Решение № 253 от 04.12.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Враца, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20231400500350 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от „*** Транс “ ЕООД, ЕИК ***-гр.Враца против Решение № 320/25.05.2023г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 173/2023г., с което „*** Транс “ ЕООД, ЕИК ***-гр.Враца е осъдено да заплати на Р. П. И. следните суми: сумата от 11 613,59 лв. – трудово възнаграждение от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г., като чиста сума за получаване, сумата от 4275,44 лв. – командировъчни за изпълнени международни рейсове за периода 15.07.2021 г. – 18.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.01.2023 г. до окончателното плащане на сумите, да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Враца в размер на 635,56 лв., както и да заплати на адв. Б. А. Т. сумата от 2172,76 лв. адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е незаконосъобразно и неправилно,поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Първоинстаницонният съд приел, че само защото не бил налице подпис на ищеца по ведомост за получаване на трудовото възнаграждение, същият не бил получил дължимите му се трудови възнаграждения за процесния период. Това се отнасяло и за дължимите му командировъчни пари. В отговора на исковата молба жалбоподателят оспорил представените писмени доказателства, представляващи извадка от вайбър кореспонденция, първоинстанционният съд приел, че дължимите командировъчни пари били така, както били посочени в исковата молба от ищеца без да направи анализ 1 на представените писмени доказателства, от които било видно, че не съвпадали като период и дестинации с посочените в исковата молба. Дружеството не изпълнявало поръчки за Гърция и Италия и никога не командировало свои служители в тези страни, в това число и ищеца. Въпреки, че вещото лице в отговор на въпрос № 4 от съдебносчетоводната експертиза изрично посочило, че експертизата не може да изчисли размера на командировъчните пари, първоинстанционният съд се позовал на експертизата, в която било посочено, че евентуалните задължения за командировъчни пари били в размер на 4245,44 лв. Не ставало ясно от къде и на какво основание първоинстанционният съд формирал размера на дължимите командировъчни пари, който не почивал на анализ на представените доказателства във връзка с направените оспорвания от страна на жалбоподателя, нито на посочения от вещото лице евентуален размер в изготвената експертиза. С отказа на първоинстанционният съд да допусне искане на за обяснения от страна на ищеца, било отказано съдействие за събиране на доказателства за твърдени факти и обстоятелства. В обжалваното решение необосновано и неправилно било посочено, че възнагражденията, получени от ищеца в размер на 0,15 лв. за километър пробег представлявали явно уговорено допълнително трудово възнаграждение. Счита, че е налице нарушение на процесуалните правила с отказа да се допусне даване на обяснения от страна на ищеца по формулирани в писмена молба до съда въпроси. Счита, че е в нарушение на чл. 10 ГПК с отхвърляне на искането, първоинстанционният съд попречил за разкриване на обективната истина и по този начин стигнал до абсолютно необосновани и неправилни изводи, свързани с получаването на възнаграждения от страна на ищеца, така както бил направил извънсъдебни признания. Районен съд – Враца не бил обсъдил заключението на вещото лице в частта на дадения отговор на трети въпрос от експертизата. С оглед на дадения отговор и направените извънсъдебни самопризнания от ищеца можело да се направил категоричен извод, че възнаграждението от 0,15 лв. за изминат километър не представлявали уговорено допълнително трудово възнаграждение, извън дължимото такова. Въпреки, че ищецът не оспорил представените от жалбоподателя доказателства и никога не бил твърдял, че е получавал трудови възнаграждения от „*** Транс “ ЕООД на друго основание, извън основното си трудово възнаграждение и командировъчни пари, първоинстанционният съд необосновано и неправилно приел, че това било явно уговорено допълнително възнаграждение. Този извод противоречал на утвърдените от дружеството вътрешни правила за работната заплата, според които първо се изплащало основното възнаграждение и едва след това се изчислявали допълнителните трудови възнаграждения. Изводите на съда не намирали никаква житейска и икономическа логика, според която работодателят следва да е имал мотив да изплаща допълнителни трудови възнаграждения на своите работници без да им изплаща дължимите основни трудови възнаграждения. Не било и без значение фактът, че в продължение на 22 месеца ищецът не бил потърсил защита на нарушените си 2 трудови права. Първоинстанционният съд абсолютизирал правилото на чл. 270, ал. 3 КТ и изцяло бил игнорирал константната практика по въпроса, както и всички доказателства, които жалбоподателят бил ангажирал, преценявайки ги за недопустими и неотносими за делото и въобще не ги обсъдил.

Иска да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 320/25.05.2023г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 173/2023г. като неправилно и необосновано, в противоречие с материалния и процесуалния закон и да се отхвърлят като неоснователни предявените срещу „*** Транс “ ЕООД, ЕИК ***гр.Враца искове, да му се присъдят направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Р. П. И. от гр. Враца е подал отговор на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Правилно първоинстаницонният съд приел, че не му е плащано каквото и да е трудово възнаграждение, съгласно подписан между страните трудов договор. Правилно било прието, че в тежест на ответника било да докаже плащането на трудовото възнаграждение, като в случая ответното дружество не било ангажирало каквито и да е доказателства, които да установявали точния размер и ден на твърдените от дружеството плащания. Нямало как да бъдат приети твърденията на ответника, че е заплащал трудово възнаграждение, без да имало каквито и да е доказателства за това. Липсата на плащане се потвърдила още веднъж и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която установила безспорно, че липсвали каквито и да е документи, които да удостоверяват плащане по подписания трудов договор. Нямало как ответника да искал да докаже плащане по трудов договор само и единствено опирайки се на твърдения за такова. Ищецът бил подал сигнал до Инспекция по труда, защото не му били заплащани трудови възнаграждения и командировъчни пари, което той твърдял и в подадения сигнал. Следвало да се има предвид, че дължимата работна заплата и дължимите командировъчни се дължали на различни основания. Описаните от ответника 0.15 стотинки на километър били допълнително възнаграждение. Неоснователно било твърдението на ответника, че трудовото възнаграждение се определяло съгласно Наредба на „*** Транс “ ЕООД, доколкото тази наредба не била представяна на работника и той не бил запознат с нея.

Правилно първоинстанционният съд приел, че дружеството не представило никакви доказателства за прилагането на тази наредба, нито за запознаването на работниците с нея. Същата не била представена на Р. П. И. при подписване на трудовия му договор, нито му било обяснено, че има такава и нейното приложение. Р. П. И. бил подписал трудов договор, в който било уговорено възнаграждение, като вътрешните правила, за да обвържат работника, следвало да му бъдат представени и същият да се запознае с тях. Доказателства, че такива правила били представяни на работника не били представени, което било потвърдено и от вещото лице. Всички суми, които били 3 претендирани от ищеца били съгласно подписания между страните трудов договор и КТ, както правилно бил преценил и първоинстанционният съд. Иска се да бъде оставена подадената от „*** Транс “ ЕООД, ЕИК ***-гр.Враца жалба срещу Решение № 320/25.05.2023г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 173/2023г., като неоснователна и да се потвърди същото като правилно и законосъобразно.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Страните не са поискали събиране на нови доказателства от въззивната инстанция.

Във въззивното производство с Определение № 461/15.09.2023 г. е назначена служебно съдебно-икономическа експертиза със следните задачи: 1. До коя дестинация е пътувал ищецът (отиване-връщане) и за какъв период от време? 2. Съобразно държавата, до която е бил командирован и съобразно времето на командироване, да бъде изчислен размерът на командировъчните пари на ден, съобразно Приложение № 3 от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина в приложимата редакция към датата на командировката, както и да бъде посочен и изчислен размер за всяка конкретна командировка, както и да се посочи общ размер на командировките за всички курсове. Поради невнесен депозит за изготвянето на същата от въззивника „*** Транс “ ЕООД, ЕИК ***-гр.Враца с Проколно определение от 01.11.2023 г. съдът я е заличил.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на подадена от Р. П. И. от гр.***, област Монтана искова молба против „*** Транс“ ООД,със седалище и адрес на управление гр.Враца ***, представлявано от управителя С.М.Б., с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 613,59 лв. – неплатени основни трудови възнаграждения, както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да заплати сумата от 4275, 44 лв. – неплатени командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, както и законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата В исковата молба се поддържа, че ищецът от 04.01.2021 г. до 15.12.2022 г. работел при ответника като ”шофьор,товарен автомобил /международни превози/”,при 8 ч. работен ден,като било уговорено възнаграждение в размер на МРЗ, с периодичност на изплащане веднъж месечно.

4

Ищецът извършвал международни превози няколко пъти месечно. Трудовият му договор с ответника бил прекратен със Заповед № 009/15.12.2022 г.

Ответникът дължал на ищеца общо 11 613.59 лв. трудово възнаграждение от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г.,след заплащане на осигуровки /374 лв. за м.01.2021 г.,6 557.07 лв. от 01.02.2021 г. до 01.04.2022 г.,4 407.52 лв. от 01.04. до 01.12.2022 г. и 275 лв. за м.12.2022 г./.За периода 15.07.2021 г.-18.06.2022 г. дължал и командировъчни за изпълнени международни рейсове,вкл. 2 186 евро за 52 дни/левова равностойност 4 275.44 лв./, подробно описани по месеци и дни в исковата молба.

Ищецът бил извършвал международни превози извън рамките на Република България – предимно в Унгария, Чехия, Австрия, Германия, Италия, Гърция, Румъния и Словакия.

С оглед системното неплащане на трудови възнаграждения,ищецът бил подал сигнал до дирекция "Инспекция по труда”. Неплащането било установено и ответникът бил задължен да заплати възнагражденията и дневните командировъчни до 06.01.2023 г.

Предявените искове са квалифицирани от районния съд като такива по чл.357 във връзка с чл.128 т.2 във връзка с чл.215 във връзка с чл.121 ал.1 от КТ.

По реда на чл.131 от ГПК ответника „*** Транс“ ООД чрез адвокат И. И. – АК София е подал писмен отговор, че оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне и иска присъждане на разноски. Страните били в трудово правоотношение,но ответникът бил изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения и командировъчни /въпреки че не разполагал с ведомости, разписки или платежни нареждания/.На работника били изплащани ежемесечно в брой след всеки курс пари като сбор от изминатите километри умножен по 0,15 лв. на километър, като общият размер на изплащаното месечно възнаграждение през повечето месеци от действието на трудовия договор възлизал на повече от дължимото му се трудово възнаграждение и командировъчни пари.