Определение № 2126 от 29.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2126 гр. София, 26.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002900592 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба и частна касационна жалба, подадени от ищеца “Юридическа агенция “П. И К.” ООД, ЕИК 112649061, против решение № 390/20.11.2023 г. по в. т.д. № 264/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 133/14.12.2022 г. по т.д. № 3/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, поправено с решение № 27/24.02.2023 г., за отхвърляне на искове с правно основание чл. 286 вр. с чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявени против И. С. С. и С. Н. Д. – С.А за заплащане от всеки от тях на сумата от 30 000 лева, представляваща частична претенция за уговорено възнаграждение по т.2.1. от сключения между тях договор от 05.09.2018 г. и формирана като 20% с ДДС от уважения иск по чл.

432 КЗ на всеки от ответниците срещу ЗД “БУЛ ИНС” АД по т.д. № 39/2020 г. на ОС – Пазарджик - обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите вследствие смъртта на сина им С. С. при настъпило на 30.08.2018 г. ПТП, причинено от Г. Д. при управление в пияно състояние на л.а. “Опел Астра” с рег. № РА2847ВТ на пътя с. Сарая – с.

Ивайло. Със същото е потвърдено и решение № 27/24.02.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, имаща характер на определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението по делото в частта за разноските.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд за нищожност на процесния договор 1 за поръчка от 05.09.2018 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като уговарянето на възнаграждение за мандатаря в процент от размера на полученото от доверителите обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на единственото им дете, е несъответно на възложеното за извършване на правно и фактическо действие. Арг.тира се, че въззивната инстанция се е ограничила да посочи единствено, че е налице нееквивалентност на престациите по договора, но не в какво се изразява същата. Според касатора, липсват детайлни мотиви и преценка относно: характера и съдържанието на релевирания договор, действително уговорените и извършените по обем и качество действия на ищеца (ангажиране на конкретни адвокати, които да представляват ответниците в наказателното и гражданското/търговско дело, без те да им заплащат, а това да бъде извършено от дружеството след фактическото получаване на обезщетението от застрахователя; извършване на разноски за сметка на ищеца; юридическо консултиране относно делата и преговорите), печалба от присъщата на ищеца търговска дейност, липсата на нарушение на принципа за свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД. Счита се, че единствената неопределеност при така уговорената престация е броят на инстанциите, за които следва да останат ангажирани адвокатите, общото времетраене на разглеждане на делата и продължителността на водените преговори за сключване на спораз.ие със застраховател, каквато обаче има във всеки договор, касаещ пряко или косвено съдебен процес и/или преговори, тъй като тяхната продължителност не може да бъде предвидена изначално. Изтъква се, че приемайки, че договорът от 05.09.2018 г. е нищожен, ПАС не е намерил за необходимо да подложи на анализ неговото изпълнение от страна на ищцовото дружество, а в случая обещателят ищец е изправна страна по него. По отношение на възложеното в т. 1.1. от същия се сочи, че процесуалното представителство на адв. П. и адв. К. – П. е факт, за което са ангажирани множество гласни и писмени доказателства, а и това не се оспорва. На дружеството се дължи възнаграждение за това, че е изпълнило това си задължение, а не за осъществено от самото дружество процесуално представителство. Акцентира се, че обстоятелството, че в производството по т.д. № 39/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик на адв. Р. П. е било присъдено възнаграждение по реда на чл.

38 ЗА (поради предоставена безплатна адвокатска помощ на сем. С.и, изразяваща се в процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г., сключен по тяхно искане), не изключва, задължението на последните да заплатят възнаграждение на довереника по договора за поръчка от 05.09.2018 г., което се дължи на друго основание и на друг контрагент. Релевира се, че не е отчетено от съда, че са налице две различни правоотношения, и поради това неправилно е прието, че възнаграждението от 20% върху присъдените суми по т.д.№ 39/2020 г. на ПзОС се претендира от “Юридическа агенция “П. И К.” ООД заради осъщественото в това производство процесуално представителство, което не е така. Добавя се, че дори да се приеме, че е налице връзка между двата 2 договора, то исковите претенции следва да се уважат частично след приспадане на изплатеното по договора от 20.10.2020 г. адвокатско възнаграждение, но не и да се отхвърлят изцяло. Излагат се доводи, че е изпълнен и ангажиментът на дружеството за водене на преговори със застрахователното дружество, макар и да не е постигнато спораз.ие с него.

Обстоятелството, че двете заявления до застрахователя изхождат от адв. Р. П. не изключва изготвянето им в изпълнение на процесния договор за поръчка от 05.09.2018 г., тъй като в изпълнение на същия сем. С.и са предоставили нотариално заверено пълномощно на адв. П. за представителство пред застрахователя и адвокатът е съдружник в ищцовото дружество. Според страната, изпълнени са и задълженията по т.1.2. от договора, тъй като дружеството е поемало разходите на доверителите С.и, за нотариални такси, пощенски и пътни разходи, дневни и др., консултирало ги е относно водените дела и преговори от м. 09.2018 г. до м. 10.2021 г., т.е. 3 години, както и е заплатило дължимото възнаграждение на ангажираните адвокати. Споделени са съображенията на ПАС за отхвърляне като неоснователни възраженията на ответниците за нищожност на договора за поръчка поради липса на определено или определяемо възнаграждение за изпълнението му, тъй като такова е определено достатъчно ясно в размер на 20% от обезщетението на пострадалите. Според касатора, доколкото върху застрахователното обезщетение се дължат и лихви, то възнаграждението по процесния договор следва да се изчислява върху сбора от получените от С.и главници и лихви върху тях. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените частични искове срещу всеки от ответниците, които са доказани по размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжен ли е съдът на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона с решението си относно “нееквивалентност на насрещните престации” по договор за поръчка (чл. 286 ЗЗД) с договорено “възнаграждение от 20% с ДДС” срещу “извършване на различни фактически и правни действия, без процесуално представителство по НПК и ГПК”, описани в договора?”.

2 . “Има ли накърняване на добрите нрави (нееквивалентност на престациите) при свободното сключване (чл. 9 вр. с чл. 20 ЗЗД) на търговски договор за поръчка (чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. с чл. 280 - 292 ЗЗД), когато срещу конкретни фактически и правни действия, които са извършени до оттегляне на мандата, за мандатаря е договорено възнаграждение от 20% с ДДС?”.

3. “Преценката за наличие на нееквивалентност единствено до сравняване на насрещните престации по договора ли се свежда или тя обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки 3 един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните?”.

4. “Всяка нееквивалентност ли представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, или само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност?”.

Искането за достъп до касационен контрол се основава и на чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност.

Ответниците по касация И. С. С. и С. Н. Д. – С.А оспорват искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

В частната касационна жалба на “Юридическа агенция “П. И К.” ООД се оспорва горецитираното решение в частта, имаща характер на определение за потвърждаване на отхвърлянето на искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените в негова тежест разноски от 2 930 лева. Същото се оспорва като неправилно. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че по образувани изпълнителни дела на двамата ответници са изплатени общо 363 287,32 лева, което е достатъчно да се приеме за опровергано изявлението, че заради материална затрудненост същите са договорили с адв. Р. М. предоставянето на безплатна правна помощ. Поддържа се, че съдът е длъжен да съобрази горното и да отхвърли искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като против принципа за справедливост е да се приеме, че при налични данни за добри финансови възможности на ответниците такъв хонорар се определя на процесуалния им представител.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обективирано в частната касационна жалба, се релевира наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставен следният въпрос: “Има ли право съдът, към който е отправено искане за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /поради предоставяне на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/ да извърши преценка за реалното наличие на твърдяната материална затрудненост и да приеме, че такава липсва, когато без да събира целенасочено доказателства в тази насока, от другите събрани по делото доказателства, релевантни към предмета на доказване, се установява обратното - че представляваната от адвоката страна има доход, който очевидно изключва твърдяната материална затрудненост?”.

Въвежда се и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното определение.

Ответниците по касация оспорват искането за достъп до касация и подадената частна касационна жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно 4 правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че с договор от 05.09.2018 г. И. С. С. и С. Н. Д. – С.А са възложили, а “Юридическа агенция “П. И К.” ООД е приело да извърши следното: 1. Да договори процесуално представителство на доверителите по дела с адвокат др Р. Ц. П. от АК и/или други адвокати и адвокатски дружества до окончателното им свършване във всички инстанции, вкл. за отмяна, както и в изпълнителното производство, за което заплащането е част от уговореното възнаграждение; 2. Да договори, подготви и подпише евентуално спораз.ие със застрахователя, за което се дават пълномощия. Посочил е, че от преамбюла на договора е видно, че доверителите са пострадали вследствие станало на общински път с. Сарая– с. Ивайло ПТП, при което л.а. “Опел Астра” с ДК № РА2847ВТ, управляван от Г. Д. в пияно състояние, е блъснал велосипедиста С.