Решение № 1073 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. Ц. при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. Ц. Административно наказателно дело № 20241110201691 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН

Образувано е по жалба от „ХХХ“АД, ЕИК ХХХ, представлявано от СЮА, срещу наказателно постановление №004433/27.11.2023 г., издадено от ИГБ – и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 210a от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на търговското дружество е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за неизпълнено правно задължение по чл.68е, ал.2, предложение второ, вр.ал.1, вр. 68г, ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на административно-наказващия орган и законосъобразността и правилността на издадените от него актове. Излагат се съображения за липса на извършено нарушение и неоснователно и незаконосъобразно произнасяне на надзорния орган, като се твърди, че преценката за несъобразяване с правилата на ЗЗП е изградена, без да бъдат взети предвид представените доказателства от дружеството. Твърди се, че кредитодателят е обезпечил възможността на потребителя да се запознае с изискуемата съобразно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закон за потребителски кредит (ЗПК) информация, преди да вземе информирано решение, дали да встъпи в договорни отношения. Подчертава се, че формулировката на данните относно размера на неустойката, като част от разходите, свързани с договора за кредит, е достатъчно ясна и не обуславя промяна в поведението на „средния потребител“, съобразно определението на това понятие, въведено с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2205 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Допълва се, че размерът на неустойката на ден и крайният неин размер били вписани в погасителния план, в договора и в приложението към него. Жалбоподателят насочва вниманието върху 1 невъзможността да се предостави в Стандартния европейски формуляр повече конкретика относно сумата, която би се дължала като неустойка, доколкото нейните параметри зависели от „поведението“ на кредитополучателя и от това „кога и дали ще предостави обезпечение“.

Като допълнителен довод срещу правилността на тезата на наказващия орган се навежда отсъствието на изисквана и съответно заплатена неустойка от страна на потребителя на услугата по конкретния договор за кредит. Възразява се и по отношение на определения размер на имуществената санкция, която се обсъжда като прекомерна и несъобразена с тежестта на констатираното от административния орган нарушение. На отделно основание са ангажирани доводи за наличието на предпоставки, обуславящи третирането на случая като маловажен в контекста на нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт. Алтернативно е формулирана молба за намаляване размера на имуществената санкция до предвидения в закона минимум от 2000,00 лева.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. У., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира присъждане на разноски, като представя договор за правна защита и списък с разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. А, с пълномощно, представено по делото, която да вземе отношение по фактите и приложимия закон. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„ХХХ“АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, вписан в Търговския регистър с ЕИК ХХХ. В предмета му на дейност било включено отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставяло небанкови финансови услуги от разстояние посредством онлайн- ситуирана платформа с адрес ХХХХ На 22.08.2023 г. в централния деловоден регистър на Комисия за защита на потребителите (КЗП) постъпила жалба от потребителя Ю. К. И. срещу „ХХХ“АД, в която се съдържало оплакване от нелоялно поведение от страна на търговеца, както и молба да бъде взето отношение по случая. В конкретика било изложено, че на 31.07.2023 г. потребителят е сключил договор за потребителски (бърз) кредит от разстояние с дружеството (SmileCredit), като комуникацията и размяната на книжа била извършвана през интернет – страницата, поддържана от търговеца. И. пожелал да се възползва от правото си да се откаже от сделката, което упражнил в законоустановения срок. Първоначално от дружеството му отговорили, че не могат да удовлетворят претенцията му, тъй като не били получавали никакви имейли от него. След допълнителна кореспонденция между страните обаче молбата била приета. Търговецът поискал от потребителя да върне сума в размер от 2800,00 - с 300,00 лева по- висока от отпуснатата – 2500,00 лева. След оспорване дължимостта на начислените от кредитодателя такси, последните били намалени на 160,00 лева.

Потребителят платил сумата, след което договорните отношения били приключени. С последващо писмо И. поискал да бъдат заличени данните му в системите, администрирани от „ХХХ“АД, но получил отказ с мотива, че съобразно приложимото право договорът следва да бъде съхраняван в срок от 5 /пет/ години.

2

Към сигнала на потребителя били приложени екранни снимки на водената между него и доставчика на финансови услуги кореспонденция.

Жалбата била заведена с вх. № С-03-4677/28.08.2023 г. и разпределена за работа на свид. Е. Б. Ц. - „главен инспектор“ в Регионална дирекция (РД) - София при КЗП.

На 04.09.2023 г., за изясняване на обстоятелствата по случая, контролният орган изпратил писмо, с изх. № С-03-4677/04.09.2023 г., с което дружеството било уведомено за постъпилата жалба и били изискани доказателства, свидетелстващи, че преди да бъде обвързан с договора, потребителят е получил необходимата преддоговорна информация, както и представяне на заверени копие от екземпляр на индивидуалния договор, сключен между търговеца и И. с приложенията към него.

В отговор на направеното искане, на 03.10.2023 г., „ХХХ“АД представило пред контролния орган писмено становище по повод подадената жалба, информация за хронологията на възникналите с техния клиент И. договорни отношения, както и приложения: данни от заявката за кредит на потребителя, договор за потребителски кредит №585397, общи условия към него, погасителен план, стандартен европейски формуляр към договора и платежно нареждане за върнатата сума от 17.08.2023 г.

След запознаване със и анализ на събраните в хода на извършената проверка документи, било установено, че в Общи условия, приложими към договора за потребителски кредит №585397/31.07.2023 г., сключен между „ХХХ“АД и Ю. И. за сумата от 2500,00 лева, в т.10.1. била включена клауза, съгласно която: „Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията се определят в Договора за потребителски кредит и приложенията към него.“ В Погасителен план към договора, в графа „Неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение“, за почти всички погасителни вноски (двадесет и три) била вписана месечна вноска от 167,10 лева, а за последната (двадесет и четвърта) – 167,13 лв., като общата сума за неустойката за всички вноски възлизала на 4012,96 лева.

Същевременно, в Приложение №1 към Договора за потребителски кредит №585397, в т.4.1. било регламентирано „размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение:153,71 лева“, а в т.4.2. бил уговорен „размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение:

321,00 лева“.

За кредита била предоставена на потребителя преддоговорна информация във вид на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, изискуем съгласно чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, в Стандартния европейски формуляр, в Част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит“, т.8 било отразено, че: „В срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (тоест денят, който Кредитодателят е превел сумата по кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно Договора за кредит и Общите условия. Обезпеченията могат да бъдат: 1. Поръчителство на две физически лица; 2. банкова гаранция.“ В Част III „Разходи по кредита“, т.4.3. следвало да бъде записан „всеки друг разход, свързан с договора за кредит“ - когато е приложим за съответния вид кредит. В представения Стандартен европейски формуляр от 31.07.2023 г. в Част III – „Разходи по кредита“, т.4.3., кредиторът внесъл следното съдържание: „В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на договора за кредит и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някакъв начин прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят неустойка в размер на 0,2200 % от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Приложение №1 и погасителния план към съответния договор за кредит.“

При тази фактология и въз основа на прегледа на документацията, контролният орган приел, че търговецът „ХХХ“АД е осъществил на 31.07.2023, в гр. София, нелоялна 3 заблуждаваща търговска практика спрямо потребителя Ю. И., изразяваща се в неясно представяне на преддоговорна информация в Стандартния европейски формуляр относно размера на неустойката в случай на неосигуряване и непредставяне на обезпечение съгласно сроковете и условията на договора за кредит. Като порок било отчетено описанието на неустойката като процент от сумата на кредита за всеки ден без обезпечение, но без вписването на конкретен неин размер като месечна вноска в лева, в частност 167,10 лева и краен размер за целия срок на кредита – 4012,96 лева.

С писмо изх. №С – 03-4677/13.10.2023 г. била изпратена покана до дружеството за явяване на негов представител за съставяне на АУАН.

На посочената в поканата дата – 23.10.2023 г., в сградата на КЗП се явил пълномощник на юридическото лице. В негово присъствие свид. Ц. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН), за неизпълнение от страна на „ХХХ“АД на установено с нормите на чл.68е, ал.2, предложение второ, вр.ал.1, вр. чл.68г, ал.4, вр.чл.68в от Закон за защита на потребители (ЗЗП) правно задължение. В него като свидетел била вписана Амелия Милева. Актът бил предявен на представителя на дружеството, който го подписал, без да впише възражения. Такива, в писмена форма, били подадени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В тях били изложени доводите, идентични на тези, ангажирани в иницииращата настоящото производство жалба.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №004433/27.11.2023 г. от ИГБ – и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което при дословно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на „ХХХ“АД, на основание чл. 210a от ЗЗП, била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за неизпълнено правно задължение по чл.68е, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.68г, ал.4, вр.чл.68в от ЗЗП.