Решение № 9 от 11.01.2026, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Луковит, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20244320200134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от С. Г. П. ЕГН **********, с адрес в ****, против Наказателно постановление № ***, издадено на ***г. от *** при ОДМВР Л., с която на жалбоподателя, за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 183, ал. 3 т. 6 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 30,00 /тридесет/ лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева.

Жалбоподателят е останал недоволен от наложените му административни наказания, поради което с депозираната жалба оспорва изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и оспорва констатациите в акта. Посочва също, че не е бил длъжен да носи контролен талон към свидетелството си за управление, тъй като според него към датата на проверката е отпаднало изискването за носене на този документ.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Г. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна- *** при ОДМВР- Л., не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С. Г.а П. ЕГН ********** притежава валидно СУМПС № *** с 1 правоспособност категории „В“, „М“ и „АМ“.

За периода 2002г.- 2024г. е бил многократно санкциониран с общо 37 на брой влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП, включително и за такива по чл. 6, т. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 18.06.2023г. около 13:30 часа в гр. Луковит, жалбоподателят С. Г. П. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел 316 И с рег. № ***, собственост на О.Т.Г.. Движейки се по улица „Възраждане“ , в посока гр. София, жалбоподателят извършил изпреварване в участък, в който това е забранено с пътен знак „В-24“. Нарушението било забелязано от дежурните полицейски служители при РУ- Луковит и свидетели по делото- Х. В. К., Ц. Д. С. и П. Д. Г., които по това време се намирали на улица „Възраждане“ и които спрели автомобила за проверка. В хода на документалната проверка било установено също, че водачът не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

Предвид констатираното, актосъставителят Ц. Д. С.- мл. автоконтрольор при РУЛуковит, ОДМВР- Л., съставил на жалбоподателя А. С. GA № ***г. за това, че в качеството си на водач на лек автомобил: не съобразява поведението си с пътен знак „В-24“ - нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; не носи контролен талон към свидетелството си за управление- нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил, без да направи възражения при съставянето му. От негова страна не били направени и допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на А. е издадено атакуваното НП № *** от ***г. на П.С.П.- Началник група в РУ-Луковит при ОДМВР Л.. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по А. За описаните административни нарушения наказващият орган е санкционирал водача, налагайки му административни наказания както следва: на осн. чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 30,00 лева ; на осн. чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10,00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали- преписката по АНП, вкл. А., справка за нарушител/ водач и всички останали приобщени писмени доказателства.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Ц. Д. С., от чиито показания се установява, че жалбоподателят е бил спрян за проверка с управляваното от него МПС за това, че е бил забелязан от полицейските служители да извършва изпреварване в участък, където това е забранено. Освен това, при извършената документална проверка същият не представил контролен талон към свидетелството си за управление. А. бил съставен на място в присъствие на нарушителя. Свидетелят посочи, че жалбоподателят не бил съгласен с констатациите в А. и че се е държал арогантно, но въпреки това е подписал акта и е взел копие от него, заявявайки, че ще го обжалва. С. допълни, че на водача е била извършена и проверка за алкохол, тъй като поведението му било „съмнително“.

По делото бяха разпитани и свидетелите Х. В. К. и П. Д. Г., чиито показания изцяло 2 съвпадат с показанията на актосъставителя и с изложеното в А.

Съдът кредитира изцяло така депозираните показания на тримата свидетели, доколкото счете, че същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло със събрания доказателствен материал по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията затова са следните:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че А. и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, действащи в рамките на предоставените им правомощия.

А. е съставен в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен на нарушителя. Наказателното постановление също е издадено в законоустановения срок и съответства на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя или да обуславят отмяна на НП.

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за извършени нарушения по чл.

6, т. 1 и чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

Съобразно цитираната разпоредба участниците в движението са длъжни да „съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 18.06.2023г. около 13:30 часа в гр. Луковит, по улица „Възраждане“ жалбоподателят С.

Г. П. е управлявал лек автомобил *** И с рег. № ***, като е предприел маневра изпреварване в участък от пътя, където това действие е било забранено с пътен знак „В-24“ ( забранено е изпреварването на всички моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош).

Показанията на тримата разпитани свидетели, които съдът кредитира изцяло като последователни и обективни, сочат, че водачът е навлязъл в зоната на действие на посочения знак и е осъществил маневрата без да съобрази поведението си с въведената забрана. Тези констатации се подкрепят и от изложеното в А., който по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на настоящото съдебно производство не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят тези факти или да поставят под съмнение правилността на констатациите в акта.

С оглед на това съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят С. Г. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Деянието е извършено виновно- при форма на вината непредпазливост и правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

От събраните по делото гласни доказателства, включително показанията на актосъставителя се установява по несъмнен начин, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил контролен талон, което обективно съставлява нарушение на цитираната разпоредба.

3

По отношение на това нарушение жалбоподателят възразява в жалбата, че не е носел контролен талон, тъй като задължението за неговото носене е отпаднало с последваща законодателна промяна. Това възражение съдът намира за неоснователно.

Действително, с изменението на Закона за движението по пътищата, обнародвано в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023г., отпадна изискването водачът да носи контролен талон към свидетелството за управление. Това изменение обаче е настъпило след датата на процесното нарушение- 18.06.2023г., когато е действала предходната редакция на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща изрично такова задължение /„Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория и контролния талон към него“/.

Съгласно принципа, установен в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, когато след извършване на нарушението бъдат приети нормативни разпоредби, предвиждащи по-благоприятен за нарушителя режим, съдът следва да приложи новия закон. В случая обаче отмяната на задължението за носене на контролен талон не дерогира административно-наказателната отговорност за вече извършени нарушения, тъй като законодателят не е предвидил обратно действие на изменението. Преустановяването на задължението за бъдеще време не променя факта, че към момента на проверката нормата е била в сила, а жалбоподателят е бил длъжен да я спазва. Липсва и изрично законово предписание, което да обявява деянието за ненаказуемо със задна дата. Следователно, не е налице по- благоприятен закон, който да освобождава от отговорност за вече извършени нарушения, като правилно административно- наказващият орган е приложил редакцията на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, действаща към датата на извършване на нарушението /18.06.2023г/.

По отношение на наложените с НП санкции съдът съобрази, че към датата на извършване на процесните нарушения са действали санкционните разпоредби на чл. 183 от ЗДвП в тогавашната им редакция. За нарушението по 6, т. 1 от ЗДвП правилно е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6, която е предвиждала за съответното деяние глоба в размер на 30 лв.

За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т.1, предл. второ от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 10 лв. за водач, който не носи изискуемите документи, включително контролен талон към свидетелството за управление.

Съдът намира, че наложените санкции са законосъобразни, правилно определени по вид и по размер и не са налице основания за тяхното изменение. Същите съответстват на целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът приема, че в конкретния случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Двете нарушения не отличават с по- ниска степен на обществена опасност, нито са налице изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят третирането им като маловажни. Ето защо, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***, издадено на ***г. от *** при ОДМВР- Л., с което на С. Г. П. ЕГН **********, с адрес в ****, за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 183, ал. 3 т. 6 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 30,00 /тридесет/ лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева, като правилно и законосъобразно.