Решение № 43 от 12.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Добрич, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20233230200626 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: **** чрез адвокат К. Г. И. от Адвокатска колегия - Добрич, съдебен адрес: **** срещу наказателно постановление № 23-0851-000519 от 11.05.2023 г., издадено от И.В.Н. - началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: **** за нарушение по:

- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 (двадесет) лв.

- чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 6 (шест) месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се иска съдът да измени наказателното постановление, като намали срока на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство. С жалбата се представя писмено доказателство, удостоверяващо, че жалбоподателят е заплатил наложените му административни наказания от вида глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди 1 наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA ****06741/12.04.2023 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до Е. В. П. с рег. № 851000-6623/11.05.2023 г. (л. 8 от делото). Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства са били изготвени и докладните записки от актосъставителя М.

Б. К. - младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич (л. 11) и С.А. - инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич (л.л. 09-10 от делото). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на друго длъжностно лице от същото ведомство (виж резолюция, поставена върху възражение с рег. № 851000-5416/12.04.2023 г. - л. 12 от делото), след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните доказателства.

Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН, актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно 2 произшествие, посещавайки местопроизшествието и придобивайки непосредствени възприятия, снемайки устни обяснения от участниците в пътнотранспортното произшествие, изготвяйки съответните снимки на процесните два автомобила, както и съпоставяйки причинените по тях щети.

Също така актосъставителят М. Б. К. - младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич е изготвил и Протокол за ПТП № 2023-1035-137 от 12.04.2023г. (л. 27 от делото), в който протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за ПТП, както и щетите на МПС.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН, като дата на раждане на свидетеля В. П.

А. е посочена датата на съставяне на АУАН и извършване на нарушението, а именно - 12.04.2023 г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на свидетеля А., която техническа грешка не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети (какъвто е настоящия случай) се съставя протокол образец № 2. При наличието на официален документ – Протокол за ПТП, съставен на основание чл. 125а от ЗДвП и съответните текстове от цитираната Наредба, съдът намира, че съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел не е съществено процесуално нарушение, предвид факта, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на съставен Протокол за 3

ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ и като такъв е годно основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, като в този случай самият закон – ЗАНН регламентира, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Ето защо съставеният в присъствието само на един свидетел - неочевидец на нарушението акт, не прави същия незаконосъобразен на това основание (В тази връзка виж Решение № 155/23.06.2020 г. по к.а.н.д. № 171/2020 г. на АдмС - Добрич, постановено по идентичен случай).

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че нарушенията са извършени в град Добрич, по ул. „****“, пред ЦДГ (Целодневна детска градина) № ****. В действителност, в хода на съдебното дирене безспорно се установи, че пътнотранспортното произшествие е извършено пред ЦДГ № ****, която детска градина обаче се намира по ул. „****“, а не по ул. „****“.

Тази неточност обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен, както и кога и къде е извършено то. Допуснатата неточност следва да се преценяват в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично, че на 12.04.2023 г., в гр. Добрич, пред ЦДГ (Целодневна детска градина) № ****, Е.

В. П., като водач на лек автомобил „****“ с рег. № **** предприема маневра движение на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад него е свободен и блъска паркирания лек автомобил „****“ с рег. № ****, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила, след което не остава на място за да установи последиците от пътнотранспортното произшествие. Тези обстоятелства са описани, както в АУАН, така и в НП, като всички елементи от описанието на нарушенията съвпадат, като правилно съобразно нормите на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и 4 чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са определени и съответните наказания, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е бил наясно за какви нарушения е ангажирана отговорността му. В този смисъл погрешното изписване на улицата, където е възникнало пътнотранспортното произшествие, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна на НП на това основание, отчитайки и че при съставяне на АУАН жалбоподателят е заявил, че няма възражения. Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: