Решение № 1014 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. КАдминистративно наказателно дело № 20221110210632 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Г. Г. Т. чрез адв. Г. срещу електронен фиш серия, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят твърди, че при движението му в процесния участък е имало и други автомобили и оспорва засечената скорост да е на неговия автомобил. В жалбата се сочат и процесуални нарушения, свързани на първо място с неправилното издаване на електронен фиш след установяване на нарушението с мобилна камера, както и с липсата на протокол за използване на техническото средство и негова снимка. В жалбата излага възражения и че уредът не е преминал техническа проверка, че липсват снимки установяващи извършеното нарушение, както и доказателства за въведеното в пътния участък ограничение на скоростта.

Допълнително сочи като процесуално нарушение и липсата на издател на фиша.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател, не се явява, но изпраща своя процесуален представител – адв. Г., който поддържа жалбата. В пледоарията си адв. Г. моли за отмяна на електронния фиш и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита. Представя по-подробни съображения в писмен вид, в които сочи недостатъци на протокола за използване на техническото средство, като аргументира и твърдението си, че е недопустимо издаването на електронен фиш при заснето нарушение с АТСС.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

1

По делото липсват доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, като в справка от ОПП СДВР е отбелязана 24.06.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 21.07.2022 г. в ОПП СДВР. Поради това съдът приема, че жалбата входирана в СРС на 04.08.2022 г. е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2020 г. в 18:08 ч., в гр. по бул. „с посока на движение от бул. към бул. с мобилна система за видеоконтрол – , била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „328 ЦИ” с , 86 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 36 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около автомобила имало и други МПС, но същият бил заснет в центъра на кадъра и именно неговата скорост била установена. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на жалбоподателя Г. Г. Т..

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 3468006 срещу Г. Г. Т. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство , която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 13.03.2020 г., в 18:08 ч., в района на град София, с координати EL 23о33.4752 и NL 42о67.1595, е засечена скорост на движение от 89 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се установява и местоположението на техническото средство. От представената снимка се установява, че участъкът е в рамките на населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 13.03.2020 г., както и в справката от Столична община.

От изисканите от съда снимки на процесното нарушение се установява, че макар в страничната част на кадъра да е заснет и друг автомобил, именно автомобилът БМВ е центъра на всички снимки, като същият попада в центъра на кадъра, обозначен със стрелка в средната долна част на снимките. Именно това сочи, че заснетата скорост е на този автомобил. Поради това и съдът прие, че засечената скорост е именно на автомобила, собственост на жалбоподателката.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 30.09.2019 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № 11743 ее е била преминала първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

2

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система справка от Столична община за организацията на движението в процесния пътен участък. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на движение и регистрационния му номер.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП, поради което са изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя в тази насока.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните 3 фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на дата на съставянето му и издател.

Измерената скорост на движение на автомобила е 89 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 86 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 86 км./ч.

Не са налице и твърдените нарушения, свързани с липсата на съставен протокол за използване на техническото средство и снимка на самото техническо средство, като тези документи са приложени по преписката.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 86 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е установено превишение с 36 км./ч.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч. От клипа от техническото средство и отразеното в протокола за използването му несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно общото ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, каквото е гр. София. От справката от Столична община се установява, че в процесния пътен участък максималната скорост на движение е била именно общото ограничение за движение в населено масто.