Решение № 30 от 28.05.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Б.С., 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х.а като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20261410200070 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

П. Х. П. от с.С., обл.В., ул. „А.К.“ № 3, ЕГН ********** е обжалвал НП № 25-0248-000750/11.12.2025 год. на Началник РУ - Б.С., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 51.13 евро /100 лв./, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон и на основание наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са отнели 10 контролни точки.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.58д - 64 ЗАНН.

В жалбата и в с.з се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното НП. Иска се отмяна по медицински причини.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна.

Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 20.09.2025 год. служители на РУ Б.С. – свидетелите Т. В. Г. и К. В. С. били на СПО на установъчен пункт в гр.Б.С., на ул. „Т.“, срещу болницата. Видели, че към тях се задава лек автомобил „Фолксваген Пасат“, като забелязали, че водачът по време на движение не си бил сложил обезопасителния колан. След спиране установили, че въпросният автомобил се управлява от жалбоподателя.

Попитали го служителите защо не използва обезопасителен колан, като той казал, че е болен, но няма медицински документи. За това нарушение свидетелят Т. Г. на място му съставил АУАН, като свидетеля К. С. се подписал като свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта. Той също видял, че при управлението на автомобила жалбоподателя бил без поставен обезопасителен колан. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмни доказателства – АУАН № 840/20.09.2025г., НП № 250248-000750/11.12.2025г., Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител водач, копие на служебна бележка, от която е видно, че жалбоподателя има диафрагмална херния, което не позволява слагането на колан в МПС, епикриза, амбулаторни листове, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Т. В. Г. – актосъставител и К. В. С. – свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта, двамата служители на РУ Б.С..

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал.

Не се спори, дори и жалбоподателя признава, че при управлението на автомобила на въпросната дата е бил без поставен обезопасителен колан.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП във връзка с неговото здравословно състояние и издадените медицински документи. Същият не отрича, че е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, но след съставяне на АУАН е отишъл в служба КАТ в РУ – Б.С., където след 2 разговор със служители са му казали, че във връзка със заболяванията, които има, следва да има медицински документ, от който да е видно, че не може да ползва обезопасителен колан. Вследствие на което жалбоподателя отива и си изважда такъв документ, копие от който е приложен към настоящото дело.

Нормата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл. 137, ал. 2, т. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. Видно е от представените и приети от съда писмени доказателства, че жалбоподателят е с установена диафрагмална херния, както и други заболявания, свързани със ставни операции.

С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. Издадените медицински документи - служебна бележка с право на освобождаване от поставяне на предпазен колан, приложени към жалбата депозирана чрез административнонаказващия орган, не се оспорват от насрещната страна. Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП , т. е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП . По изложените съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП . Материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Независимо от изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че 3 дори и да се приеме, че жалбоподателят не е бил освободен от задължението да ползва обезопасителен колан и че същият е извършил административно нарушение, то последното несъмнено би се явило маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно е наличието на заболяване у лицето, което е водело ако не до невъзможност, то поне до значителен дискомфорт при ползването на колан - извод, за формирането на който не е необходимо наличието на специални знания. Поради това ако се счете, че е налице административно нарушение, същото несъмнено би се отличавало с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, което отново би обусловило отмяната на процесното наказателно постановление.

В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0248-000750/11.12.2025 год. на Началник РУ - Б.С., с което на П. Х. П. от с.С., обл.В., ул. „А.К.“ № 3, ЕГН ********** му е наложено административно наказание глоба в размер на 51.13 евро /100 лв./, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон и на основание наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са отнели 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________ 4