Решение № 14 от 29.01.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Силистра, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Надка Д. Гаджева като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20233420200505 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. К. от с.Йорданово, общ.Силистра, обл.Силистра, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 315/28.06.2023г., издадено от директора на РДГ - Русе, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, за посочено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.

В жалбата са изложени обстоятелствата по случая от позицията на наказаното лице и се подчертава се, че АУАН, Серия СЦ 26 2022г., № 000310/01.03.2023 г. е бил съставен в отсъствие на жалбоподателката, а подписът, който е положен в графата за „нарушител“, е изпълнен от нейния син, с твърдение, че към него момент той е бил непълнолетен. Счита се, че от страна на наказващия орган неправилно е било възприето, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и че са не били съобразени правилата на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН за определяне размера на наказанието, съобразно посочените от законодателя фактори. Излагат се доводи и в насока социалното, икономическото и семейното положение на жалбоподателката, като се подчертава, че същата работи на минимална работна заплата и наказанието, наложено в посочения паричен размер от 500 лева се явява непосилно. Счита се, че това няма да допринесе за някаква корекция, а по-скоро има характер на репресия от имуществен характер. Моли се за отмяна на НП като неправилно и като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се иска определяне на случая за маловажен.

Пред съда жалбата се поддържа лично и чрез упълномощен процесуален представител. Последният изразява становище за опороченост на действията по развилото се 1 производство поради следното - незаконно влизане в собствения имот на жалбоподателката от страна на горските служители и на полицаите за извършване на процесната проверка, неяснота относно начина на установяване на дървата от държавна горска територия (държавния горски фонд) и определянето на количеството им, неотразяване в качеството на свидетели на хората, присъстващи при действията на горските стражари, а посочване само на длъжностните лица, колеги на актосъставителя, невярно отразяване на обстоятелството, че жалбоподателката е присъствала при тази проверка докато същата е била на работа, отразяване на положения от сина и подпис като неин поради оказаното му давление от горския стражар - актосъставител. Моли се за отмяна на наказателното постановление и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган (АНО), при редовност на призоваване, се представлява от юрисконсулт, който изразява позиция за неоснователност на жалбата и оставянето и без уважение, за правилност и законосъобразност на НП, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение..

Районна прокуратура гр.Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не представя становище.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и от лице, имащо право и интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствата, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

На 01.03.2023г., по повод заповед на директора на ТП ДГС – Силистра, десетина служители от ТП ДГС – Силистра, РДГ – Русе, извършили съвместна проверка със служители от РУ – Силистра по частните стопанства и домове на живущите в село Йорданово, общ. Силистра, обл. Силистра, с цел установяване наличие на контролна горска марка по намиращите се в частните имоти дърва за огрев и на превозен билет за същите.

Сред проверяващите бил св.Ю. Д., св.Д. Х. и П. П. – горски стражари към ТП ДГС – Силистра, придружавани от служители от Охранителна полиция, на които горските стражари не знаели имената.

Между 09.00ч. и 10.00ч. сутринта св.Д., св.Х. и П. П., заедно с полицейски служители, влезли в имота на жалбоподателката А. К., намиращ се по ул. „Първа“, дом № 17.

Собственичката вече била на работно си място в заведение за хранене в град Силистра, при работно време 05.30 ч. – 16.00ч., а в дома и били нейният син – св.Г А. А и вторият и съпруг Ибрахим К., турски гражданин, невладеещ български език.

Горските стражари влезли в имота и отишли в двора му, където под навеса видели, че има дърва за огрев, които определили от вида „червен дъб“, а чрез замерване с рулетка преценили, че същите са 0,5 пространствени кубика. Св.Д. съставил АУАН № 315/01.03.2023г. на жалбоподателката К. за нарушение по чл.213, ал. 1, т.1 от Закона за горите, тъй като съхраняваните в двора и дърва не били маркирани с контролна горска марка. Поради отсъствието на А. К. посоченият служител накарал синът и свид.Г А да 2 положи подпис вместо майка си. Свидетелите Х. и П., твърдят че са присъствали при установяване на нарушението, случило се е в присъствието на жалбоподателката, която се била подписала . В разписката за връчване на официалния документ е отразено от служителя Д., че е връчил акта лично на А. К..

По отношение на дървата за огрев в АУАН не било отразено какви действия са били осъществени или предприети от служителите, въпреки фактическото им оставяне на място в двора на жалбаподателката.

След съставянето на акта, директорът на РДГ – Русе сезирал РП – Силистра за извършване на проверка по случая с оглед деяние по чл.235 НК. С Постановление от 30.03.2023г. прокурор при РП – Силистра по пр.пр. № 957/2023г. постановил отказ за образуване на ДП за престъпление по чл.235, ал.2 НК с мотив, че е налице малозначителност на деянието - чл.9, ал.2 НК, поради липса на обществена опасност, като изпратил постановлението на АНО за „продължаване на административно-наказателната преписка“.

Последвало издаване на процесното наказателно постановление с позоваване като основание постановлението на прокурора и възпроизвеждащо обстоятелствената част на АУАН с квалификацията на описаното като нарушение. Наложено е административно наказание глоба в размер на 500 лева – на основание чл.266, ал.1 ЗГ.

Съдът намира, че изначално административно-наказателното производство е опорочено поради допуснати абсолютни нарушения на процесуалните правила, вследствие които АУАН и НП се явяват издадени в разрез с императивните повели на ЗАНН, като е налице и недоказаност на административното обвинение. Съгласно чл.36, ал.1 ЗАНН началото на административно-наказателното производство се поставя със съставянето на АУАН, който предвид издаването му от длъжностно лице в кръга на службата му и при спазване на установения от закона ред, се явява официален документ. Същият има констативна, обвинителна и сезираща функция и следва да е издаден при спазване на установените от закона изисквания. В настоящия случай този документ е съставен без соченото за нарушител лице – А. К. въобще да е било уведомено за започване на административно-наказателното производство, издаден е в нейно отсъствие и при вписване на неверни данни относно това, че е присъствала при изпълнение на процедурата по съставяне на АУАН и че е удостоверила с подписа си това обстоятелство, включително и за предявяването на акта и негово връчване.

Видно от писмените доказателства по делото – трудов договор №001 от 23.05.2022г. за безсрочно трудово правоотношение между „Хюс-ин“ ЕООД, ЕИК 204261373, и жалбоподателката К., с подадено уведомление за регистрирането му в НАП, А. К. работи като готвач в заведение за хранене в град Силистра при 8-часов работен ден, които данни са потвърдени пред съда от св.Йълмаз Юсеин, св.Г А и св.М И. Тези свидетели еднопосочно и безпротиворечиво визират, че в деня на процесната проверка – 01.03.2023г. – ден сряда и работен ден, в сутрешните часове между 09.00ч. и 10.00ч. жалбоподателката не е била в дома си, а е отишла на работа в града, което е в съответствие с нейните обяснения. Така изяснените факти очертават, че началото на производството е поставено без знанието на 3 лицето, при нарушение на правилата за неговото уведомяване и съответно препятстване на възможността същото да реагира на предприетите от служителите на ТП ДГС – Силистра действия.

Относно последните не се визират обстоятелства, които да разкриват, че необходимостта от извършване на въпросната проверка е била в условия на неотложност или при предварително разрешение от съда да влязат в дома на жалбоподателката, което се явява влизане в частен имот без законно основание и респ. нарушаване неприкосновеността на частната собственост. Законодателят изрично е регламентирал правомощията на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури в разпоредбите на чл. 197 и чл. 200 от Закона за горите и сред тях не е предвидено да влизат самоволно и не по установения от закона ред в частни имоти.

Явно показанията на горските стражари, че жалбоподателката е била в дома си и тя ги била поканила да влязат и съответно подписала АУАН, не съответства на обективното фактическо положение. Тези показания съдът приема за недостоверни. Събрани са и други доказателства, че жалбоподателката е била на работа, което опровергава и вписаното в акта, че е присъствала фактически там, като актосъставителят е отбелязал в акта и обстоятелството, че е безработна. Тезата на свид.Д., че ако не са били полицейските служители е нямало как да знае личните данни на нарушителя се опровергава и допуснатата от него грешка при изписване на фамилията и.

По делото се установи, че под давление на св.Д. св.Г А е положил подпис срещу имената на А. К. в деня, в който е навършил пълнолетие.

Редом с констатираните абсолютни нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на наказателното постановление, следва да се посочи, че обвинението не почива на доказателства, които по несъмнен начин да фиксират, че от страна на А. К. е осъществено вмененото и нарушение. Явно е, че произходът на дървата в имота не е изяснен, което очертава, че адм. обвинение се гради на предположения. Нито един от служителите на контролната администрация не си е направил труда да поиска обяснение за произхода на дървата. Закона за горите урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, както е предвидил чл.1. Законовата дефиниция на понятието за гора е дадена в чл.2, ал.1 от ЗГ, а горска територия са и горите- чл.2, ал.3 от ЗГ. След като горските стражари не са посочили кА.в е произхода на дървата установени при проверката в дома на жалбоподателката, то те са направили предположение, че същите са с произход от гора, като част от горска територия. Ето защо преценката на този състав е, че административното обвинение не е безспорно доказано, а тежестта за това е на АНО. Явно е, че този пропуск неможе да бъде преодолян и чрез задължението на съда да извършва всички необходими действия за разкриване на обективната истина. Възможно е дървата да са били добити от местности, които не представляват гора или горска територия по смисъла на закона и е възможно деянието да е нарушение по друг законов или подзаконов нормативен акт, но не и 4 по ЗГ.

Основателно се явява и възражението, че АНО не е приел случая за маловажен по чл.28 от ЗАНН. Нещо повече, прокурора го е приел за малозначителен, поради което и не обществено опасен. С тези мотиви АНО вместо да прекрати административната преписка е издал НП. По задълбоченото обсъждане на тези основания на ЗАНН не е необходимо поради обстоятелството за допуснати други процесуални нарушения абсолютни предпоставки за отмяна на санкционния акт.

При така установеното на база събрания по делото доказателствен материал административно-наказателната отговорност на жалбоподателката се явява незаконосъобразно ангажирана.