Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 120 от 29.02.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 92/2024
Вид
Определение № 120
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Враца, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500092 по описа за 2024 година ГПК.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.577, ал.1 Образувано е по частна жалба на Г. И. - нотариус с peг. № *** и район на действие PC - Оряхово, против Определение № 1 от 09.02.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово, с което е отказано вписване на Анекс за прекратяване на договор за аренда Акт № 73, том I /2024 г.

Жалбоподателката твърди, че обжалваният отказ на съдията по вписванията е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че съдията по вписванията при РС-Оряхово неправилно смята, че трябва да се представят доказателства за правоприемство по договора за аренда, чието частично прекратяване по взаимно съгласие между страните се иска да бъде вписано.

Счита, че правоприемството, както и всяко едно друго правно значимо обстоятелство, приложимо към договор за аренда на земеделска земя и споразумение за допълнение или прекратяване на такъв договор, следва да бъде съобразено от нотариуса и че преценката му не подлежи на контрол от страна на съдията по вписванията. Жалбоподателката поддържа, че е длъжна да извършва тази преценка на представените пред нея доказателства, в качеството й на нотариус, и носи изцяло отговорността за това, ако не ги е преценила правилно, поради което не е нужно и дори е недопустимо от страна на съдията по вписванията да й бъдат изисквани доказателствата, на базата на които тя е направила изводите си дали лицето, чийто подпис е удостоверила, е наистина правоприемник на арендодателя по договора, чието частично прекратяване се иска.

В жалбата се посочва, че дори и този факт да е имал нужда от доказване, то съдията по вписванията при PC-Оряхово е имал възможност да извърши служебно проверка и да го установи, ако е имал съмнения. Изтъква се, че съдията по вписванията няма право да изисква от нотариуса доказателства за преценки, които са изцяло от компетентността на последния.

1

Моли да бъде отменено обжалваното определение на съдията по вписванията при PC-Оряхово и да бъде върната преписката с указание за извършване на исканото вписване.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок по чл.

275, ал. 1 във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

С молба вх. № 187/09.02.2024 г. Г. И. – нотариус с peг. № *** и район на действие PC – Оряхово, е поискала от съдията по вписванията при Районен съд - Оряхово да разпореди вписването на Анекс към договор за аренда с peг.

№ 73, том I, акт 356 от 09.02.2024 г.

Към молбата са приложени 4 екземпляра от анекс с посочения регистрационен номер към Договор за аренда на недвижим имот, вписан с дв.вх.рег.№ 834, том 2, акт 26 от 05.04.2016 г. по описа на СВ-Оряхово и рег.

№ 1996, том 3, акт 118 от 05.04.2016 г. по описа на нотариус Г.И., с който на 09.02.2024 г. е постигнато споразумение между И. Б. Т., като встъпила в правата и задълженията на арендодателя, и СД ВПС-Л. сие О., като арендатор, за прекратяване срока на действие на договора за аренда по взаимно съгласие, считано от 30.09.2024 г. по отношение на конкретно посочен недвижим имот, находящ се в с.***, общ.Мизия, обл.Враца.

Към молбата са приложени също 3 екземпляра от договора за аренда, скица на имота и разписка за внесена държавна такса за вписване.

С обжалваното Определение № 1 от 09.02.2024 г., на основание чл.

32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията към СВ – Оряхово е отказал да разпореди исканото вписване. В мотивите на определението е прието, че съгласно установената практика, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване при наличието на разминаване при необходимото съдържание на представените документи, които имат доказателствена тежест при индивидуализация на страните по акта подлежащ на вписване. Прието е също, че представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона, тъй като към преписката няма представен документ, удостоверяващ правоприемство от страна Б. Х. Т., в качеството му на управител на „Т. К.“ ООД.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеният отказ е незаконосъобразен.

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на цитираната разпоредба, дадени с т.

6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание, като не се проверяват материално правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В посоченото ТР неизчерпателно са посочени случаи, при които може да бъде отказано вписване на представения акт, сред които е случаят ако този акт няма необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1 б. "А" ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. "В" ПВ). Съгласно чл. 6, 2 ал. 1 б. "а" ПВ подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните e търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ.

Видно е от цитираната норма на ПВ, проверката на необходимото съдържание на акта, който е представен за вписване (и в частност идентификацията на страните) не включва проверка за правоприемство в страните, сключващи подлежащата на вписване сделка. Правоприемството в страните по акта е сред материално правните предпоставки на акта, което подлежи на проверка от нотариуса, пред който се изповядва сделката, а не от съдията по вписванията. Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка. В случаите, когато такова натоварване няма, съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта (виж т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС).

Наред с това настоящия състав на окръжния съд споделя и изложените от жалбоподателя доводи, че в приложените към молбата за вписване на акта документи (вж отбелязванията върху гърба на скицата) има данни за акта, посредством който се е осъществило правоприемството, а именно – Договор ***, том 3, рег.№ 1628 от 17.07.2023 г., издаден от Службата по вписванията – гр. Оряхово. Следователно, дори ако фактът на правоприемството на една от страните по посочения договор за наем е имал нужда от доказване, то въз основа на тези данни, съдията по вписванията при PC-Оряхово е имал възможността да извърши служебно проверка и да го установи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното Определение № 1 от 09.02.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а на съдията по вписванията - да се укаже да извърши исканото вписване.

Водим от горното и на основание чл. 577, ал. 1 ГПК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1 от 09.02.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово, с което е отказал да разпореди поисканото с молба вх. № 187/09.02.2024 г. на Г. И. – нотариус с peг. № *** и район на 3 действие PC – Оряхово, вписване на Анекс peг. № 73, том I, акт 356 от 09.02.2024 г. за частично прекратяване на Договор за аренда на недвижим имот, вписан с дв.вх.рег.№ 834, том 2, акт 26 от 05.04.2016 г. по описа на СВОряхово и рег.№ 1996, том 3, акт 118 от 05.04.2016 г. по описа на нотариус Г.И..

ВРЪЩА преписката на СВ-Оряхово за извършване на исканото вписване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4