Решение № 62 от 13.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Велико Търново, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20254000600069 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения К. Ж. В., чрез процесуалния му представител адв. М. М. В., да бъде отменено решение №94/23.12.2024г. по ВНОХД№275/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово, с което се потвърждава присъда №16/18.03.2024г. по НОХД №14/2024г. по описа на Районен съд гр.Габрово и да бъде възобновено наказателното производство и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК да бъде изменено въззивното решение като определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че искането е неоснователно. Относно поведението на осъдения след извършване на деянието се твърди, че е правил опит да спира преминаващи автомобили за оказване помощ на лицето, срещу което са извършвали действията със своя брат, върнал се на местопроизшествието, за да се увери за състоянието на пострадалия, където бил заварен от органите на полицията и пред тях признал за извършеното.

Проявил самокритично поведение според искането, бил млад човек, работещ с добри отзиви за личността му, което предполага прилагането на чл.66 от НК.

В актовете си съдилищата са определи обществената опасност на дееца като ниска, но са определили обществената опасност на деянието като висока. Те са обсъдили и посочили смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и въпреки някои различия в подхода на двете инстанции, те са приели че 1 наказанието две години "лишаване от свобода" е подходящо и относимо към извършеното и ще постигне целите на специалната и на генералната превенция. Мотивирали са решението си защо наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно, като РС е обосновал това с характера на извършеното от К. В. деяние и с това, че не е показал каквото и да било разкаяние или съжаление. Окръжният съд също е акцентирал върху поведението му в ранните сутрешни часове след консумация на алкохол, поведението му на публично място - предизвикателно, непочтително към преминаващите минувачи. Като при една незначителна реакция срещу това поведение той е употребил физическа сила в съучастие със своя брат. За успешно поправяне на осъденото лице следва да се изтърпи наложеното наказание „ефективно“. Ако все пак се прецени, че искането е основателно, определеният изпитателен срок да бъде над минималния в закона.

Осъденото лице К. Ж. В. изразява становище, че искането е основателно.

Процесуалния представител на осъдения К. Ж. В. адв. М. М. В., излага съображения, че изцяло поддържа искането за възобновяване и моли да бъде отменено решението на Окръжен съд - Габрово, с което се потвърждава присъда № 16 по НОХД№14/24 г. по описа на РС Габрово и да се измени въззивното решение като определеното наказание „лишаването от свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С присъда №16/18.03.24г. по НОХД №14/24г. РС-Габрово е постановил:

Признава подсъдимия Д. Ж. В., за виновен в това, че на 23.04.2023 година, в близост до търговски комплекс „Терра мол” на булевард ********** в град Габрово, при условията на опасен рецидив, като извършител, в съучастие с подс. К. Ж. В. от гр. Габрово, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на гръдния кош, по хулигански подбуди причинил на С. Г. П. от град Габрово средна телесна повреда, представляваща травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето дясно ребро, довела до трайно затрудняване на движението на снагата за срок, по-голям от един месец, с което е извършил престъпление, за което и на осн. чл. 131а във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда н а пет години лишаване о т свобода, което наказание да изтърпи п р и първоначален строг режим, определен в съответствие с предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от 2

ЗИНЗПС. Със същата присъда съдът признава подсъдимия К. Ж. В. за виновен в това, че на 23.04.2023 година, в близост до търговски комплекс „Терра мол” на булевард ********** в град Габрово, като извършител, в съучастие с подс. Д. Ж. В. от същия град, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на гръдния кош, по хулигански подбуди причинил на С. Г. П. от град Габрово средна телесна повреда, представляваща травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето дясно ребро, довела до трайно затрудняване на движението на снагата за срок, по-голям от един месец, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при общ първоначален режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът се е произнесъл по гражданския иск и разноските по делото.

С Решение №94/23.12.2024 г., постановено по ВНОХД №275/2024 г. на Окръжен съд - Габрово, е потвърдена изцяло присъда №16/18.03.24г. по НОХД №14/24г. РС-Габрово, с изключение на частта за разноските/ в която е изменена/.

Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:

И в двата разпита на свидетеля А./пред съда и на досъдебното производство/ подробно се съдържат данни, че подсъдимият К. В., непосредствено след извършване на деянието е бил в непосредствена близост до главен булевард в града заедно с брат си, където са пробвали многократно да спрат различни преминаващи автомобили. Свидетелят посочва още, че К.

В. е бил видимо притеснен, след което подсъдимият се е върнал на местопроизшествието заедно с друго лице, което така и не е установено и разпитано от компетентните органи. В хода на досъдебното производство, обвиняемият към него момент Д. В. все пак е дал подробни обяснения, видно от които брат му К. В. доброволно се е върнал на мястото на произшествието за да се увери, че пострадалият С. П. е добре. Дадените обяснения напълно кореспондират и с проведените разпити на свидетелите И. Ф. и С. Б., които също посочват, че именно подсъдимият К. В. е признал пред двамата служители на РУ Габрово, че е нанесъл заедно със своя брат ударите по пострадалия. Макар, че са били налице множество гласни доказателствени средства, от които първоинстанционният съд може да направи обоснован извод, че е налице самокритично поведение от страна на подсъдимия К. В., то тези фактически данни са били изолирани от състава, а изцяло е даден превес на обвинителните такива.

Първоинстанционният съд не е взел под внимание и фактите, че К. В. е на 19 години - крепка възраст, където все още се формира личността на един човек, че същият работи на трудов договор и притежава добри характеристични данни. В мотивите към присъдата на P C Габрово като единствен довод относно не прилагането на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимия К. В. е посочено, че същият по никакъв начин не е проявил разкаяние и съжаление за извършеното. Посоченият мотив има бланкетен характер и не кореспондира по никакъв начин със събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал.

В хода на разглеждане на производството пред въззивната инстанция, същата излага дори по-укоряващи мотиви относно не приложението на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимия К. В., като са употребени словосъчетания като: „Той бил „нарочен“ за жертвата, върху която подсъдимите ще излеят 3 своя гняв

„пълна морална деградация, незачитане на елементарни човешки ценности и нагласа да се навреди на околните без повод, само за да се задоволи собственото его..“. Така употребените думи само и единствено могат да породят съмнение дали въззивната инстанция е била обективна в анализа си при изготвяне на мотивите към своето решение.

Районен Съд Габрово и Окръжен Съд Габрово са възприели подсъдимия К. В. като деец с висока степен на обществена опасност. Преценката за личната обществена опасност на дееца не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат, както на практика са сторили и двете инстанции. Преценката дали следва да се приложи чл. 66 от НК е строго индивидуална и следва да бъде разгледана при всеки един случай, когато са налице предпоставките за това - да е наложено наказание за срок до 3 години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да търпи наказанието. Деянието, извършено от В. се явява изолиран случай в житейския му път, а воденият срещу него наказателен процес, завършил с ангажиране на наказателната му отговорност в съчетание с недвусмислена проява на критично отношение може да мотивира обоснован извод, че в същият е породен поправителен ефект, довел до превантивната и предупредителна функция на наказанието. Критичното отношение на В. непосредствено след извършване на деянието, изказаната самокритичност при последната дума на подсъдимия пред PC-Габрово, в съчетание с добрите характеристични данни дават именно повода да се счита, че в конкретния случай наказание, отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК би постигнало целите на чл. 36 от НК и би постигнало целите на индивидуалната превенция. В конкретната ситуация, Районен Съд Габрово и Окръжен Съд Габрово са дали превес на генералната превенция, а именно да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, без да отчетат фактите, имащи отношение към личността на дееца, критичното му отношение към извършеното деяние, както и неговата обществена опасност.

В съдебно заседание горните съображения се доразвиват, като се посочва, че от приложената характеристична справка в хода на досъдебното производство става ясно че същият е притежавал добри характеристични данни, разкриваща една личност, която зачита моралните и законови правила на обществото. Макар, че в хода на съдебното следствие пред РС Габрово са били налице множество доказателства, от които да се направи обоснован извод за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, същите не са били взети предвид от първоинстанционния съд. Напротив, даден е превес единствено на обвинителните такива при постановяване на присъдата. В хода на въззивното производство е следвало да направи подробен и обективен анализ на всички данни по делото, но това също не е сторено във въззивната инстанция. Може да се направи обоснован извод, че Районен съд Габрово и Окръжен съд - Габрово са дали превес единствено и само на генералната превенция без да анализират фактите имащи отношение към личността на дееца, критичното му отношение към извършеното от него деяния, както и неговата обществена опасност.