Определение № 858 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500188 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. Д. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Л.К. и адв.В.К. против решение № 691/8.12.2025 г. по гр. д. № 2825/2024 г. по описа на АсРС, с което е прогласена нищожността по иск, предявен от Н. Д. Д., ЕГН ********** от с. *****, против П. Д. Ч., ЕГН ********** от с. *****, на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка с рег. № *****.2017 г. за заверка на подпис и рег. № *****, том ІІ, акт № *****.2017 г. за заверка на съдържание, извършени от Кмета на с. *****; обявен е за недействителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том ІІ, дело № *****/2017 г. по описа на нотариус Арусяк Пейчева, с район на действие Районен съд Асеновград, вписана с рег.№ ***** в регистъра на Нотариалната камара, с който Д. П. Ч., ЕГН ********** чрез пълномощник Т.

Г. А., продава на П. Д. Ч., ЕГН ********** 4/6 идеални части от дворно място с площ от 1050 кв.м., представляващо УПИ V-250 в кв .13 по ПУП на с. *****, одобрен със Заповед № 291 от 21.05.1973 г., находящ се в с. *****, ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 35 кв.м. при граници: улици, УПИ ІV-249, УПИ ХІХ-251, УПИ ХХ-252 и УПИ І-253, ведно с подобрения и приращения в имота, до размер на наследствените 2/6 идеални 1 части от правото на собственост, поради липса на представителна власт; прекратено е производството по предявения иск от П. Д. Ч. против Н. Д. Д. за признаване на установено, че е собственик на 3/6 идеални части от правото на собственост върху дворно място с площ от 1050 кв.м. от описания по-горе имот, ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 35 кв.м., ведно с подобрения и приращения в имота; отхвърлен е предявеният иск от П. Д. Ч. против Н. Д. Д. за признаване на установено, че е собственик на 2/6 идеални части от правото на собственост върху процесното дворно място, ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 35 кв.м., ведно с подобрения и приращения в имота; и е осъден да заплати разноските на ищцата по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решение и поконкретно, че е допуснато нарушение на чл. 183 ГПК, че РС не се е произнесъл в мотивите си по основното направено възражение срещу главните искове. Счита, че е неправилно становището на районния съд, че при хипотезата на чл. 42 ЗЗД е недопустимо позоваване и прилагане на кратката придобивна давност – 5 години. Счита, че в насрещните искове се претендира собственост на конкретно изброени придобивни основания, но в диспозитива на решението не се признава собственост върху спорните 2/6 ид.ч. защото собствеността върху 2/6 ид. ч. следва да се признае на посочените придобивни основания; Че ако в диспозитива не се конкретизира придобивното основание, на което се отхвърля претенцията, решението при така формулирания диспозитив жалбоподателят ще бъде лишен от правото си да претендира по съдебен ред, че е придобил ½ ид.ч. от тези спорни 2/6 ид.ч. по наследство от баща си.

Делото е обявено за решаване. В срока за произнасяне, ПОС констатира следното:

От изложеното по-горе се налага извода, че във възивната жалба на П. Д.

Ч. са изложени оплаквания, че са налице данни за ЯФГ в решение № 691/8.12.2025 г. по гр. д. № 2825/2024 г. по описа на АсРС, тъй като в предявените от него насрещни искове е претендирал собственост на конкретно изброени придобивни основания, съответно съдът в мотивите си е посочил правното основание на предявените насрещни искове, а в 2 диспозитива на решението си АРС прекратява производството по предявения иск от П. Д. Ч. против Н. Д. Д. за признаване на установено, че е собственик на 3/6 идеални части от правото на собственост върху дворно място с площ от 1050 кв.м. от описания по-горе имот, ведно с построените в него сгради без да е посочено на какво правно основание се претендират тези 3/6 ид.ч. от процесния имот от Ч.;

В същото съдебно решение АРС е отхвърлил иска за признаване на собствеността на Ч. върху спорните 2/6 ид.ч. на посочените в насрещната ИМ придобивни основания, а в диспозитива на решението си АРС не е посочил придобивното основание, на което се отхвдърля претенцията – налице е противоречие между мотиви и диспозитив в решението на РС.

Компетентен да се признесе за поправка на явна фактическа грешка в своето решение е РС, съгласно чл.247 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, ПОС намира, че следва да отмени определението, с което е даден ход на делото по същество и е обявено за решаване; следва да се прекрати производството по в.гр.д.№188/2026 г. и следва да върне делото на РС за произнасяне за наличие на ЯФГ в решение № 691/8.12.2025 г. по гр. д. № 2825/2024 г. по описа на АсРС, съгласно изложените по-горе мотиви.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход на делото по същество и делото е обявено за решаване.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№188/2026 г. на ПОС, 14 гр.с. и ВРЪЩА делото на РС за произнасяне за наличие на ЯФГ в решение № 691/8.12.2025 г. по гр. д. № 2825/2024 г. по описа на АсРС, съгласно изложените по-горе мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4