Решение № 58 от 25.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. П. , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев

Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500273 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.294 ал.1 във връзка с чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение №80 от 01.04.2021г. постановено по гр.д.№2583/2020г. по описа на същия съд, е отменено решение №146 от 08.06.2020г. по в.гр.д.№180 по описа за 2020г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение №1344 от 11.10.2019г. по гр.д.№71/2019г. на Пазарджишки районен съд и производството по делото е прекратено. След касирането на въззивното решение касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд П. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона като въззивният съд да се произнесе по съществото на спора дали вземането е погасено по давност.

С обжалваното първоинстанционно решение №1344 от 11.10.2019г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№71/2019г. по описа на същия съд, по иска на СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците и ответника В. П. С., ЕГН ********** не дължат на ответника „УниКредит Булбанк“ АД,ЕИК 1

831919536, сумата от 22052,74лв., представляваща лихва по договор за банков кредит от 27.09.2001г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003г. по гр.д. №9243/2003г. на РС - Пловдив, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.Със същото решение е осъден ответника „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, да заплати на СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 2393лв., както и да заплати на адвокат ИВ. СТ. М.а, ЕГН *** възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1191,58лв.

Въззивната жалба е подадена в срок и е докладвана подробно при първоначалното разглеждане на спора от съда, както е докладван и постъпилия отговор на жалбата от насрещната страна, като няма постъпили възражения по доклада в откритото съдебно заседание.

Основните доводи срещу постановеното първоинстанционно решение изложени от жалбоподателя „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, са неговата неправилност, необоснованост и постановено в противоречие със закона. Посочва се, че спорът е относно това, дали след приключването на устните състезания в производството, по което вземането е съдебно признато и е издаден изпълнителен лист, същото е погасено по давност или давностният срок е бил своевременно прекъснат. Коментира се момента на образуване на изпълнително дело №15/2004г. по описа на СИС при РС-П. по молба от 29.01.2004г., подадена от взискателя Банка „Хеброс“, чийто универсален правоприемник е „УниКредит Булбанк“ АД, и представен издаден на 26.08.2003г. изпълнителен лист по гр.д.№9243 по описа на РСПловдив и се акцентира, че още с молбата взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху ипотекирани недвижими имоти, обезпечаващи задължението, сред които и имота на ищците С. и П. Г.и, като на 02.02.2004г. е наложена възбрана. Поддържа се, че с образуване на изпълнителното дело е прекъсната погасителната давност за вземането и такава не е текла в хода на производството, поради приложимост на ППВС №3 от 18.11.1980г. . Посочено е, че изпълнителното производство е било спряно на 13.05.2005г. от ДСИ на основание чл.329, б. “а“ от ГПК отм.-по нареждане на съда, въз основа на обезпечителна заповед, която се отнасяла до конкретен изпълнителен способ-публична продан на ипотекирания

2 недвижим имот, собственост на трето лице, но въпреки това спирането на изпълнението от ДСИ било пълно. Производството по ИД било възобновено след отмяна на допуснатото обезпечение /определение от 12.10.2009г. на РСП. по гр.д.№721/2005г./, последвало прехвърляне на делото от ДСИ на ЧСИ Н.Т. през 2010г. под №20107500400211, по което е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците по изпълнителното дело и получен отговор от банката на 29.07.2010г. че такъв е наложен, като на същата дата е постъпило искане от взискателя „УниКредит Булбанк“ АД за насрочване на опис върху имота, собственост на ищците в производството, но че такъв не е проведен. Посочва се, че изпълнителното дело е продължено на основание чл.31-чл.35 от ЗЧСИ от ЧСИ Л. с №20118200402112 от 05.04.2011г., като на 27.06.2011г. е постъпило от взискателя искане за предприемане на изпълнителни действия по отношение имота на ищците и снабдяване със справки. Последвала е молба от банката от 10.11.2011г. за извършване на опис, оценка и публична продан, собственост на друг ипотекарен длъжник, различен от ищците, като на 06.01.2012г. е извършен опис, обявена публична продан, но не е станала и отменена от ЧСИ с разпореждане от 31.01.2012г.

Като следващо изпълнително действие банката взискател и въззивен жалбоподател сочи изпратено на 03.04.2015г. от ЧСИ Т.Л. ново/коригиращо/ запорно съобщение до „УниКредит Булбанк АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника В.С., по който е получен отговор от банката от 23.04.2015г., че е наложен запор на банковите сметки на длъжника. През следващия месец, на 29.05.2015г. е депозирана молба от банката-взискател с искане за продължаване на принудителните действия по отношение недвижим имот на друг ипотекарен длъжник, като такива не са извършвани.

Посочва, че на 13.02.2017г. е поискано извършване на опис на движими вещи на длъжника ЕТ „А.-М.-В.С.“, без реално да е извършен такъв. На 16.05.2017г. е поискано налагане на запори върху банковите сметки на длъжника В.С. в две банки /ДСК и Алианц/, но такива не са наложени.

Посочва се, че на 15.11.2017г. по изпълнителното дело е направено искане от взискателя за връщане на изпълнителния лист, като на 22.11.2017г. производството е прекратено поради перемпция-изтекъл двугодишен срок от последното изпълнително действие. Твърди се, че на 31.01.2018г. по върнатия изпълнителен лист е образувано ново ИД №20188870400040 по описа на ЧСИ 3

Д.Д. и извършени нови изпълнителни действия, като последното ИД е висящо и към момента, но е спряно въз основа на издадена обезпечителна заповед по настоящото гр.д.№71/2019г. по описа на РС-П.. Счита жалбоподателят, че съдът при правилно установен фактическа обстановка е достигнал до неправилни изводи в противоречие с процесуалния закон. Оспорва се извода на исковия съд, че и по време на спирането на производството по изпълнителното дело на 13.05.2005г. от ДСИ, течал двугодишния срок за перемиране на делото, при последно извършено изпълнително действие преди спирането на 02.03.2004г. /налагане на възбрана/ и изтекъл на 02.03.2006г. преди възобновяване на действията на 14.07.2010г.,като производството по делото било прекратено ex lege на същата дата-02.03.2006г. и от тази дата е започнал да тече нов 5г. давностен срок на вземането по чл.117 ал.2 от ЗЗД.

Жалбоподателят не възприема изводите на съда, че извършените последващи изпълнителни действия на 27.06.2011г., 10.11.2011г и 06.01.2012г. не са могли валидно да прекъснат погасителната давност, защото са извършени по вече прекратено изпълнително производство и извън неговите времеви рамки, породи което и 5г. погасителна давност е изтекла на 02.03.2011г. с което е погасено правото на принудително изпълнение за събиране на процесното вземане. По отношение действието на обезпечителната заповед довела до спиране на изпълнението, за което спиране исковият съд е приел, че то е частично, а не пълно и чрез него взискателят не е лишен от възможността да поиска прилагането на изпълнителни способи, които не попадат в обхвата на обезпечителната заповед, жалбоподателят поддържа, че действително обезпечителната заповед по гр.д.№721/2005г. касае спиране на изпълнението само по отношение на конкретен имот, но че в същност ДСИ е издал разпореждане за пълно спиране на изпълнителното производство на основание чл.329, б.“а“ от ГПК/отм/, което е съобщено на страните и не е обжалвано. Предвид влизането в сила на акта на ДСИ за цялостно спиране на изпълнението,същият е породил процесуалноправни и материалноправни последици по отношение на страните и ги обвързва.Жалбоподателят посочва по отношение на спирането на сроковете в изпълнителното производство, че при спиране на производството спират да текат и всички започнали да текат , но неизтекли срокове /чл.61 ал.1 от ГПК и чл.35 от отменения ГПК/, че срокът за перемпция от 2г., при спряно изпълнително производство не тече, освен когато спирането е по искане на взискателя. Счита, че необжалването 4 на разпореждането на ДСИ за спиране на производството от страна на взискателя не е основание за извод, че взискателя е недобросъвестен, включително и ако не е поискал извършването на изпълнителни действия през периода на спиране на изпълнението, още повече, че разпореждането не е нито нищожно нито недопустимо и с влизането си в сила поражда съответните правни последици, с оглед на което следвало да се приеме, че при спряно изпълнение всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, включително и за перемпцията са спрени. Затова се оспорва като неправилен извода на съда, че изпълнителното производство е прекратено ex lege поради настъпила перемпция. Поддържа се, че изпълнителното производство е законосъобразно възобновено на 14.07.2010г. след отмяна на допуснатото обезпечение, когато е наложен запор на банковите сметки на длъжниците, като с извършения след това опис на недвижими вещи на 06.01.2012г. и обявена публична продан, отново е прекъснато теченето на 2г. срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, независимо от последващата отмяна на публичната продан, която не заличава ефекта от прекъсването доколкото не се изисква в резултат на предприетото изпълнително действие да се е достигнало до реално постъпване на суми по изпълнителното дело. Твърди се още, че след 06.01.2012г. е започнал да тече нов двугодишен срок, изтекъл на 06.01.2014г.,когато е настъпи прекратителния ефект на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и от тази дата производството е прекратено по право. За следващите действия по делото, първото от които е налагането на 03.04. 2015г. на повторен запор на банковите сметки, жалбоподателят твърди, че са извършени след прекратяването по перемпция на изпълнителното производство. Коментира се разрешението дадено в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ВКС , ОСГТК, за момента на течене на новата погасителна давност за вземането, считано от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и дали в случая това е датата 06.01.2012г., като до 31.01.2018г. когато е образувано новото изпълнително дело под №20188870400040 по описа на ЧСИ Д.Д. дали е изтекла 5-годишната погасителна давност за вземането. В тази връзка се коментира формирана съдебна практика след постановяването на ТР №2/2015г. за момента пораждащ действието на отмяната на ППВС №3/1980г.,като счита, че по въпроса е създадена трайна и последователна съдебна практика, обективирана в решение №170 от 17.09. 2018г. по гр.д.

5

№2382/2017г. на ВКС, решение №51 от 21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на ВКС, определение №292 от 04.06.2019г. по гр.д.№559/2019г. на ВКС, определение №626 от 05.08.2019г. по гр.д.№1609/ 2019г. на ВКС, според която е констатирано, че липсва законова регламентация относно момента, от който започват да действат тълкувателните актове на ВКС, но изрично е посочено, че поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по съответния ред, поради тяхното несъществуване. Направена е и разлика относно действието на първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР на които се придава обратно действие с дадено чрез тях тълкуване важащо от момента в който правната норма е влязла в сила /първоначално тълкуване/ и втората категория тълкувателни актове, издадени по повод настъпила промяна в самата тълкувателна норма или свързани с нея други правни норми, промяна в обществено-икономическите условия, правещи вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, в който случай при постановяване на нов тълкувателен акт е възможно да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, в която хипотеза последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред Посочено е, че двете части на тълкувателното решение включват-първа част-даване на ново тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващия тълкувателен акт, като втората част поражда действие от момента на постановяване на новото ТР и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. В този смисъл жалбоподателят посочва, че за осъществилите се факти и правоотношения породили правните си последици преди постановяване на новото ТР, тези последици следва да се преценяват с оглед тълкувателното ППВС или ТР, действащи към момента на настъпването на последиците, като противното би означавало придаване на обратно действие на новото ТР, което е недопустимо съгласно чл.14 от Закона за нормативните актове, предвиждащ само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. Коментират се в тази връзка постановките на ППВС №3/1980г., че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Позовавайки се на новото, различно 6 разрешение по този въпрос с т.10 от ТР №2/2015г., според което в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента започва да тече нова давност, но че давността не се спира и в тази връзка е отменено цитираното ППВС.