Решение № 1193 от 20.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100503372 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на А.К.А. от 09.12.2021г. – длъжник по изпълнително дело № 20218410406488 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег.№ 841 по описа на КЧСИ срещу мълчалив отказ на органът по принудително изпълнение да прекрати изпълнителното производство поради доброволно плащане на дължимата към взискателя сума преди образуване на изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че по изпълнителното дело са представени доказателства, установяващи обстоятелството, че дължимата в полза на взискателя сума е заплатена преди образуване на изпълнителното дело. В тази връзка длъжникът е подал молба, с която е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство. До настоящия момент обаче съдебният изпълнител не се е произнесъл, поради което е направено искане за отмяна на мълчаливия отказ.

По делото е постъпила и втора частна жалба от Р.Г. Б. – А.а и А.К.А. – длъжници по изпълнително дело № 20218410406488 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег.№ 8 4 1 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане от 12.01.2022г., с което органът по принудително изпълнение е 1 отказал да прекрати образуваното изпълнително производство.

В жалбата се твърди, че по делото са представени доказателства за изплащане на пълния размер на паричното задължение към взискателя, извършено преди образуване на изпълнителното дело. Развити са доводи, че дължимата сума е в размер на 1 229, 02 лева главница, 42, 37 лева за дялово разпределение и 3, 45 лева лихва за забава или общо 1 275 лева, която сума била заплатена през м.01.2021г. Твърди се, че втората сума по изпълнителния лист в размер на 807, 49 лева е недължима, тъй като представлява част от платеното вече задължение. Позовават се на решение на въззивния съд от 26.02.2021г., постановено по в.гр.д. № 10303/2018г. по описа на СГС, образувано по молба на Р.Г. Б. – А.а и А.К.А. за тълкуване и за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 18.12.2020г. по същото дело основно решение. Освен това жалбоподателите били заплатили и сумата от 762 лева, представляваща разноски по делото, поради което считат, че всички задължения са изцяло погасени. Твърди се още, че в резултат на изпълнен запор по процесното изпълнително дело от банковата сметка на А.А. била удържана и преведена допълнително сумата от 3 007 лева без да е ясно на какво основание е извършено, поради което се навеждат доводи, че тази сума е недължимо платена по сметка на съдебния изпълнител. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане, включително в частта му относно постановения отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение на длъжниците за осъщественото процесуално представителство в изпълнителното производство.

Взискателят „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбите като неоснователни. Считат, че изпълнителното производство е образувано въз основа на годно изпълнително основание, като след приспадане на заплатените доброволно суми е налице остатък, който подлежи на принудително събиране.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбите. Излага, че органът по принудително изпълнение не разполага с компетентност да решава въпросите за тълкуване на постановените съдебни актове, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, за прогласяване недължимост на присъдените суми по издадения изпълнителен лист, за признаване за установено, че вземанията на кредитора не подлежат на принудително 2 изпълнение, за установяване нищожност или за обезсилване на недопустими съдебни актове и др. С оглед изложеното е заявил, че въпросът за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист не подлежи на разглеждане в изпълнителното производство и не са били налице предпоставките за прекратяване на производство по реда и при условията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

След служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба от А.К.А. с вх. № 082529/09.12.2021г. срещу мълчалив откза на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, съдът счита, че същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. За да е допустимо това обжалване /както и обжалването на всяко друго действие на съдебния изпълнител/ е необходимо действието да е извършено, респ. съдебният изпълнител да е постановил изричен отказ от извършване на действие, за което е бил надлежно сезиран.

Жалбата срещу "неизвършено" процесуално действие е безпредметна, като при обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен акт на съдебния изпълнител. Правният институт н а “мълчаливия отказ” е непознат в гражданския процес, като в случая защитата срещу бездействията на съдебния изпълнител се осъществява по друг ред /така определение № 880 от 12.03.2019г. по ч.гр.д. № 648/2019г. по описа на САС/. Подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на предмет – изричен отказ на съдебния изпълнител. Такъв липсва винаги, когато обжалваното действие не е реално извършено от съдебния изпълнител.

По реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване подлежи само изрично постановен отказ от съдебния изпълнител, като за разлика от АПК в ГПК не е уредена фикцията на “мълчалив отказ”, представляващ непроизнасяне по искане в определения от закона срок. По тази причина по този ред не може да бъде атакуван нито “мълчалив отказ” /такъв не може да има в изпълнително производство по ГПК/, нито простото бездействие на съдебния изпълнител да 3 се произнесе с изричен акт по релевирано от страна в производството искане.

С оглед изложеното жалбата на А.К.А. с вх. № 082529/09.12.2021г. срещу мълчалив отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото в тази част следва да се прекрати.

По жалбата на Р.Г. Б. – А.а и А.К.А. с вх. № 004777/24.01.2022г. срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 12.01.2022г.:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК / изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Изпълнително дело № 20218410496488 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег.№ 841 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „Т.С.“ ЕАД от 13.10.2021г. срещу Р.Г. Б. – А.а и А.К.А. за принудително събиране на дължимите в условията на пасивна солидарност суми в размер на 1 615 лева - главница, мораторна лихва в размер на 5, 19 лева и законна лихва върху главницата от 14.07.2016г. до окончателното изплащане. В молбата е посочено, че претендираната в изпълнителното производство сума представлява остатък от задължение, за което е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците. Към молбата е представен изпълнителен лист от 11.01.2021г., издаден по ч.гр.д. № 38868/2016г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, с което Р.Г. Б. – А.а е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 229, 02 лева – главница за потребена топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. /дължима се при условията на солидарност с А.К.А./, ведно със законната лихва от 14.07.2016г. до окончателното погасяване; сумата от 3, 45 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2015г. до 27.06.2016г. /дължима се при условията на солидарност с А.К.А./, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38868/2016г. по описа на СРС. Със същият изпълнителен лист длъжникът А.К.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 807, 49 лева 4 главница за потребена топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. /дължима се при условията на солидарност с Р.Г. Б. – А.а/, ведно със законната лихва от 23.11.2016г. до окончателното погасяване и сумата от 1, 74 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2015г. до 27.06.2016г. /дължима се при условията на солидарност с Р.Г. Б. – А.а/.

На 09.11.2021г. длъжникът А.К.А. е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: олихвяема главница в размер на 1 615 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 5, 19 лева лихва, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 272, 56 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такси в размер на 144 лева. На 01.11.2011г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в „Ю.Б.“ АД и в „Ц. К.Б.“ АД. С писмо от 09.11.2021г. третото задължено лице „Ц. К.Б.“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че наложеният запор е изпълнен и е направен превод на цялата дължима сума по запора в размер на 3 007, 06 лева с платежно нареждане от 05.11.2021г.

Длъжницата Р.Г. Б. – А.а е получила покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: олихвяема главница в размер на 1 615 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 5, 19 лева лихва, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 272, 56 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такси в размер на 144 лева. На 01.11.2011г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в „Ю.Б.“ АД и в „Ц. К.Б.“ АД.

По делото са постъпили на 19.11.2021г. и на 02.12.2021г. становище съответно от А.К.А. и от Р.Г. Б. – А.а с идентично съдържание. В същите е посочено, че задълженията по гр.д. № 52288/2016г. по описа на СРС, ГО, 151 състав са в общ размер на 1 275 лева, от които 1 229, 02 лева главница, 42, 37 лева цена на услугата дялово разпределение и 3, 45 лева лихва за забава, която е била заплатена в полза на кредитора на 11.01.2021г., т.е. преди образуване на изпълнителното производство. Посочено е, че сумата по втория диспозитив на изпълнителния лист за 807, 49 лева е недължима, тъй като 5 представлява част от посоченото по-горе и платено вече задължение към кредитора. Освен това навеждат твърдения, че в документите по делото липсва изпълнителен лист за сума в размер на 1 615 лева, претендирана от взискателя. По тези съображения е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Към становището е приложена вносна бележка, удостоверяваща заплащането от Р.Г. Б. в полза на “Т.С.” ЕАД на сума в размер на 1 275 лева с основание за плащане – погасяване на задължение по гр.д. № 13661 на СГС. Представен е и препис от решение от 26.02.2021г., постановено по в.гр.д. № 10303/2018г. по описа на СГС, с което въззивният съд е оставил без уважение молба на длъжниците за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на основното решение по делото от 18.12.2020г. В мотивите на решението е посочено, че в постановеното на 18.12.2020г. съдебно решение по в.гр.д. № 10303/2018г. по описа на СГС е видно, че се касае за едно и също задължение за главница за процесния апартамент за доставената топлинна енергия и дялово разпределение на обща стойност от 1 229, 02 лева.