Акт от 02.07.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е N 120 гр. Сливен, 02 .07.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр. д. N 265 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 245/25.02.2020г по гр. дело № 6330/2019г. на Районен съд – Сливен, с което е осъдена Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Пиротска” 171А, да заплати на М.К.К. ЕГН ********** *** на основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР сумата от 1572.76лв, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за тримесечие, в размер на 227часа за периода 1.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 12.11.2019 г. както и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 182.94лв, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение. С решението е осъдена дирекцията да заплати разноски.

Против това решение е подадена жалба от ответната дирекция. В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. На първо място се твърди, че е неправилен изводът на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31 ал. 2 от наредба от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни, с коефициент 0,143 и че тя е запазила действието си и след постановеното решение на ВАС. Развиват се съображения в подкрепа на това твърдение. На второ място грешка на съда е допускането на субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Видът и условията на заплащане на възнагражденията на държавните служители на МВР са подробно уредени в ЗМВР. По този начин възнаграждение не се дължи по силата на Кодекса на труда или Закона за държавния служител. Твърди се, че допълнението в чл. 202 ал. 5 от ЗМВР от 2006 г. показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР.

Развиват се аргументи в подкрепа на тази теза и се сочи, че полагането, отчитането и заплащането на нощния или извънреден труд е изрично уредено в ЗМВР и липсва препращане към Кодекса на труда. На следващо място се сочи за неправилно заплащане на извънреден труд след преобразуването на нощния труд в дневен. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънредния труд. Поради това мотивите на съда са противоречиви, тъй като той счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, но не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. В случая служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ, получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, а такъв би бил налице, само ако служителят действително работи извън установеното му работно време. В обобщение се сочи, че дори и при прилагането на общите трудови норми, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143, което да служи за генериране на извънреден труд и се сочи съдебна практика. На следващо място се твърди, че съдът е приел съдебно-икономическата експертиза, а е налице разминаване между исковата претенция и предмета на експертизата. Твърди се, че ответникът е възразил по поставен към експертизата въпрос, който е неправилно формулиран, а именно за евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни. Излагат се съображения относно неправилността на експертизата и се сочи, че съдът е приел като доказателство в тази експертиза. Тя е с манипулативен резултат и така с постановеното решение, съдът е присъдил на ищеца в повече, като не е отчел, че положеният нощен труд или част от него вече е заплатен като извънреден труд. По отношение на присъдените лихви сочи, че поддържа становището си в писмения отговор. В обобщение се иска на първо място да бъде отменено решението изцяло, като неправилно, а ако не бъде отхвърлен искът изцяло, то моли да бъде взето предвид, че през периода от 01.01.2018 г. –

17.07.2018 г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г от наредбата за работното време, почивките и отпуските от 2017 г.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд, наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. В ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл.188, ал.2 от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл.9, ал.2 от НОСРЗ. При спазването на разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време. Предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд. Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към дневните. Посочва, че специалният закон съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5-дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР посочва 8 часа дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл.140 от КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие. Поради това доводът за изрична регламентация на продължителността на работното време през нощта намира за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. В него е налице специална правна норма, която предвижда каква е нормалната продължителност само на дневното работно време и работна седмица при това работно време.

Поради това специалният закон съдържа празнота за нормалната продължителност на нощното работно време при 5-дневна работна седмица.

Регламентацията на нормалната продължителност на нощния труд до 7 часа на денонощие и до 35 часа седмично при 5-дневна работна седмица в чл. 140 от КТ е императивна и тя съдържа забрана да се превишава, като 7 часа е максималният праг, което обосновава и празнота в специалния закон по отношение на нощния труд. Развиват се аргументи, че при празнота, като липса на специална правна норма, на общо основание следва да намери приложение нормата от общото трудово законодателство, тъй като специалният закон не изключва изрично приложението му. Сочи се съдебна практика в подкрепа на това твърдение. Относно аргументите свързани с тълкуването на извънредния труд се сочи, че то приложимо при по дневно отчитане на работното време, а не при сумиране. При последното работното време се изчислява в часове, като положеният труд в повече, всяко превишаване на установената индивидуална норма, в часове за отчетния период. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза, а на последно място се сочи, че наредбата от 2014 г. е била действаща и приложима към процесния случай и в нея е налице изрична специална правна норма предвиждаща преобразуването на нощните часове в дневни с коефициент от 0,143.На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от 10.12.2019г. по адм.д.№8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. По този начин се възстановява действието на предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл.31, аналогична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

В с.з. за въззивника не се явява представител.

Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба и се иска да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно са установени релевантните факти, а именно - че въззиваемият, през претендирания период за заплащане на извънреден труд, е бил в служебно правоотношение с дирекцията - ищецът е полагал труд с местоизпълнение на служебните си задължения РД ПБЗН Твърдица. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че незаплатените часове положен извънреден труд са 298 часа. Изплатените на въззиваемия часове извънреден труд са 71 часа, некомпенсираните часове за периода са 227часа и това са преобразувани нощни часове с коефицент.

Размерът на полагаемото се парично обезщетение за извънреден труд е в размер на 1572.76лв. Мораторната лихва за забава върху неплатените възнаграждения за извънреден труд възлиза на 182.94лв. Няма основания да не бъде кредитирано това заключение, като доводите в жалбата са неоснователни.

С въззивната жалба се иска пълно отхвърляне на исковете, като единственият аргумент се изразява в отричане приложимостта на гражданското законодателство и съответно оспорване правилността на приетото от районния съд преизчисление на часове нощен труд с прилагането на коефициент 0,143, както и полученият по този начин извънреден труд.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед.