Решение № 105 от 01.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20223100502505 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, срещу Решение №2974/06.10.2022г. по гр. дело №2003 за 2022г. на ВРС , 8-ми състав, в частите, с които на осн. чл.49 от ЗЗД вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Община Варна е осъдена да заплати на В. Н. С., ЕГН: **********, с у м а т а 12 000лв. , частичен иск от общо 20 000лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, стрес, тревожност, затруднено самообслужване и страх от непълно възстановяване – всички свързани с получените: контузия на гръден кош, двуглезенно счупване на латерален малеолус на десния глезен и счупване на метатарзална кост на левия глезен и ожулване на ляво и на дясно коляно, наложили гипсови имобилизации на двата крака – всички от които причинени в резултат на настъпило на 05.08.2021г. пропадане на крака й в дупка на тротоар на крайбрежната алея в гр.Варна, поради лошо стопанисване на тротоара от Община Варна, ведно със законната лихва от настъпването на увреждането – 05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 540.29лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпилия на 05.08.2021г. деликт, които се изразяват в в направени разноски за изследвания, лекарства и възстановяване, както следва:

1

100.29лв., платени на 10.12.2021г. за закупуване на лекарства; 400.00лв., платени на 05.10.2021г. за извършена рехабилитация; и 40.00лв. – такса за платени на 12.08.2921г. медицински услуги, ведно със законната лихва от датата на извършване на съответните разходи до пълно заплащане на обезщетението, както и разноски в производството пред ВРС.

В жалбата се твърди че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита се, че от събраните по делото доказателства не се установява, че в резултат на настъпилия инцидент ищцата е претърпяла посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и причинноследствената връзка между инцидента и вредите. Ищцата, в чиято тежест е да установи наличието на елементите от фактическия състав по чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД не е ангажирала доказателства, от които безспорно да се установява, че към датата на злополуката, на описаното в исковата молба място, е съществувала дупка или неравност на тротоара в отклонение от нормативните изисквания и изискваща незабавен ремонт, който не е извършен своевременно от Община Варна. Необосновано и единствено въз основа на гласни доказателства, представляващи показания на заинтересовани от изхода на спора свидетели, съдът е приел, че е налице противоправно бездействие от страна на служители на Община Варна. Оспорва се като необоснован и неправилен изводът, че общината не е изпълнила вменените й по закон, като собственик, задължения във връзка с поддържане на пътя и на тротоарите, и следва да носи отговорност, тъй като по делото не е изследван въпросът дали същата е собственик на пътя, респ. дали е предприела действия в съответния законоустановен срок и е упражнила законовия надзор.

Изложени са и доводи, че решението не е съобразено със съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като размерът на присъдените неимуществени вреди е необосновано завишен. По доводите и съображенията в жалбата се моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, в условие на евентуалност да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съответно се присъдят разноски на въззивника.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и като законосъобразно. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. Н. С. срещу Община Варна кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане 2 на: сумата от 12 000лв., частична претенция от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания, вследствие на настъпило на 05.08.2021г. попадане на крака й в дупка на тротоар на Крайбрежната алея в гр. Варна, поради лошото стопанисване на обекта от Община Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 573,11 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпилия на 05.08.2021г. деликт, които се изразяват в сторени разноски за изследвания, лекарства и възстановяване, както следва: лекарства – 133.11лв., рехабилитация – 400.00лв., разходите за която са направени на 05.10.2021г. и такса за заплатени медицински услуги на 12.08.2021г. от 40 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че на 05.08.2021г. към 20.30ч. се разхождала заедно със семейството си по Крайбрежна алея в гр. Варна, когато в близост до Трета буна и до заведение „Wave Park“ кракът й пропаднал в дупка. Вследствие на това изпитала силна болка, включително загуба на съзнание. Излага се, че същата била откарана до МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където била приета по спешност. От прегледа на място било установено: контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна става и счупване на основата на пета предстъпална кост на левия крак. В резултат били имобилизирани с гипс и двата крака от глезените до коленете, след което ищцата била изписана за домашно лечение. Сочи се, че в издадения АЛ № 001282 е отразено, че са поставени гипсови имобилизации, като основната диагноза е счупване на външен /латерален/ малеолус на десен глезен и счупване на метатарзална кости на лявото ходило.

Последвало назначенаване на терапия, която включва продължаване на имобилицазиите за общо 30 дни. Във връзка с извършването на необходимото лечение ищцата поддържа, че е заплатила разноски за лекарства в размер на 133,11лв., такси за медицински услуги на 12.08.2021г. – 40лв. за издаване на медицинско удостворение и проведена рехабилитация – 400 лв., платени на 05.10.2021г. Сочи се, че й било назначено лечение в домашни условия за около три месеца. Предвид естеството на уврежданията самостоятелното обслужване на ежедневни физически и хигиенни нужди не било възможно, поради което била ангажирана непрестанната подкрепа на близките на пострадалата. Твърди се изпадане в състояние на безсъние, депресия и отчаяние. Поддържа се, че възстановителният процес продължава и към настоящия момент, като въпреки приеманите обезболяващи, ищцата търпи силни болки и затруднено движение на травмираните крайници в студено време. Аргументира се ангажирането на отговорността на ответника въз основа на Закона за пътищата, от който се извежда, че на Общината е възложено поддържането на инфраструктурата, в това число и процесния участък, в който е настъпил инцидентът. Навежда се, че отговорността на Общината произлиза както от възлагане на дейностите по поддържането на пътищата, така и от собствеността й на вещта. По същество моли за 3 уважаване на предявените искове и присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община Варна, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че настъпилите вреди на ищцата не са пряка и непосредствена последица от действията, респ. бездействията на ответника. Излага се довода, че при предвижване във въпросния участък ищцата е имала обективна възможност от далечно разстояние да възприеме процесната дупка, с което да предотврати настъпването на инцидента. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, което следва да обуслови намаляване на обезщетението. Оспорва се лицето да е губило съзнание вследствие на инцидента. Насочва се вниманието върху факта, че настъпилото физическо увреждане не е наложило оперативна намеса.

Оспорва мястото на инцидента, като излага, че по отношение на него е налице разминаване между соченото от ищцата и изписаното в издадения амбулаторен лист. Моли за отхвърляне на исковите претенции или в условията на евентуалност моли за намален размер на обезвредата на неимуществените вреди, както и съответно присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от неоспорения лист за преглед от Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна – Варна“, В. Н. С. е била приета на 05.08.2021г. околко 21.40часа след претърпян инцидент. От извършени прегледи и образни изследвания са били констатирани следните телесни увреждания: фрактура на костите на дясната подбедрица без разместване; фрактура на предносъпална пета кост на ляв крак; травма на рамо. За отстраняване на уврежданията били извършени медицински процедури, в т.ч. гипсова имобилизация на двата крака.

Пациентката е била изписана в 00.45часа с препоръка за контролен преглед при ортопед и рентгенография след седмица.

От удостоверение от 12.08.2021г. от съдебен лекар при МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ се установява, че на тази дата В. Н. С. била диагностицирана с контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна става и счупване на основата на пета предстъпална кост. Тези увреждания биха могли да бъдат получени по посочените от пациентката време и начин. Фракуратата на десния глезен предполагаемо е обуславяла трайно затруднение в движенията на крака за 3 месеца, а на левия крак – за около 1.5 месеца.

Видно от приетия фискален бон от същата дата и същата болница, за извършената медицинска услуга ищцата е заплатила такса от 40.00лв.

Видно от приетите амбулаторни листи от 12.08.2021г. и от 19.08.2021г., на тези дати е било потвърдено, че В. С. е претърпяла счупване на външен (латерален) малеолус и счупване на метатарзална кост. Обективно състоянието й е с гиспови имобилизации, които продължават за общо 30 дни.

4

Представени по делото са още 2 броя амбулаторни листи от последващи прегледи на ищцата на 01.10.2021г. и 03.08.2022г., от които се изяснява, че към тези дати ищцата е потърсила лекарска помощ с продължаващи оплаквания от болки в засегнатите крайници след свалената имобилизация, оток и ограничени движения, като се е придвижвала с патерици.

Препоръчани са били курсове от физиотерапевтични процедури от III гр., първия път, и от I гр. втория, по 20 бр.

Видно от представената фактура № 0000000041/05.10.2021г. с фискален бон към нея, издадени от „Рехаб Варна“ ООД, ищцата е платила на 05.10.2021г. сумата от 400.00лв. за проведена рехабилитация за периода от 06.09.2021г. до 05.10.2021г.

Установява се от приложени фискални бонове (л.13-15 от дело на ВРС), че в периода 06.08.2021г. – 10.12.2021г. са били закупени лекарствени продукти на обща стойност 133,11лв.

Заключението по приетата СМЕ съдът кредитира изцяло, като обективно, мотивирано, неоспорено и базирано както на медицинска документация, така и на личен преглед на пострадалото лице. От заключението се установява, че от инцидента на 05.09.2021г. ищцата претърпяла: фрактура на костите на дясната подбедрица (тибия и фибула) без разместване, както и фрактура на пета предносъпална кост на ляв крак; освен това контузия на гръден кош, ожулвания в областта на двете колена и оточност и кръвонасядания ня дясно ходило. Тези увреждания, с оглед вида и характеристиката им, напълно съответстват на описания от ищцата механизъм на внезапно спъване с прохлътване на единия крайник в дупка на пътя и падане напред, тоест могат да бъдат получени и да са в причинна връзка с твърдяния инцидент. За отстраняване на уврежданията били извършени медицински процедури, в т.ч. гипсова имобилизация на двата крака, последвани от рехабилитационен курс след имобилизацията. Били са предписани и приемани и лекарства, като всички описани в представените по делото фискални бонове медицински изделия са относими към уврежданията и преодоляване на последиците от тях, с изключение на „Розвера“ (10.04лв.), „Гинко билоба“ (19.78лв.) и „Фурантрил“ (3лв.). В конкретния случай фрактурата на пета метатарзална кост е обуславила трайно затруднение на движенията в левия крайник за период от около 1,5 месеца, а двуглезенното счупване в дясно, без разместване в костните фрагменти, е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3 месеца. Отделно в случая възстановителният процес е протекъл с удължаване с още около два месеца заради невъзможност за натоварване едновременно и на двата крака. Към настоящия момент функцията на левия крак е възстановена, но по десния все още е налице оточност в глезена, съпроводени с болки и с накуцване при придвижване. Предстои нов курс рехабилитация с цел възстановяване в пълен обем на движенията на десния крайник.