Определение № 1582 от 02.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1582 гр. Благоевград, 02.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Атанас И.ов Въззивно частно гражданско дело № 20261200501396 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, против Разпореждане № 6507/ 13.10.2026 г. по ч. гр. д.

№ 2743/ 2026 г. по описа на РС Благоевград, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу длъжника М. А. Д., ЕГН **********, за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените в производството разноски.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради противоречието му с материалния закон и като преграждащо по- нататъшното развитие на производството по делото. Излагат се доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не са приложени правилно разпоредбите на заповедното производство, като съдът е превишил правомощията си.

Наведено е възражение с частната жалба, че задължението на заявителя по чл.

410, ал. 3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя 1 именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма законово право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема/кредитора-заемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК – сочи в този смисъл Определение № 299 от 15.03.2024 г. по в.ч.гр.д. 147/2024г., Окръжен съд — Стара Загора.

Поддържа се, че нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100/2019 г. / следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ. бр. 100/2019 г. /, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда, до когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Затова именно чл. 410, ал. 3 от ГПК въвежда едно изключение от правилото да не се изискват поначало доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК, като това изключение касае само и единствено договорите сключени с потребител. Тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Според нея към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Очевидно е, че целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, които да са и нищожни по тази причина. От това следва, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на 2 претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях. Вярно е, че прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна по отношение на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребител, но това изменение става със сключването на съвсем различен, нов договор, който се сключва с трето лице - цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В този смисъл договора за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той. Следва да се посочи и това, че договора за цесия е неформален, т. е. не е предвидена в закона форма за неговата действителност, следователно не е задължително този договор да е непременно в писмена форма. Писмената форма ще е необходима с оглед евентуално доказване пред съда на съществуването на договора за цесия на стойност над 5000 лв., а за такова доказване може да става дума само в един бъдещ исков процес, който би могъл да се развие само след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Едва тогава цесионерът ще следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че е придобил даденото вземане посредством договор за цесия. Пак в тази връзка следва да се посочи, че ако все пак съдът държи да провери активната легитимация на заявителя по заявлението по чл. 410 от ГПК, когато той се позовава и на договор за цесия, то достатъчна индиция в тази насока е фактът, че заявителят разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента. Ето защо, съдът намира, че в случая посочения в заявлението договор за цесия не попада в хипотезата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, доколкото в тесен смисъл не представлява изменение на съдържанието на договора за кредит, а само води до промяна на едната страна по облигационното правоотношение, която промяна обаче става чрез сключването на съвсем друг договор /договор за цесия/, по отношение на който съдът няма задължение да проверява наличието на неравноправни клаузи, тъй като договорът за цесия не е договор с потребител. Прави се довод, че в този смисъл договора за цесия се явява ненужен от гледна точка на посочената по- горе цел на нормите на чл. 411, ал.

3

2, т. 3 във вр. с чл. 410, ал. 3 от ГПК. Липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, не предвижда представянето на такова уведомление да длъжника. Освен това, въпросното уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане. Изследването на този въпрос /дали длъжникът е уведомен за цесията/ изобщо не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията – сочи Определение № 516 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 328/2023 г. Поддържа се, че за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл. 417 ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл. 418, ал. 2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника.

Действително, договорът за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника имат връзка с установяването на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и по- конкретно- дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на заявителя /респективно - в какъв обем/. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост обаче са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - Определение № 1087 от 16.04.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 491/2025 г. Съгласно 4 чл.411,ал.2 ГПК - съдът отказва да издаден ЗИ, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това - в случая не следва да си изисква договора за цесия, тъй като касае нов договор, сключен с трето лице - цесионер, а не с потребителя – така Определение № 1542 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д.

1331/2025 г. на Окръжен съд — Пловдив.

При изложените съображения, иска се от съда да отмени против Разпореждане № 6507/ 13.10.2026 г. по ч. гр. д. № 2743/ 2026 г. по описа на РС Благоевград, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу длъжника М. А. Д., ЕГН **********, за посочените в заявлението суми, както и сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и наведените с частната жалба възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна и е депозирана пред съда в законния срок по чл. 275 от ГПК, като същата е и процесуално допустима - подадена е от страна с правен интерес от обжалване на съдебен акт, за който е изрично предвидена в закона възможността за инстанционен съдебен контрол, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе съставът на ОС Благоевград, съобрази от фактическа страна следното:

Първостепенният РС - Благоевград е сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощник срещу длъжника М. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Светослав Минков“ № 37, за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № 5609380 от 19.11.2025 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на „Агенция за 1 събиране на вземания“ ЕАД по 5 силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу М. А. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 5609380 от дата 19.11.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, ОУ и Тарифа.

С атакуваното Разпореждане № 6507/ 13.10.2026 г. по ч. гр. д. № 2743/ 2026 г. по описа на РС Благоевград, съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу длъжника М. А. Д., ЕГН **********, за посочените в заявлението суми, а именно 204,52 евро главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 5609380 от 19.11.2025 г. за периода от 17.12.2025 г. до 16.04.2026 г., 24,39 евро договорна лихва за периода от 17.12.2025 г. до 16.04.2026 г., 11,79 евро мораторна лихва за периода от 18.12.2025 г. до 06.10.2026 г.. В мотивите съдът е приел, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания с разпореждане № 6336/ 06.10.2026 г.,по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона. От съществено важно значение е заявителят да се посочи дали са налице плащания по договора за кредит, как са отнесени същите, респ. дали са налице плащания по начислената в договора застрахователна премия и такса ангажимент, ако са извършени плащания, да се посочи какъв е техния размер, както и в посочения в договора за кредит ГПР включени ли са като разход сумата за гаранция, което в настоящия случай заявителят не е отстранил като констатирана от съда нередовност.