Решение № 260228 от 11.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./...….09.2020г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА при секретар Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1675 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.К.Н. от гр.С. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л. ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.С., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л. ИНС АД да заплати на М.К.Н. сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.03.16г., причинено от С. С. С., при управление на МПС – л. а. ***с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.19г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2800лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.18г. до предявяване на иска.

В исковата молба се твърди, че на 11.03.2016г. в гр.Варна, на бул.Цар Освободител, пред входа на МБАЛ Св.Анна АД, при управление на ***с рег.№ ***, водачът С.С.С.не пропуснал пресичащата отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.Н. и причинил ПТП, при което на ищеца били нанесени телесни увреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, контузия на лява ръка и контузия на дясно коляно. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП №671/11.03.16г., а по жалба на ищеца било образувано и досъдебно производство №496/17г. на РП-Варна. Твърди се, че ищцата била прегледана в МБАЛ

Св.Анна-Варна АД, където било констатирано, че освен гореописаните травми й било причинено и закрито счупване на свода на черепа, като била настанена в болничното заведение за лечение и изписана на 14.03.16г. Излага, че установените увреждания са причинили болки и страдания, като довели до отклонение от нормалната жизнена дейност на пострадалата и ограничили възможностите да взаимодейства нормално с окръжаващата я среда. Сочи, че към момента на ПТП л.а. ***с рег.№ В1286ВХ е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че е предявил застр.претенция пред ответника, по която била образувана преписка по щета №0000-1000-03-18-7686/12.09.18г., по която бил определен размер на обезщетение от 13600лв, с което ищецът изразил несъгласие. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора възражения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л. ИНС АД,

ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по размер. Не оспорва факта на отправяне на претенция пред застрахователя и определянето от застрахователя на обезщетение от 9520лв., като не оспорва иска по основание до този размер. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автомобила за ПТП, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същата в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и 2 ЗДП не преминала по пешеходна пътека и преди да навлезе на платното за движение не се съобразила със скоростта на движение на приближаващото се ППС, не изпълнила задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, навлязла внезапно на платното за движение и го пресякла при ограничена видимост в нарушение на чл.114, т.1 и 2 ЗДП. Оспорва размера на претенцията за неимущ.вреди като завишен и не отговарящ на изискването за справедливост. Оспорва акцесорния иск по размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №671/11.03.16г. се установява факта на настъпило ПТП на 11.03.16г. в гр.Варна, на бул.Цар Освободител пред входа на МБАЛ Св.Анна, между л.а. ***с рег.№ В1286ВХ, управляван от С. С. С., и пешеходец М.К.Н.. В същият като причина за ПТП е отразено, че МПС не пропуска и блъска пресичащата отдясно наляво пешеходка, както и че при така настъпилото ПТП контузии е получил пешеходеца / сътресение на мозъка, контузия ляво и дясно коляно/. Видно от приложеното постановление за прекратяване на наказ.производство от 15.05.18г. на РП-Варна, същото е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

По делото е приет за безспорен между страните и факта на наличието на застр.полица ГО на автомобилистите BG/22/116000526642, валидна за периода 08.02.16г. до 07.02.17г., сключена за л. а. ***с рег.№ ***, както и факта на отправяне на претенция пред застрахователя, по която била образувана преписка по щета №0000-1000-03-18-7686/12.09.18г.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на външната стена на левия сфеноидален синус с умерена дислокация на фрагментите и ограничен субарахноидален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана по челото, контузия с оток и кръвонасядане на левия лакет и контузия на дясно коляно. Вещото лице сочи, че е проведено консервативно лечение с обезболяващи и венозни инфузии в рамките на болничния престой, като е имобилизирана лакетната става на лявата ръка с гипсова лонгета за 14 дни и затруднението на движенията на левия крайник е за период около 20 дни.

Дава заключение, че травмите на пострадалата са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите имат временен и краткосрочен характер, а причинените болки са били с обичайния интензитет и продължителност за подобни травми.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Николай Дичев и св.Д.Л., чийто показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От заключението по изслушаната САТЕ се установява, че ударът между МПС и пешеходеца е настъпил в средната лента за движение на бул.Цар Освободител, като последния е пресичал отдясно наляво спрямо движението на автомобила. Дава заключение, че на мястото на ПТП или близо да него няма пътна или хоризонтална маркировка, указваща място за пресичане, като тротоара, идващ от двора на Спешен център е заграден с метални бариери и е неизползваем като тротоар. Вещото лице сочи, че пешеходецът е имал неограничена линия на видимост към автомобила в условията на тъмната част на деня и проливен дъжд. Дава заключение, че когато пешеходецът е предприел пресичане на улицата, т.а. стъпване на пътното платно, МПС е бил на 10,60м и е бил извън опасната зона / която е 5,6м/, т.е. имал е възможност да спре. Сочи още, че в случай, че видимостта на автомобила е била частично ограничена от движещ се пред него в дясната крайна лента бус, то водачът е започнал да има видимост към пешеходеца в момента, в който бусът се изтегля, а пешеходецът е започнал пресичането, т.е. около 10м. преди мястото на ПТП. Счита, че за водача на МПС ПТП е било предотвратимо от момента, в който е открита видимостта към пешеходеца, започващ пресичането, в случай, че е бил осветен, а за пешеходеца ПТП е било предотвратимо във всички случаи в условията на повишено внимание при пресичане на необозначено място.

Съгласно заключението по допуснатата повторна СМЕ ищцата при ПТП е получила лекостепенна черепно-мозъчна травма, изразена с контузия на главата, сътресение на мозъка, ожулване в лява челно слепоочна област с кръвонасядане, контузно-разкъсна рана по лява вежда и кръвоизлив на ляво око, кръвонасядане по ляво бедро. Дава заключение, че в случая не се установява наличие на счупване на кости по черепната основа и в областта на сфеноидалния синус. Сочи, че уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите се възстановяват обичайно в рамките на около три седмици.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта на настъпило ПТП в гр.Варна, на бул.Цар Освободител пред входа на МБАЛ Св.Анна, между л.а. ***с рег.№ В1286ВХ, управляван от С. С. С., и пешеходец М.К.Н., като към датата на инцидента -11.03.16г. по отношение на автомобила е имало валидно сключена застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника З. К. Л.

ИНС АД.

От заключението по изслушаната САТЕ се установи, че когато пешеходецът е предприел пресичането на булеварда, автомобилът се е намирал на разстояние 10,60м, а водачът му е имал видимост към пешеходеца, както е имал и възможност да спре. С оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС, регламентирано в разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, настоящият състав намира, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на посочената по-горе разпоредба като е бил длъжен и е могъл да забележи и да съобрази движението си с това на пешеходеца.

Предвид така установеното съдът намира, че в случая се установява и осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО” / деликвента/, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат - увреждане на здравето на ищеца в резултат от настъпилото на 11.03.2016г. пътнотранспортно произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Така установената от закона презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид така установеното съдът намира, че предявеният иск спрямо отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л. ИНС АД се явява доказан по основание.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.