Решение № 236 от 17.12.2021, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. ХАСКОВО, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20215600500677 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – Т. А. П. е останал недоволен от Решение № 260107 от 04.06.2021 год., постановено по гр.д. № 2092 / 2019 год. по описа на Районен съд - Димитровград, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука над уважения размер от 12 500 лева до сумата от 75 000 лева, и вместо него въззивният съд постанови друго, с което му присъди разликата от 62 500 лева, ведно със законната лихва и деловодни разноски. Обжалва определение № 260507 от 28.07.2021 год. и определение № 260508 от 28.07.2021 год., постановени по същото дело в производства по чл.247 от ГПК и съответно - по чл.248 от ГПК, с искането за отмяната им. Оспорва жалбата на насрещната страна.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“

ООД – гр.*** е останал недоволен от същото решение, но в частта, с която са уважени предявените искове в размер на 12 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 2 038 лева – обезщетение за имуществени вреди, с искане същото да бъде отменено в тази му част и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете или намали размера на присъдените обезщетения. Поддържа заявените пред първоинстанционния съд при условията на евентуалност възражения за прихващане. Оспорва жалбата на насрещната страна.

1

ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника – З. К. „УНИКА ЖИВОТ“ АД – гр.*** изразява становище за основателност на въззивната жалба, подадена от „Жет Логистик и Ко“ ООД – гр.*** и за неоснователност на въззивната жалба, подадена от Т. АТ. П..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Т. А.П. против „Жет Логистик и Ко“ ООД – гр.***, с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, предявен като частичен от 200 000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 038 лева, претърпени в резултат на трудова злополука, на основание чл.200 от КТ.

Безспорно по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен помежду им трудов договор № *** год., с който ищецът е назначен на длъжността ***, прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 32 – 2019 от 14.10.2019 год.

С разпореждане № 5104 – 26 – 4 от 15.02.2019 год. на НОИ – ТП – ***, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя – ответното дружество, злополука е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Видно от мотивите към разпореждането е, че злополуката е станала на паркинг ***, околовръстен път № ***, гр.*** на 19.01.2019 год., около 01.00 часа. Ищецът е бил командирован със Заповед № 2185 от 18.01.2019 год. за Германия за осъществяване на международен товарен превоз, като в 12.37 часа е тръгнал от гр.*** с товарен автомобил рег.№*** с ремарке, натоварен със стока от Турция. Пристигнал в гр.*** в 15.22 часа.

След като паркирал автомобила, останал да ползва междудневната си почивка. На слизане от камиона на негов колега, намиращ се на същия паркинг, вратата на кабината се затворила и ударила ищеца в гърба, при което падайки на земята си счупил десния крак. В разпореждането е прието, че престоят на ищеца на паркинга е бил изцяло в интерес на работодателя, поради това, че пострадалият е изпълнявал вменените му в длъжностната характеристика задължения да предпазва от кражби и повреди превозното средство и поверения му товар. Разпореждането е влязло в законна сила на 08.03.2019 год., поради необжалването му от страните – данна, която съдът възприема от приложеното по делото писмо с изх.№ 1023 – 26 – 63 – 2 от 25.11.2019 год. на НОИ, ТД – *** – обстоятелство, което не се оспорва от ответното дружество – работодател на ищеца.

От заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че вследствие на трудовата злополука, ищецът е получил счупване на големия пищял, счупване на тялото и на шийката на малкия пищял. Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ 2 затруднение в движението на десния крак, което се дължало на счупване на костите на подбедрицата. Срокът за възстановяване на работоспособността е определен от експерта на осем месеца. Било проведено оперативно лечение с метална остеосинтеза на счупванията. На пострадалия е бил поставен заключващ пирон с четири винта, два от които били извадени за подобряване на зарастването на счупването. В момента на прегледа е бил наличен пирон с два от винтовете, изваждането на които било по преценка на лекуващите лекари и по желание на пациента. В устния си доклад вещото лице определя счупването като тежко.

От заключението, представено по допусната съдебно – психологична експертиза се установява, че в резултат на търпените за продължително време физически болки от уврежданията, причинени при злополуката, при ищеца се е формирала тревожност, отпадналост, потиснатост, напрегнатост, недоверие и повишена бдителност. Стигнало се до блокиране на социалната реализация на личността. При проведеното изследване на ищеца, експертът е установил симптоми на посттравматичен стрес.

По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката П. се установява, че два месеца след изписване от болницата, съпругът й не е бил в състояние да се обслужва самостоятелно.

След третия месец започнал да се придвижва с помощта на патерици, които ползвал до десетия месец. Провеждал рехабилитация. Бил и на балнеолечение. Оплаквал се от болки в крака. От операцията му останал белег с дължина от глезена до коляното. Все още не бил възстановен – кракът му се подувал, бързо се изморявал и накуцвал със счупения десен крак. В тази насока са е показанията на свидетеля И., от които се установява още, че след злополуката ищецът е станал по-затворен. Свидетелката К. споделя, че ищецът се чувствал непълноценен от невъзможността да получава доходи, с които да подпомага семейството си. От показанията на свидетеля П. се установява, че е работил в ответното дружество като *** и отговорник за ***.

Известно време с ищеца работили заедно. В началото на месец януари 2019 год. на ищеца било възложено извършването на международен превоз до Германия. Свидетелят препоръчал на управителя на ответното дружество да се предвидят средства за евентуален ремонт на камиона, управляван от ищеца, поради износване на съединителя, от което можело да възникне проблем по време на курса. Твърди, че през месец април – май 2019 год. е виждал ищеца да извършва таксиметрови услуги. От показанията на свидетеля В. се установява, че с ищеца се запознали на паркинг край гр.***, чрез свидетеля М., с който работили като *** в ответното дружество. Ищецът им споделил, че е ходил да пазарува извън територията на паркинга, като в тази връзка свидетелят изразява предположения, че отсъствието на пострадалия от паркинга е било във връзка със семейни ангажименти – семейството му живеело в гр***. Срещнали се в късния следобед. В заведение на паркинга, където останали до около 22.00 часа, тримата употребили алкохол. Ищецът изпил две бири. С ищеца си взели по една бира и отишли в 3 камиона на свидетеля М., от където свидетелят В. си тръгнал след около половин час, а ищецът останал в камиона на колегата си. Нямали определено от работодателя място за паркиране. Следваща им спирка при курс за Германия трябвало да бъде в гр.** или в ***. Свидетелите В. и М. се връщали от курс в чужбина, а ищецът им сподели, че отива на курс в Германия. В тази насока са и показанията на свидетеля М., от които се установява още, че ищецът се обадил по телефона и му предложил „да си направят паузата“. В късния следобед се видели в заведение на паркинга, където имало и други камиони на ответното дружество. По време на вечерята всички шофьори употребили алкохол. След това продължили в камиона му, където ищецът изпил още 1 – 2 бири. Стояли в кабината до около полунощ. Ищецът си тръгнал последен. При слизане назад се ударил във вратата на кабината и паднал. Свидетелят М. споделя, че няма спомен вратата да е затиснала ищеца, а само това, че е увиснал на нея. След падането на земята, ищецът бил в съзнание и се превивал от болка.

Във връзка със заявено от ответника възражение за прихващане, като писмено доказателство е приет разходен касов ордер от 03.01.2019 год. за сума в размер на 9 500 лева, предадени на ищеца като служебни пари. По повод направено от ищеца оспорване автентичността на документа, по делото е назначена съдебно графологична експертиза, от представеното по която заключение се установява, че подписът в графата „получил сумата“ е положен от ищеца. В тази връзка на основание чл.176 от ГПК пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд са изслушани обясненията на управителя на ответното дружество – Й.С.З., от които се установява, че единствено той като управител на дружеството се разпорежда с касовите наличности. Наред с командировъчните, на шофьорите се предоставяли и средства в случаите, при които имало съмнение за необходимост от извършване на евентуален ремонт на камиона, което ставало по съвет на монтьорите. Парите за такъв ремонт били дадени на ищеца с разходен касов ордер. След връщане от курса средствата не били възстановени от ищеца, въпреки даваните от него обещания. От страна на ищеца не бил представен и отчет за разходите, направени при курса, предшестващ този, при който е настъпила злополуката. На път за Германия, шофьорите минали през Румъния, като понякога се налагало да останат да изчакат в гр.***, когато имало големи опашки. Управителят на дружеството споделя, че е нямало други такива случаи – след три часа и половина работа, шофьорите да остават на паркинга в гр.***. По GPS – а видели, че камионът е спрял, при което предположили, че на ищеца се е наложило да отиде при съпругата и детето си, които живеели в гр.***. В рамките на всеки 4 часа и половина, шофьорите трябвало да правят по 35 минути почивка, след което да продължат и да запълнят работното си време, което било с продължителност от осем часа и половина, през което да карат. След злополуката разбрали, че няколко камиона на дружеството били паркирали на същия паркинг край гр.*** и шофьорите са ходили на ресторант, а след това продължили в кабините на камионите си. Управителят З. споделя, че е наредил на счетоводителя Е.З. да се изготви РКО, отразената в който сума, 4 предназначена за евентуален ремонт на камиона, била предадена от него на ищеца след подписването на документа. От показанията на свидетеля Е., разпитът на който бе допуснат при разглеждане на делото пред въззивния съд се установява, че оспореният ордер е изготвен от колежка в счетоводството, след което е бил предаден на управителя на дружеството. Сумата от ордера продължавала да „виси“ като вземане от подотчетно лице, поради това, че след получаването й не била оправдана като съответен разход.

Като писмено доказателство по делото е приет

Правилник за вътрешния трудов ред в „Жет Логистик и Ко“ ООД – гр.***, в т.17 от който е визирано, че работниците и служителите в дружеството са длъжни да спазват установеното работно време, да не употребяват алкохол или други упойващи вещества през работно време и да уплътняват работното си време с трудова дейност при спазване на техническите и технологичните правила. В т.19.2 е предвиден ненормиран работен ден за шофьорите, съгласно чл.139 а от КТ. Продължителността на междудневната почивка е определена на не по-малко от 12 часа, съгласно т.24 от цитирания Правилник.