Решение № 1075 от 09.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000501551 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр.д. 15723/2017 г. по описа на Софийски градски съд, съдът е отхвърлил предявения от Ц. Г. С., с ЕГН: **********, против ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК: 200299615, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г. С. Г., при управление на л.а. „Мерцедес Ц 220 ЗДИ“, рег. № ********, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“/, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане. Съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 530 лева.

Недоволна от първоинстанционното решение е останала ищцата Ц. Г. С., която го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съдът не е направил съвкупна преЦ. на целия доказателствен материал, поради което е достигнал до неправилния извод за липсата на емоционална връзка между ищцата и починалия й при ПТП син. Излага се, че от свидетелските показания се установява именно наличието на силна емоционална връзка между майката и сина, както и това, че същата е заминала да работи в друга държава с оглед финансовата стабилност на 1 семейството и грижа за децата. Сочи се, че ищцата е преживяла болки и страдания вследствие смъртта на сина си във висока степен и интензитет. В жалбата е изложено, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като на основание чл.300 от ГПК гражданският съд следва да зачете влязлата в сила присъда. Въведени са доводи за неоснователност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Направено е доказателствено искане да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза за установяване на създадените емоционални и житейски връзки между починалиля при ПТП и ищцата, както и доказателстрвено искане за допускане на разпит на свидетели за установяване на същите обстоятелства. Моли се въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции. Направено е искане за присъждане на реализираните пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с който се оспорва същата по подробно изложени съображения. Направено е доказателствено искане за разпит на социален служител. Моли се въззивната инстанция да остави без уважение жалбата е да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран от Ц. Г. С. против ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния син Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г. С. Г., при управление на л.а. „Мерцедес Ц 220 ЗДИ“, рег. № ********, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“/, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на пътно-транспортното произшествие е настъпила смъртта Т. Е. И. – който бил син на ищцата. Последната претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от трагичната загуба на детето й. Счита, че справедливият размер на обезщетение възлиза на 200 000 лв.

Ответникът е оспорил иска, като при следните възражения: оспорил е твърденията, че поведението на сочения от ищцата делинквент е било противоправно и виновно; оспорил е ищцата да е претърпяла неимуществени вреди; твърди, че тя не е полагала грижи за своето дете, не му е осигурявала грижи и издръжка, а го е оставила на произвола на съдбата, без надзор и без да се интересува от живота и здравето му; поддържал възражение за 2 съпричиняване на вредите от ищцата, която не упражнила родителски контрол и грижи за малолетния си син, който в 20.30 ч. на 30.09.2017г., след началото на учебната година, в тъмната част на денонощието, се е намирал сам с малкия си брат на пътното платно, между две населени места, в района на гр.Ловеч; ответникът поддържал възражение за съпричиняване на вредите и от починалия, който допуснал нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, движейки се по пътното платно в тъмната част на денонощието; оспорен е размерът на иска; оспорил е началната дата, от която се претендира законна лихва, като се позовава на чл.429, ал.З от КЗ. Моли съда да отхвърли иска.

Между страните по делото е безспорно, че отговорността на водача на л.а „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ******** – Г. С. Г., е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие.

С молба от 03.01.2017 г. ищцата е отправила извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от присъда №1/04.01.2018 г. по НОХД № 530/2017 г. на Окръжен съд –Ловеч, влязла в законна сила на 01.04.2019 г., подсъдимият Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на 30.09.2016 г., около 20.40 часа, на околовръстен път II - 35, при км 44+418, движейки се в посока към гр.Троян, при управление на л.а. „Мерцедес Ц 220", рег.№ ******** е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, изр.второ от ЗДвП, въпреки задължението си като водач на МПС да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението - наличие на пешеходци на пътното платно, не е спрял и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Е. И., ЕГН **********, б.ж. на с.***, *** област, като подсъдимият е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.5, вр. ал.1 б."в", вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК, вр. чл.54 от НК, го е осъдил на 3/три/години лишаване от свобода. На основание чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК е намалил размера на наказанието „лишаване от свобода“ с 1/3, като е постановил подсъдимият фактически да изтърпи наказание от 2 години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача, застрахован при ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД Г. С. Г. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на родственика на ищцата Т. Е. И., са установени в настоящия процес.

Представено е писмо от Дирекция „Социално подпомагане“- Ловеч № 1101-26-001113/17.12.2019 г., социални доклади от 15.04.2016 г. и от 28.07.2016 г., от които е видно, че Т. Е. И. е подпомаган в състава на семейство с месечни помощи по чл.9 от ППЗСП от 01.05.2012г. до 30.06.2015г. и с месечни помощи за дете до навършване на средно образование за периода 01.04.2011 г.-31.05.2015 г.

3

От представени по делото социални доклади от 15.04.2016 г. и от 28.07.2016г. /л.104 -107/ се установява, че Т. Е. И. е бил включен в регистър „Деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск“, като датата на първоначална регистрация е 30.03.2016 г.

При проучванията е установено, че майката е напуснала семейството през м.август 2015 г., нейният адрес е неизвестен. Детето е демонстрирало привързаност към баща си, брат си и сестра си. Бащата е останал сам да се грижи за трите си малолетни деца, не е разполагал с достатъчно средства за издръжката им и не е имал необходимия родителски капацитет, за да им осигури безопасна и сигурна семейна среда. В същото населено място не е имало роднини, които да оказват помощ на бащата. Установено е, че Т. И. е отсъствал от училище, тъй като баща му е възлагал да се грижи за по-малката си сестра на 2 години. По този повод бащата е консултиран да не делегира своята отговорност на малолетния си син. В първия доклад от 15.04.2016 г. е посочено, че е в интерес на детето Т. И. да бъдат предприети мерки за закрила по смисъла на чл.4, ал.1,т.1 и чл.23, т.1, т.2 , 4 и т.11 от Закона за закрила на детето. Направена е препоръка за консултиране на бащата за повишаване на неговите родителски умения и полагане на адекватни грижи за осигуряване на безопасна среда за отглеждане на детето и задоволяване на неговите физически, психически, емоционални и образователни потребности.

Във втория социален доклад от 28.07.2016 г. е отразено, че по отношение на Т. И. е започнало възпитателно дело по повод на регистрирани кражби. В доклада от 28.07.2016 г., раздел „Изводи“, са описани извършените действия от Дирекция „Социално подпомагане“ – на 15.04.2016 г. е издадено направление за работа с психолог и социален работник; на 04.07.2016 г. е постъпило писмо от Община Ловеч с данни, че по отношение на Т. И. ще бъде разгледано възпитателно дело и ще бъдат наложени възпитателни мерки; на 26.07.2016 г. е постъпил социален доклад с препоръки по отношение на детето да се търси алтернативна среда за живот, а с бащата да се продължи работа. Дадена е препоръка: да бъде предприета мярка за закрила на детето „насТ.ване в Център за насТ.ване от семеен тип за деца и младежи 1 гр. Ловеч“ за срок от една година, за да бъде осигурена възможност на Т.

И. да получава необходимите грижи и подходяща среда за развитие.

На основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК са приети като писмени доказателства пред САС медицински документи – медицинско направление/искане с изх. № 56/16.11.2022 г. за Ц. Г.

С., издадено от специалист-психиатър доц.д-р М. Г. с индивидуална практика гр. Плевен, както и рецептурна бланка за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества серия А, № 190567636, издадени от същия лекар за въззивницата с адрес с. ***, обл. ***.

Като писмени доказателства пред въззивната инстанция са приети още и представени от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД документи, съдържащи справка за избор на личен лекар и медицинска информация за лицето Ц. Г. С. за периода от 21.11.2017 г. до 21.11.2022 г., както и медицински документи от 10.04.2023 г., издадени д-р Д. Т..

От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебноавтотехническа експертиза се установява конкретният механизъм на настъпване на 4 катастрофата: На 30.09. 2016 г., около 20:50 ч., на път II -35 , при км 44 + 148, в посока гр.

Троян се е движил лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ********. По същото време в десния край на полагащата се лента за движение на автомобила, непосредствено до десния банкет, попътно, един до друг, са вървели пешеходците Т. И. и брат му М. И. Лекият автомобил е достигнал с челната си част до пешеходците, при което е ударил с предната си дясна ъглова част лявата тилна част на пешеходеца Т. И.. Първоначалният контакт при удара в пешеходеца е частично под масовия център на тялото, а върху автомобила контактът е в предна броня и преден десен фар, с последващ контакт в преден десен калник и капак на двигателя. След сблъсъка тялото на пострадалия е полетяло към десния банкет и мантинела, ударило се е в горната част на мантинелата, последвало е триене, плъзгане и преобръщане на тялото върху земята. След реализирания удар, процесният автомобил е напуснал мястото на катастрофата. Скоростта на МПС към момента на удара е била 66,89 км/час. Няма данни водачът да е предприел спиране, поради което вещото лице е приело, че преди удара и към момента на удара скоростта е била една и съща. Дължината на опасната зона за спиране е била 59.52м. При скорост на движение от 50 км/час, която е максимално разрешената за съответния участък от пътното платно, необходимото разС.ие за спиране на автомобила е било 39.57 м. Според вещото лице, ударът на пешеходеца е бил предотвратим, посредством аварийно спиране, ако водачът бе реагирал своевременно при първата възможност да забележи пешеходците. При нормални атмосферни условия, технически изправна осветителна система и нормални зрителни възприятия, водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца на разС.ие от около 75 м. на къси светлини и на около 110 м. на дълги светлини. От двете страни на пътя е имало затревени банкети, като десният банкет е бил с ширина от 1.10 м. Край банкетите е имало мантинели. Десният банкет е бил силно затревен и негоден за движение на пешеходци. Пострадалият се е намирал на около 1 - 1.10 м. вляво от десния край на пътното платно, което означава, че е бил забележим за водача на лекия автомобил от разС.ие от 75 м. при движение на къси светлини. Процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при суха асвалтова настилка. По делото няма данни на какви светлини се е движел процесният автомобил.