Акт от 27.02.2020, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е № 116

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав в закрито заседание на 27 02 2020 година в състав:

Председател : РЕНИ Ц. като разгледа докладваното от съдия РЕНИ Ц. адм. дело № 96/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, във връзка с чл. 266 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „М*** ” ООД, ЕИК * , гр. Монтана срещу Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 269/28.11.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново.

С жалбата се твърди, че процесното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано, защото е издадено при липса на обективен анализ на всички факти и обстоятелства необходими за определяне на окончателната оценка. Факт е само бланкетно позоваване на нормата, което не замества задължителните реквизити на акта. Счита, че нормата на ал. 5 на чл. 235 ДОПК, която предвижда необжалваемост на определената, по ал. 2 на същия текст, окончателна оценка съществено нарушава основни принципи и правила, установени с Конституцията на страната. Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 5 Конституция на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, представляват част от вътрешното право на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Оценяването и провеждането на публична продан, в резултат на която едно материално право се изважда от патримониума на длъжника, а и на трети лица в договорни отношения с него, пряко засяга правото му на собственост, поставено под защитата на чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската Конвенция за правата на човека /Конвенцията/. Липсва и обсъждане на договора между „А*** и КО" ООД и „М*** " ООД с ЕИК * , както и на отношенията между страните по посочения договор. В конкретния случай са оценени и вещи които не са на длъжника.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, но за неоснователна.

Съгласно чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК - Страни в производството за принудително изпълнение са: длъжниците или техните наследници и правоприемници; третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника; третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК - Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.

Съгласно чл. 266, ал. 4 от ДОПК - Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.

Предмет на настоящото производство е Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 269/28.11.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което жалбата на „М*** ” ООД, гр.

Монтана е оставена без разглеждане като недопустима. За да постанови този правен резултат, административният орган е приел, че окончателната оценка на публичния изпълнител, с която е определена стойността на недвижим имот, собственост на дружество „А*** и КО" ООД, ЕИК * , не подлежи на обжалване, както и че дружеството – жалбоподател няма правен интерес от обжалване.

Дружество „А*** и

КО" ООД, ЕИК * е различно от дружество „М*** " ООД с ЕИК * . В тази връзка не се оспорва обстоятелството, че последното дружество е наемател на недвижимия имот, предмет на оценка от публичния изпълнител, по силата на договор за заем за послужване, който договор е с характер на наемен такъв и за който имот е определена окончателната оценка.

Дружество „М*** "

ООД с ЕИК * не е трето задължено лице по смисъла на закона, тъй като не е лице, което отговаря за плащането на задължението на длъжника, т.е. от което по силата на закон се удържа или внася публичното задължение – чл. 210, ал. 1, т. 2 и чл. 176, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 210, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК изрично разграничава две категории трети лица, а именно трети задължени лица или такива, които отговаря за плащането на задължението на длъжника и третите лица, които имат самостоятелни права върху обекта на изпълнението.

Предмет на оспорване е действие на публичния изпълнител по реда на чл. 266 от ДОПК, където право на жалба имат единствено длъжника и третото задължено лице, каквото качество, по силата на цитираните по-горе правни норми, дружеството – жалбоподател няма.

Това дружество няма и качеството на трето лице със самостоятелни права върху обекта на изпълнението, т.е. такива, които могат да бъдат противопоставени на публичния изпълнител, съгласно действащото законодателство.

От значение в случая са текстовете на чл. 206, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 453, т. 4 от ГПК.

От една страна сключеният договор за заем /с характер на наем/ на недвижимия имот не предоставя самостоятелни права върху недвижимия имот, т.е. права с вещно-правен характер, а от друга този договор не е вписан в службата по вписванията, поради което същият няма действие по отношение на трети лица, в който смисъл е чл. 112, б.

„е” и чл. 113 от ЗС, във връзка с чл. 1 от Правилника за вписванията.

Договорите за наем /заем за послужване/ са облигационни сделки с облигационен характер, не и вещно-правен такъв, поради което отношенията между тези лица подлежат на разглеждане по гражданския ред, а не и по реда и при условията на административното производство, към което са ирелевантни.

Мотивиран от горното и на основание чл. 268 от ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М*** ” ООД, ЕИК *

, гр. Монтана срещу Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 269/28.11.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: