което е прекратено. Ищецът е брат на починалия И. Х. като последният е бил с две години по- голям. Д.

Х. е бил изключително привързан към починалия, разчитал е на помощта му.

Те са били заедно от деца, в зряла възраст са били неразделни. Дори и след като И. Х. се е задомил останал да живее в родната си къща, заедно с ищеца в едно домакинство. Двамата са споделяли един с друг радостите и несгодите 2 си. Правели са общи планове за бизнес. Заедно са били в делнични и празнични дни, ходели са заедно на почивки. За ищеца брат му И. Х. е бил най- любим човек, най- близък роднина, с който можел да сподели радостите и тревогите си. Човек, който безрезервно го е обичал и му е помагал през целия му съзнателен живот и му е бил по- близък от родител. Вестта за смъртта на брат му е съкрушила ищеца. На погребението му бил в несвяст. В първите седмици след инцидента е плачел непрекъснато и тъгувал. След събитието се е проявил силен емоционален стрес, изразен и външно- отказал е да се храни и е отслабнал драстично. Повече от година е ходил в траур.

Преустановил е срещите си с приятели и познати. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка връзка с пътния инцидент. Към момента на събитието лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ валидна за периода 19.11.2014. до 18.11.2015г.

Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., в едно със законната лихва от датата на произшествието 31.05.2015г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска. Сочи, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Оспорва, че ищецът и починалия му брат са били в особено близка връзка и че е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан.

Безспорно е, че на 31.05.2015г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Във връзка с него е съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 31.05.2015г. и фотоалбум.

Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници №

225/04.08.2015г. е, че след смъртта си И. Х. е оставил като законен наследник К. И. Х., негов син.

Не се спори, а и видно от представената справка от Гаранционен фонд е, че за лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** е имало сключена 3 задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество и е била валидна към датата на настъпване на ПТП.

Не се спори, че ищецът и починалия И. Х. са братя.

Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от лекар специалист по ортопедия и травматология е посочила причината за смъртта на И. Х., а именно удавяне, както и че с или без поставен предпазен колан не би повлияло на леталния изход.

Допусната е автотехническа експертиза, която е дала заключение за мястото на инцидента и за механизма му, както и че процесният автомобил е бил оборудван с триточкови предпазни колани на всички места.

Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни и безпристрастни.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В. твърди, че познава ищеца и брат му повече от 15 години, тъй като живеят в едно населено място. Тя живее в гр. ***, а те в с.

***. От осем години тя и ищецът живеят почти на семейни начала, но не са постоянно заедно в един и същи дом. В деня на инцидента е била в дома си, когато се е обадила майката на Д. и й е казала, че се е случило нещо с И..

Отишла е и е разбрала, че е катастрофирал. Д. е бил в командировка в Сърбия или Македония, но е разбрал и е тръгнал към България. Тя първа е отишла на мястото. Видяла се е със сина на И., след което са се върнали в къщата и след като са влезли Д. се е срутил на земята, прегърнал е майка си и е започнал да плаче. Прегърнал е и нея и е казал, че е станала беля и какво ще правят. В продължение на дълго време нещата са били извън контрол. Преди инцидента свидетелят и ищеца са искали да живеят заедно и са имали планове за ремонт. Но той коренно се е променил. Събуждала се, а той е плачел, става и започва да обикаля къщата или излиза на двора или се е случвало директно да отиде на гробището. Според свидетеля не е бил адекватен и се е наложило да се прибере в къщи и почти са се разделили.

Преди смъртта на И. двамата са били много близки. Свидетелят и починалия сутрин са обичали да пият кафе и той й е кавал, че би направил всичко за 4 брат си, че майка му и брат му са най- близките му хора, които обича наймного, особено Д.. След катастрофата е заварвала ищеца на стълбите да стои и да говори все едно той съществува. Двамата братя са били взели две декоративни петлета, които са гледали, защото много са обичали животните.

Обича ли са да ходят на разходки, да играят мач. Преди инцидента цяла нощ едно от петлетата е кукуригало. След това е умряло, а в двора се е появило бяло гълъбче и ищецът е решил, че душата на брат му се е вселила в него. То е стояло на прозореца, там където са пиели кафе сутрин. Имало е моменти десет месеца след инцидента ищецът да я е карал да ходят заедно на гробище.

И. много е обичал да готви. Тя и Д. са отивали на пазар, а починалият им е казвал какво да купят и после го е приготвял. Идвали са им много приятели на гости. След това вече никой не е идвал. Като деца не знае колко са били близки, но като младежи има наблюдения. Имало е известна дискотека в гр.

*** и обикновено, когато са се събирали са ги знаели по прякори, а не по имена. Където е бил единият там е бил и другият. Двамата са били спортисти. Тренирали са борба. Ищецът е станал друг човек и това се е отразило на техните взаимоотношения. Бил е много лъчезарен, душата на компанията, а сега е коренно различен. Свидетелят и Д. са имали намерение да създадат семейство, не след инцидента всичко се е променило. Ищецът не е преживял смъртта на брат си. Има моменти, когато се затваря в себе си.

Още не е преживял смъртта на И.. Между племенника му и ищеца отношенията са добри.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася

5 служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

По делото не се спори, че гражданската отговорност на Н. Л. е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Не се спори по механизма на произшествието и вината на водача- деликвент, застрахован при жалбоподателя – ответник. С оглед на приетите доказателства- заключение на автотехническа експертиза, следва да се приеме, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на брат си и в какъв размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.

Ищецът извежда своето субективно материално право от факта, че починалият е негов брат. В тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС № 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение 6 на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с