Определение № 1282 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1282 гр. София, 18.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241000601517 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от повереника на Ц. С. М. и В. И. К. срещу определение от 11.10.2024 г. на Окръжен съд – Видин по НЧД № 279/2024 г., с което е потвърдено постановление от 31.07.2024 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Видин за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 175/2023 г. на РУ – Белоградчик.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното определение е немотивирано и в него безкритично е възприета описаната в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка.

Поддържа се, че не са обсъдени по надлежен начин показанията на единствения свидетел – очевидец на процесното пътнотранспортно произшествие и същите са отхвърлени единствено със съображение, че той не е могъл да види какво се е случило. Изложени са и възражения срещу кредитирането на показанията на разпитания като свидетел водач на товарния автомобил, участник в произшествието и на заключенията на автотехническите експертизи, като се сочи, че същите не са последователни не съответстват на показанията на свидетеля – очевидец. Предлага се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото 1 бъде върнато производство. на прокуратурата за продължаване на досъдебното

Въззивният съдебен състав намери, че жалбата е допустима – същата е подадена в установения от закона срок, от упълномощен повереник на наследниците на И. К .М., чиято смърт е настъпила при пътнотранспортното произшествие, за което е водено досъдебното производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство съответства на събраните в хода на разследването доказателства и че същото е обосновано и по мотивиран начин е прието, че наказателното производство следва да бъде прекратено, поради липса на извършено престъпление.

В обжалваното определение е възприета изцяло фактическата обстановка, която е изложена в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според постановлението и определението на първоинстанционния съд, на 15.05.2023 г. е настъпило произшествие на път II-E-79, при км. 48+600, в община Димово, между селата Медовница и Ружинци, извън населено място с посока на движение от село Медовница към село Скомля, като пострадалият И. К .М., при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ с рег. № ********, при движение с несъобразена скорост с пътните условия - мокър асфалт, навлязъл в насрещната лента и се блъснал в насрещно движещия се товарен автомобил влекач марка „Мерцедес“ с рег. № ********, с водач турския гражданин Y. T.

/Й. Т./. В участъка на произшествието нямало пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение. Разрешената скорост на движение за турския гражданин Й. Т. и управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес“ била 70 км/ч, а за И. М. и управлявания от него на товарен автомобил марка „Мерцедес“ била 80 км/ч. При управление на товарния автомобил „Мерцедес“ И. М. бил загубил контрол над автомобила и навлязъл в насрещната пътна лента, при което ударил насрещно движещия се турски товарен автомобил „Мерцедес“. Вследствие на навлизането в насрещната лента за движение и удара с автомобила на турския гражданин, И. М. излязъл от пътното платно с управлявания от него автомобил и навлязъл в едно дере.

2

Същият изпаднал от кабината на товарния автомобил, тъй като нямал поставен обезопасителен колан. Автомобилът продължил своя ход още малко надолу, като се забил в няколко храсти и дървета в дерето. След няколко минути пристигнала линейка, като малко по-късно била констатирана и смъртта на И. К .М.. От изготвената токсико-химична експертиза се установило, че в кръвта и урината на починалия няма наличие на алкохол и наркотици. От изготвената СМЕ, е видно, че смъртта се дължала на травматично-хеморагичен шок, тежка травма на гръден кош, като описаните травматични увреждания отговаряли да са получени вследствие на ПТП и изпадане от автомобила.

Първоинстанционният съд е възприел заключенията на назначените две автотехнически експертизи, според които причината на произшествието е неупражняването на достатъчен контрол върху превозното средство от страна на починалия М. и несъобразяване с пътната настилка и атмосферните условия, като той е напуснал своята лента за движение и се е ударил странично и косо в предната част на турската композиция.

Първоинстанционният съд е възприел съображенията, изложени в постановлението за прекратяване на наказателното производство за отхвърляне на показанията на свидетеля Л. с позоваването на заключението на допълнителната автотехническа експертиза, според което същият свидетел не е могъл от разстояние 200 м. да наблюдава произшествието, тъй като в рамките на същото има два остри завоя.

Въз основа на така възприетите фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е счел, че правилно с постановлението за прекратяване на наказателното производство е прието, че не е осъществен съставът на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за каквото е водено досъдебното производство и същото е било прекратено.

Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е осъществил в пълнота проверката за обоснованост и правилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Първостепенен въпрос при осъществяване на съдебния контрол по чл.

243, ал. 4 и сл. от НПК е дали по досъдебното производство са били 3 извършени всички необходими и възможни процесуални действия за изясняване на предмета на доказване. Настоящият съдебен състав намира, че с обжалваното пред първоинстанционния съд постановление е било прекратено наказателното производство, без да бъдат извършени необходимите за изясняването на истината действия по разследването. Прекратявайки преждевременно наказателното производство, прокурорът произнесъл се с обжалваното пред първоинстанционния съд постановление е формирал и необосновани изводи за това, че е установен по категоричен начин механизма на произшествието от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство автотехнически експертизи.

Въззивният съдебен състав намира, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в определението на първоинстанционния съд не са обсъдени противоречията между показанията на разпитания като свидетел турски гражданин, водач на единият от двата товарни автомобила, участници в произшествието, от една страна, и заключенията на двете автотехнически експертизи относно обстоятелството в коя част на управлявания от същия турски гражданин тежкотоварен автомобил се е ударил управляваният от пострадалия товарен автомобил.

Индивидуализирането на това място в показанията на турския водач като „предна лява част на кабината на водача“ не съответства напълно на мястото на удара, определено в автотехническите експертизи като „лявата част на кабината на влекача и полуремаркето на композицията“. Наличието на това несъответствие е изисквало съответното допълнително обсъждане и изясняването му, чрез съпоставяне на показанията на разпитания като свидетел турски гражданин и заключенията на двата автотехнически експертизи с останалите доказателствени материали, сред които основно значение имат тези, документиращи щетите от произшествието по товарната композиция, управлявана от същия водач. При неизвършването на оглед на тази композиция в хода на разследването, какъвто е бил извършен на другия автомобил, както и при неизчерпвателното описание в протокола за оглед на местопроизшествие на щетите по управляваната от турския гражданин товарна композиция, е следвало на автотехническата експертиза да се възложи отделна задача въз основа на наличните фотоснимки да даде описание на същите щети и да изясни механизмът, по който те са причинени, което да бъде взето и при установяване на механизма на произшествието.

4

На следващо място, въззивният съдебен състав счита, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в потвърдилото го определение на първоинстанционния съд необосновано са отхвърлени като недостоверни показанията на свид. Л. Л. под претекст, че същият, от разстоянието, което е посочил между управлявания от него автомобил и мястото на произшествието, не е могъл да наблюдава същото, предвид заключението на допълнителната автотехническа експертиза. В това отношение настоящият съдебен състав намира, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в обжалваното първоинстанционно определение не е отчетено, че в своите показания свид. Л. е посочил приблизително и основано на субективните му представи разстояние, без нито да е претендирал за точност, напротив, използвал е израза „около“, нито да е посочил конкретни обстоятелства, свързани с определяне на това разстояние в порядъка на 200 метра.

Въззивният съдебен състав счита, че е следвало да бъде съобразена лаконичността на показанията на свид. Л. Л., който е бил разпитан по делегация и без да му бъдат задавани допълнителни въпроси. При така съобщените при проведения по делегация разпит, органите на досъдебното производство е следвало да проведат непосредствен разпит на същия свидетел, за да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата къде точно в пътния участък се е намирал управляваният от него автомобил, как е определил разстоянието до мястото на произшествието и по какъв точно механизъм е настъпило това произшествие и къде по широчината на пътното платно.

На следващо място, извън вниманието на произнеслия се по същество с постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурор, както и на първоинстанционния съд, е останало обстоятелството, че показанията на свид. Л. Л. за наличие на каруца в пътния участък, в който се е реализирало произшествието, са подкрепени и от друг доказателствен източник, какъвто се явяват показанията на свид. Л. Л., който сочи, че именно от човек - водач на каруца, той е разбрал, че има катастрофа. Така наличните показания на свид. Л. допълнително са били основание за провеждане на повторен и подробен разпит на свид. Л., включително и за изясняване на обстоятелствата, които той е възприел след произшествието и дали сред тях е било и присъствието на водача на сочената от него каруца на мястото, както и 5 на други лица, за каквито неконкретизирано той е посочил при разпита по делегация, че е имало.

Органите на досъдебното производство не са взели предвид и соченото в показанията на разпитания като свидетел турски гражданин за това, че след катастрофата на местопроизшествието се е намирал българин, според свидетеля, един от работещите по ремонта на пътя, който вероятно се е обадил по телефон да съобщи за произшествието. При така дадените от турския гражданин показания е следвало да бъде изяснено кои лица са подали сигнал за произшествието чрез обаждане на тел. 112 или на други възможни телефони. По досъдебното производство разследване в тази насока не е осъществявано, а това е било от изключителна важност.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че преди да бъдат извършени всички необходими действия по разследването наказателното производство е било прекратено.

Следва да бъде отменено определението на първоинстанционния съд, с което постановлението за прекратяване на наказателното производство е потвърдено. Следва да бъде отменено същото постановление и досъдебното производство да бъде върнато на прокурора за продължаване на разследването. В хода на разследването следва да бъде разпитан непосредствено и подробно от органа на досъдебното производство свид. Л.