Решение № 151 от 20.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200041 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на частните обвинители В. Ж. А., А. И. С. и Ж. С. А. чрез упълномощения повереник адв. С. срещу въззивно решение № 286/07.08.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 5 -ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 435/25 г. по описа на същия съд. В жалбата на частните обвинители се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на окръжния съд с цел определяне на по-висок размер на наложеното наказание лишаване от свобода и за ефективното му изтърпяване. В касационната жалба на частните обвинители се излагат подробни аргументи в подкрепа на релевираното касационно основание, като се посочва, че наложеното наказание е занижено и е определено в разрез с целите по чл. 36 от НК, като неправилно е прието, че подсъдимият се характеризира с ниска степен на обществена опасност, независимо от наличието на множество наложени административни наказания по ЗДвП, едно от които е за деяние, което осъществява и престъпен състав по чл. 343а, ал.3 от НК /вероятно се има предвид текста на чл. 343в, ал.3 от НК, понастоящем отменен/.

Частните обвинители застъпват тезата, че съдът е определил размера на основното 1 наказание на базата на неправилно приет среден размер от три години за престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, което не отговаря на законовия минимум от две години и максимум от шест години, определени към датата на деянието, които предели съответстват на среден размер от четири години, който се определя след сумиране на долната и горна граница на наказанието и възлиза на осем години. Използваният от въззивния съд неверен аритметичен подход е довел до логическа неяснота относно базата, на която е отмерено наложеното наказание.

В касационната жалба се навеждат и други доводи за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото в хода на досъдебното производство относно лишаването на частните обвинители от ефективно участие чрез отхвърляне на доказателствените им искания за преразпит на свидетелите - очевидци на пътното произшествие, както и в съдебната фаза пред първия съд, чрез отказ на прокурора да заеме позиция относно наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия и това е довело до определяне на санкция в размер на поисканата от защитата на подсъдимия в пледоарията й пред първия съд. С налагането на занижено наказание съдът не се е съобразил със законодателните промени за завишаване на предвидените наказания в престъпните състави на транспортните престъпления, които са били с цел спиране на „войната на пътя“, както и не е отчел, че престъплението е умишлено по отношение допуснатото нарушение по ЗДвП.

Пред касационната инстанция частните обвинители В. Ж. А., А. И. С., Ж. С. А., както и В.

И. А. се явяват лично, с изключение на частната обвинителка А. А., която се представлява от нейната майка и законна представителка А. С.. Представляват се от упълномощения повереник адв. С., който поддържа касационната жалба на доверителите си и моли да се уважи искането за отмяна на въззивното решение на САС и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за определяне на по-висок размер на наказанието лишаване от свобода и за ефективното му изтърпяване, както и за увеличаване на наказанието лишаване от права.

Повереникът застъпва становището, че правната квалификация на деянието е неправилно определена от прокурора, тъй като се касае за причиняване на смърт при евентуален умисъл, каквито възражения са били направени от доверителите му още на досъдебното производство, с оглед данните по делото за мощността на процесния автомобил, който е бил пригоден за състезания, а не за ежедневна употреба; както и поради целта на пътуването - за участие в състезание и това е довело до настъпване на произшествието, което е при ясно време и прав пътен участък. Намира, че с оглед тежкия престъпен резултат – смърт на 16годишно момче, наложеното наказание не може да изпълни целите на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК, което налага връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд за определяне на справедливо наказание в завишен размер, като се постанови лишаването от свобода да се изтърпи ефективно.

Прокурорът от ВКП пред ВКС намира касационната жалба на чaстното обвинение срещу въззивното решение за частично основателна в частта относно искането за ефективно изтърпяване на основното наказание, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.

2

66, ал.1 от НК, която счита, че следва да се отмени при новото разглеждане на делото. В тази му част намира, че решението не е съобразено с предходните административни наказания на подсъдимия за нарушения по ЗДвП, както и в решението на САС липсват мотиви за това на какво основание се приема, че отлагането на наказанието ще доведе до изпълнение на целите по чл. 36 от НК.

По отношение на размера на наложената санкция, прокурорът от ВКП намира касационната жалба за неоснователна и сочи, че наказанието е правилно отмерено при отчетен баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК.

Подсъдимият К. се явява лично пред ВКС и с упълномощения си защитник адв. П., която намира касационнната жалба на частните обвинители за неоснователна и моли да се остави в сила решението на САС. Защитата намира, че правната квалификация на деянието е правилно определена от контролираната въззивна инстанция, тъй като подсъдимият е нарушил само разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а не и тази на чл. 20, ал.2 от същия закон, който се намира в конкуренция с чл. 21 от ЗДвП. Посочва, че при индивидуализацията на наложеното на подзащитния й наказание не е допуснато нарушение на закона и решаващите съдилища надлежно са аргументирали становището си за размера и начина на неговото изтърпяване – в рамките на средния законов размер след редукция с една трета по реда на чл. 58а, ал.1 от НК. Сочи и че не отговаря на действителното положение посоченото в жалбата за неформално споразумение относно размера на наказанието между защитата и прокурора, с оглед искането й пред окръжния съд за определяне на наказание в минимален размер. Намира приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК за законосъобразно и счита, че с оглед конкретната обществена опасност на дееца, която е занижена, предвид добрите му характеристични данни, правилно не е постановено ефективно изтърпяване на лишаването от свобода. Сочи, че настъпилата смърт на близък приятел на подсъдимия е достатъчно морално наказание за него, както и че след деянието той доброволно не управлява МПС, независимо че свидетелството му за управление не е отнето.

Продължителността на наказателния процес също намира за фактор, който е изиграл поправителната си роля спрямо него.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на частните обвинители основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда от № 21/17.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 551/2024 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд подсъдимият Б. Ю. К. е бил признат за виновен в това, че на 02.07.2023 г., около 18.00 часа, на път /път/ с посока на движение /населено място/ – /населено място/ в района на община /община/ при управление на МПС – л.а. марка и модел /модел/ с рег. № /рег. номер/, собственост на Ж. Р. в нарушение на правилата за движение по чл. 21 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Ж. В. А., поради което и на осн.чл.343, ал.1, б.“в“ от НК и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години, 3 считано от влизане на присъдата в сила и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, като е оправдан по обвинението за допуснато нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият К. е осъден да заплати разноските по делото и съответните държавни такси и съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

С въззивно решение № 286/07.08.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 5 с. по в.н.о.х.д.

№ 435/25 г., /въззивното производство е образувано по жалба на частните обвинители/ присъдата на ОС – Кюстендил е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на частните обвинители срещу въззивното решение на САС е подадена в срока по чл. 350, ал.2 от НПК от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.1 от НПК, като разгледана по същество се явява основателна, макар и не на всички посочени основания.

При очертаване пределите на касационната проверка се взе предвид изложеният довод в жалбата на частните обвинители, че в хода на досъдебното производство са били лишени от ефективно участие, поради отхвърляне на доказателствените им искания за преразпит на свидетелите, които са пътували в процесния автомобил по време на настъпване на пътното произшествие, което сочи на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Доводът е поддържан и в съдебно заседание пред ВКС, поради което касационният контрол следва да обхване и това касационно основание, независимо от липсата на изричното му релевиране като правна квалификация в жалбата на частните обвинители, предвид съдържанието на оплакването, което е определящо за пределите на касационнната проверка, която включва и проверка за допустимост на наведените оплаквания в сезиращия ВКС процесуален документ.

При отговора за неговата основателност е необходимо да се вземе предвид спецификата на диференцираната процедура по гл. 27 от НПК, в рамките, на която е проведено съдебното производство по делото, а именно на базата на признание от страна на подсъдимия на фактите, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства в съдебната фаза на процеса за тяхната проверка. В контекста на последната предпоставка се оценява и доказателствената дейност на контролираните инстанции, която съгласно чл.372, ал. 3 и 4 от НПК се изразява в проверка на подкрепеността на направеното от дееца признание относно процесуалната годност на доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство и съответствието й с внесения обвинителен акт по делото, в който се съдържа признатата от подсъдимия фактология, релевантна за доказаността на предявеното му обвинение.

Прочитът на обвинителният процесуален документ, внесен пред първоинстанционния съд и показанията на свидетелите, които са се намирали в автомобила, управляван от подсъдимия на процесната дата показва пълна кореспонденция между залегналите в същия обвинителни факти и гласните доказателствени средства, изходящи от очевидците на пътния инцидент, които са напълно еднопосочни. В хода на досъдебното производство същите свидетели са 4 разпитвани от разследващ орган и впоследствие по реда на чл. 223 от НПК, пред съдия от съответния съд като изходящите от тях гласни доказателствени средства при отделните разпити кореспондират напълно в съдържателен аспект, поради което не е било необходимо да се разпитват отново. Исканията на повереникът на частните обвинители за преразпит на свидетели са били надлежно отразени по делото и са получили аргументиран отговор с постановление на наблюдаващия прокурор за тяхната неоснователност, поради което с отказът за събиране на допълнителни доказателства не е допуснато нарушение на процесуалните права на частните обвинители, каквото съществено процесуално нарушение е наведено в жалбата, поради което същата в тази й част се намери за неоснователна.