Решение № 3285 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3285 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110205703 по описа за 2023 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-30707/17.03.2023г. по описа на ОПП СДВР от Х. С. Б. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ул."П." № *, ет. *, ап. * срещу Наказателно постановление N 21-4332-004338 от 15.03.2021г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован не се явява.

Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл.61, ал. 4 от ЗАНН.

В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление , поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Х. С. Б. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N 21-4332004338 от 15.03.2021г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, е подадена в 1 законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 25.02.2021г. на Х. С. Б. с ЕГН ********** бил издаден от М. П. – служител на ОПП СДВР , Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това , че : '' …….на 23.11.2020 г. в 13:39 часа в гр.С., по бул.''Ц. ш.'' с посока на движение от ул.''П. К.'' към бул. ''О. п.'' управлявал на МПС, лек автомобил марка „М.”, модел „Г. “ с ДК № ***, собственост на ''В.А.-Ф. Д-Р С. Ч. Б.'' ЕООД като срещу входа на стопанство ''В.''е бил засечен да се движи със скорост от 103 км/ч, при забрана за движение със скорост над 50 км/ч. и нарушението е установено техническо средство-система за видеоконтрол TFR1-M № 613.

Актът бил връчен на жалбоподателя , като същият го подписал без въражения и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 21-4332-004338 от 15.03.2021г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Съдът намира, че се установи от събраните в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, доказателства че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената норма, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън 2 населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая НП е издадено за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата - система за видеоконтрол TFR1-M № 613, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи образец.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за измерване е одобрен тип средство за измерване (л.11) и е преминало проверка за техническа годност , за което е издаден протокол(л.12 от делото).

По делото е установено( л. 13 от делото), че на 23.11.2020г. процесното средство за измерване е било позиционирано на бул.''Ц. ш.'' срещу стопанство „В.“, като с него е извършван контрол на скоростта за времето от 12:50ч. до 15:00ч. в посока на движение от ул.''П. Г.'' към бул. ''О. п.''.

Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на приложения снимков материал и описаното в АУАН и НП.

При отчитане на скоростта и последвалото издаване на НП е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е , че в АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от 103 км./ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство (л.14), е отчетена скорост на движение 106 км./ч.

Установен по категоричен начин е и субектът на нарушението, като същият собственоръчно е попълнил декларация, че на процената дата и час е управлявал лекия автомобил(л.10).

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказваза превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

В настоящият случай, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 53км.ч.

(след приспаднат толеранс), от което следва, че АНО е определил наказанието правилно и съобразно разписаното в закона.

Предвид всичко, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно , както от фактическа, така и от правна страна и следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото на административния орган се дължат разноски, но такива не са поискани и съдът не дължи произнасяне.

3

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 21-4332-004338 от 15.03.2021г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на Х. С. Б. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4