Протокол № 337 от 06.03.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 337 гр. Варна, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Веска П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500099 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Въззивникът С. В. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Д.Г. „В.Л.“ - В., редовно призована, представлява се от директора Д.Д. и от адв. М. Д., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, с Определение рег. № 429/23.01.2025г. е дал указания на въззивника С. Й. да отстрани нередовностите на въззивната жалба, като представи доказателство за надлежно учредена представителна власт на адвокат Д.. Същата е сторила това с молба вх. № 2977/31.01.2025г.

ДА СЕ ПРИШИЕ към делото молба вх. № 2977/31.01.2025 г. от С. Й., ведно с пълномощно от 31.01.2025 г.

1

СЪДЪТ ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 785/11.02.2025г., с което определение е извършен доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.

АДВ. Т.: Поддържам жалбата така, както е подадена от колегата Д..

АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам внесения отговор на въззивната жалба.

Искам да направя едно уточнение, във връзка с Ваше определение от 11.02.2025 г., че има фактически грешки в датите, посочени на втора страница, във връзка с нашия отговор.

Отчетен е ползвания годишен отпуск на 14.02.2024 г., а не 14.12.2023 г. Също така заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на 15.02, а е връчена на 16.02. Датите са объркани.

Така е и в отговора ни. Допусната е техническа грешка. Въпросът е във възпроизвеждането на нашите основания в отговора. Там има допуснати грешки. Заповедта за ползван законоустановен отпуск е от месец декември 2023 г.

СЪДЪТ, на база на изложеното от процесуалния представител на въззиваемата страна КОНСТАТИРА, че в разпоредителното заседание от 11.02.2025 г. са допуснати две технически грешки в посочването на дати, упоменати в отговора на въззивната жалба, като вместо 14.12.2023 г. следва да се чете 14.02.2024 г. и вместо 16.12.2024 г., в частта по отговора на въззивната жалба да се чете 16.02.2024 г.

АДВ. Т.: Нямам искания.

Противопоставям се на приемането на представената заповед за платен годишен отпуск, защото първо нито в отговора на исковата молба, нито в първоинстанционния съд това обстоятелство е твърдяно от противната страна. То се явява недопустимо, с оглед на факта, че не е представено в сроковете, които законодателят е дал.

АДВ. Д.: Писменото доказателство е представено и прието по делото, предвид на обстоятелството, че е представено изисканото дело от лично трудово досие, включително в протокола от съдебното заседание от 28.10.2024г. е описана тази заповед. Представям я, с оглед на по-голяма прецизност, така че тази заповед не е ново доказателство. Тя е фигурирала и тя е описана.

АДВ. Т.: Аз считам, че това е ново доказателство, след като не е коментирано, а отделно е излишно приемането на трудовото досие и на това доказателство.

Считам, че след като тази заповед е толкова релевантна за спора, тя би следвало да 2 бъде приета специално като доказателство по спора.

Аз не приемам, че е приета, защото няма в този смисъл определение на Районен съд.

Те приемат личното досие, но не приемат тази заповед.

АДВ. Д.: Поименно са изписани всички документи от личното трудово досие в протокола от съдебното заседание, включително тази заповед.

СЪДЪТ:

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, страните не заявяват нови доказателствени искания.

Възражението на процесуалния представител на въззивника – адвокат Т. за не приемане на представеното към въззивната жалба писмено доказателство е основателно и в този смисъл са мотивите на произнасянето на въззивната инстанция с определението от 11.02.2025 г. Факт е обаче, че това писмено доказателство не се приема във въззивната инстанция, защото вече е част от личното трудово досие на работника, представено пред първата инстанция и прието като надлежно доказателство. Дали следва да бъде обсъждано и дали е обсъждано от първоинстанционния съд, е въпрос по съществото на правния спор. В този смисъл съдът намира, че не следва да бъде прието в настоящата инстанция като част от доказателствения материал по делото.

Предвид горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА във въззивна инстанция нови доказателства, тъй като коментираната Заповед № ЛЗ-272/13.12.2023г. вече е приобщена към доказателствения материал в рамките на първоинстанционното производство.

АДВ. Д.: Представям списък на разноските и доказателства за плащането им.

АДВ. Т.: Също представям списък на разноските.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от 3

ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Т.: Поддържам жалбата, подадена от колегата Д.. Тя е достатъчно мотивирана.

Изложени са точно нашите съображения. Ще добавя само няколко съображения.

Ние по принцип не държим да се приеме непременно, че е погасена отговорността, защото считаме, че по принцип виновно поведение нямаме и няма каква отговорност да се погасява. За нас е важно да бъде отменено решението и да бъде прието, че няма извършено нарушение, защото освен това че тя е наказана със заповедта за последно предупреждение за уволнение, тя е наказана и парично, като при така нареченото „диференцирано заплащане“ за 2023 г., по принцип, за нея не са предвидени около хиляда лева допълнителни средства, които получават останалите служители. Именно мотивирано с наличието на това наказание, макар че то все още не е влязло в сила. Причините да искаме да отмените решението основно се свеждат до две.

Първо: Едно от сериозните законово определени нарушения - това е по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, каквото противната страна е вменила във вина на моята доверителка, а именно злоупотреба с доверието на работодателя; уронване на доброто име и нарушаване на някаква тайна. Категорично е изложил Районен съд своите съображения защо това не е налице.

Първо, защото тя не е търсила никаква облага материална и морална за себе си или за някой друг. Второ, защото не е действала от името на детската градина, за да бъде уронено доброто име. Освен това тук въобще не става дума за името на детската градина, а за отношение между две служителки и съответно няма някаква тайна, която тя да е длъжна да пази. Няма защо да го коментирам. Районният съд го е видял и го е докладвал. А всъщност това е найтежкото нарушение, ако то съществува и би обусловило нейната дисциплинарна отговорност, защото дисциплинарната отговорност е такава за нарушение на задълженията по индивидуалния трудов договор. Индивидуалният трудов договор е съставен въз основа на принципното положение на Кодекса на труда, неразделна част от него представлява и длъжностната характеристика, и съответно правилника за трудовия ред, защото това са три основни документа, които Кодекса на труда изисква да има при всеки един работодател по отношение на работата на работник или служител. В конкретния случай се встъпва на един 4 етичен кодекс, който не е законово определен. Внасянето на записващи устройства представлява нарушаване на личното пространство на човека, което се защитава от Конституцията на Република България. Следователно в момента моята доверителка преди да знае какво съдържание има, но отчитайки факта, че на 12.12.2023 г. и на 14.12.2023г., на бюрото, на което тя работи и се закача един и същ елек и широко се отваря неговия джоб, в който седи едно устройство, за което тя е проверила в интернет, че отговаря на описанието си на записващо такова. Следователно тя, в този момент, не е извършила никакво нарушение. Би било укоримо за това, че е бръкнала в джоба на колежката си, но така или иначе, тя не го е направила без да има присъстващи. Имало е хора, което означава, че другите две колежки М. и Н. са възприели това действие. Т. е. тя не е целяла да го открадне, да го присвои, да лиши собственика му от това устройство. Т. е. тя не е извършила нито престъпление, нито нарушение на трудовия ред, а е предприела действия в защита на собственото си лично пространство.

Останалите изброени от работодателя нарушения биха могли да се възприемат като нарушаване на някакви морално-етични норми, защото те са си направили един кодекс, който етичен кодекс не е направен въз основа на закона. Нито в Закона, който регламентира отношенията в детската градина, нито кодекса на труда, нито някакъв друг специален закон създава право на работодателя да съставя такъв кодекс и да търси отговорност по него. С оглед на което аз считам, че първо, за това, че е отчетено нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ няма, то не би следвало да има и дисциплинарна отговорност. Но дори да приемете, че другото, което е по някакъв измислен кодекс, е нарушение, то вече става с много по-ниска степен и не може да понесе предпоследно по сила наказание, а именно наказанието, предвидено в закона, като последно преди да бъдеш уволнен дисциплинарно. Т. е. степента на тази отговорност намалява, ако изобщо има основание тя да бъде търсена. А щом степента намалява, то съответно и наложеното по степан наказание не може да бъде същото.

Какво прави впечатление в този процес. С една допълнителна молба след доклада на съда, тя е подадена на 05.09.2024 г., противната страна излага свои съображения за поведение на доверителката ми в минали години, като иска трима свидетели и всичко онова, което е написано в тази молба и исканията в нея не са относими към конкретния случай.

Основанията, които се сочат в тази молба не са визирани в заповедта за наказание и не могат да бъдат разглеждани, тъй като се измества спора. Обаче независимо от това, без да отчете това обстоятелство, Районен съд допуска тези доказателства, с които не се установява нищо ново, извън всичко установено до този момент: че на 12-ти моята доверителка е видяла това устройство, но не е знаела какво е и още тогава в нея не е събудено някакво сериозно съмнение. След като проверява в интернет, разбира, че това е записващо устройство и едва тогава на 14-ти, след като го вижда отново там на своето работно място, поставено явно с някаква цел, прави на въпрос наличието му.

Вижте какво е най-важното в този случай. Според противната страна, най-важното е, че в момента, в който доверителката ми звъни на полицията, на директорката се звъни една минута по-късно. Т. е. тя е прескочила йерархичната си подчиненост. Аз мисля, че тук има 5 нещо съвсем друго - в мотивите си районният съд е посочил, че през времето от месец юни 2020 г. до месец август 2022 г. тази длъжност е изпълнявана от моята доверителка. Тя е потенциална заплаха за този директор, поради което аз считам, че тук има едно разчистване на лични сметки.

Моля, като възприемете нашите оплаквания и анализирате всички факти, да стигнете до извода, че в случая не е налице основание да бъде наказана доверителката ми. За работодателят не е възникнало правото да налага наказание. С оглед на което, моля да постановите решение, с което да отмените решението на Районен съд – П. и съответно да отмените наложеното наказание като незаконосъобразно наложено. Моля да присъдите на доверителката ми разноските и за двете инстанция по представения опис.